Кътчета красиви има много по света,
а пък всички искат да се върнат у дома.
Отново те да срещнат истинската топлина.
Че България безкрайно превъзхожда ги
по красота, а народът и доказан в безброй битки славни и велики с меч, нрав и чест! ...
Райна Княгѝня! Кой я не зна̀е?
Българка лѝчна със смело сърцѐ,
що фла̀гът Априлски, без да се ма̀е,
извѐзала тайно със сръ̀чни ръцѐ.
Било̀ е отда̀вна. През турското робство. ...
Виновна съм от първия си ден,
когато с плач разбудих тишината,
за майчините вечни страхове,
за времето, което все ме чака.
Залутах се в измислено небе ...
Понякога е нужна тишина.
Такава, дето ражда истини.
Особено след празници и тържества,
с емоции различни пренаситени.
Понякога е нужно да останеш сам. ...
Малко топлина и вече съм щастлива
само нежен полъх пролетен ветрец
и в мен ще се пробуди самодива
с огнени коси и приказен венец
Дай ми тон и ще изпея песен, ...
Из дневника на баба Мара Снайпериста
(на пенсионера Страти)
Съседи и съседки мои мили,
"не съм от тези..." (Не, не съм от тях!),
да ви доложа как почти насила ...
Приказка - Любовта на Русалката и рибарят
При Кичестият Габър пак се озовах,
да зима е и сиротни клоните му
без листа стърчат, но приказки
той не спира да шепти. ...
Веднъж и ти , различен уж от хората останали,
какво все пишеш? Как се случва? Ме попита.
Безумие от ранно детство, здраво ме е хванало –
опитвам куче да нахраня, с маргарити.
Прекръстила ръце – внезапно страшно охладнелите. ...
Разплаках се, а може би не трябва
и станах слаб – частица самота.
Живот ли е животът ни за хляба,
безсилно подчинил се на страха?
Сервилните царуват и събарят ...
Не се съмнявай в мене, мило.
Моля ти се, ти недей.
Макар че аз съмнявах се във тебе,
ти недей ме обвинявай пак.
Зная, че в моменти трудни сигурно намираш се сега, ...
Подари ми мечта, да ме топли когато те няма.
Да разкъсва съня ми на хиляди малки сапфири
и да пръска в деня ми надежди и топли усмивки.
Подари ми мечта. Ще я взема и сложа в душата си.
Подари ми прегръдка, да завърже на пристан сърцето ми. ...
Аз цяла вечер чаках този миг -
да бъдем само двама най-накрая...
Нетърпелив се взирах в твоя лик
и още някъде... Да си призная,
докато свиреше на клавесина ...
Не е удачно време за поезия.
Болезнено крилата си подвих.
По тялото пълзи открита лезия.
Издайнически тръпне и кърви.
Не се разтваря вихрено замахът им. ...
Когато ми стане ужасно студено
(от зима, от чувства, от мисли, от хора)
измислям си август. И слънце червено.
И птици. Да има с кого да говоря.
Събличам деня и оставам