4 968 резултата
Нощта от дантела уши си воал,
От кървави рози и бляскав опал,
Ефектната рокля от златни листа-
Мистерия цветна и нежна мечта.
​​​​​Вълни от коприна, коси-абанос ...
  277 
Beneath a fluffy cloak of rain-filled clouds,
I hide deceitful smiles, vanities, shrouds.
Like autumn's flowers that gracefully descend,
My dreams with sighs, they never truly end.
Awaiting the winter, glistening and white, ...
  319 
Осъмнала съм – със смирение
на болно и пребито куче.
Животът ми бе приключение,
което нивга не се случи.
Заравям пак в листата есенни ...
  367 
Щом приключа тука на земята
и припърхат ангели с криле
с тях ще литна аз към синевата
в синьото, копринено небе!
Е, какво можах, това направих! ...
  238 
Рисува Есента, рисува,
без да има четка и бои.
По стъпките на Лятото пътува
и оставя шарени следи.
И постила пъстрите килими ...
  661  12 
Прехвърля есента
от грозде броеница
във вихър от листа
под опустели жици.
Бродира и реди ...
  290 
на Й.К.
Тя помни живота, града ни, пази
спомените ни от смърт
и помни и мен като момченце с къси
панталони и дядо как важно идваме ...
  269 
Още си спомням дните, в които
Беше до мене, ти беше
И няма го твоето присъствие вече
Чакам гадния период да отмине,
Ала бягам до живот всеки ден, дано това чувство погине, ...
  193 
Пътека малка води към върха,
поела стъпките ни леки.
Крачим смело, оставяме следа
по горските пътеки.
Слънчев лъч в клоните играе, ...
  688  10 
Обиколих милиони светове -
(безсмъртна съм и ми е позволено),
но виждах само вятър да снове
в застинала пустиня от безвремие.
Разхождах се из странни градове - ...
  532  10 
На някоя пейка
През всички лунни затъмнения,
през всички сезонни кръговратности,
през всички погледи и подозрения
и пътища от стъпки на случайностти, ...
  269 
Пореден ден отива си неслучен,
додето зазори и пада мрак.
Като ударено от камък куче
и зашлевен от майка си хлапак.
Пореден ден върви в тълпите гъсти, ...
  254 
Рекичка палава, игрива,
там нейде в нищото отива.
Аз пък, следвам я, глупака!
Какво ли още мен ме чака...
Тя си върви, където иска. ...
  187 
Пролетен дъжд
На А.
Дъждът по прозореца ми трополи
Безбройни малки капчици-очи,
Които в миг пречупват светлина, ...
  240 
Щедра е есента
на разноцветни бои,
и твори красота
в шарените си дни.
Прерисува пейзажа ...
  253 
Събирам луната във двете си шепи
и правя си малка вселена,
две щипки див вятър, блуждаещи слепи,
вълнá от прибоя, солена.
Добавям и радост, безгрижие, младост, ...
  329 
Днес тъжни са и свъсени сивеят
прихлупените ниско небеса
и сякаш дом за птиците не са,
притихнал нейде е и суховеят.
А есента палитрата, боите ...
  253 
Седя тук като черна сган.
Душата ми плаче, ридае.
И защо не зная.
За мечти ли несбъднати или приказки!?
Времето мрачно, дъждовно ... ...
  185 
Тя крие косите си в' вятъра див,
усмивката своя в жълт минзухар.
В тревите се скита с поглед свенлив,
с цветни листа пръска есенен чар.
Тя свежо ухае на зряла смокиня, ...
  745  14 
Виолетов воал над нощта бездиханна,
бледи сенки в гората безлистна танцуват,
тъмнината смолиста, приятел отдавна
лунен образ във алени багри рисува.
Нечестивите властват над пламък среднощен, ...
  304 
Баирче с храсталаци голи
заплита горски ветрове,
дошли от планината горе,
от каменните върхове.
По улици те тичат боси ...
  251 
Като сиви нощни птици
облаци крила размятат,
сенки призрачни повличат
и връхлитат на луната.
А луната им прощава. ...
  224 
Пак се изгубих сред есента
и съм сянка на листи отронени,
натежали от лятна тъга,
на земята покоя открили.
Но още нося лятото в мен ...
  342  10 
Прилепи летят
между кедър и кипарис
и щурци звучат.
Хлад се спуска
и внезапно потъмняла ...
  251 
Изплетен изкусно, изящен и мек
е плащът тъй гладък на нощ от въздишки,
за жаждата моя не ще има лек
и няма да видя във бурята пристан.
Завивам копнежа си, нека да спи ...
  408 
Тишина и спокойствие,
хармония, нежен покой.
Няма спомен от бедствие,
сякаш онзи порой,
който вчера съсече земята ...
  298 
Небето все още си пази нюанса на най- нежното синьо,
все още по прашните пътища лятото носи си свежестта
и звездите нощем гледат с усмивка към морето любимо,
както ти ме поглеждаш и за теб съм мечтаната нощна звезда.
Полята си пазят капките бисерни по тревата с роса, ...
  311 
Рижавата есен скрита сред тревите,
тихичко замете летните следи.
Нищо не остана вече от преди,
само палав вятър - щур и любопитен.
Хитро, по лисичи свряна сред полята, ...
  242 
Усмихнати лица под небесен глас.
Копнежът и страстта стоят далеч зад нас.
Аз се моля да останем с усмихнати лица;
-с песен и въодушевление. Скъпа обещай ми, този мигът да трае вечно ...
Сърцето ми те ревнува, драга. Душата ме изгаря да те целуна! ...
  331 
Дали от тиха радост и надежда,
(нали и моя милост вече старее),
лиричната пътека в мен живее,
за да поеме във време прежно!
Изсвири няколко сигнала влакът ...
  358  33 
Нощта светулките небесни пуска
и тича с черна мантия пред мен
и вятърът през мрежестата блузка
минава с допир влажен и студен.
юли 1989 г. ...
  199 
През Октомври
През един Октомври преди да захлади,
една "случайност" със лице на лято
дойде есента ми да прекоси
и всички чувства заигра до листопадно. ...
  296 
Снегът като стена
край пустите пъртини
натрупа тишина
и болката отмина.
Тъгата ми отвя ...
  283 
Плакала е горчиво нощта…
Пенчо Славейков
Клони към заник белий ден,
ликът му тих тъмней смирен.
Не търси веч игри и радост, ...
  288 
По улиците зимни нощем
прозорци взират се в студа,
а на звездите бели кошът
изсипва се върху града.
Дървета клони устремяват ...
  410 
Дали защото свикнала съм есента
да идва с рокля във любимия ми цвят,
или защото като мен, тя просто е... жена,
ненатъгувала се по отминалото лято,
обичам съвършенството ѝ, мъдростта, ...
  287  11 
С тяло обгърнато в пурпурна рокля, носеща буен нрав.
Огряваща денница, вилнееща омайващо, пленяваща хитрица.
Пристигаш със звездни очи и бузи зачервени като на девица.
В косите ѝ къдрави се кичат есенни завеси— бродещи лъчи горещи.
Сияеща в нощта като живописна стена с йероглифи, прикриващи лудостта. ...
  711 
Провлачи се на лятото опашката
край изнурените тела на нивите,
прибра морето лодките моряшките,
покриха се дори и самодивите.
Останаха да скитат само лудите ...
  364  11 
Есента дойде слънчева и топла.
С горещини като голяма дропла.
Опекла кехлибара на асмата.
Отворила на гроздобер вратата.
Зърната пеят песен медоносна. ...
  350 
Поема Луната по светла пътека,
накъдрена с дипли от морска вода.
Звездици премигват високо в небето
и падат оставяйки кратка следа.
В тревата светулките палят с магия ...
  396 
Предложения
: ??:??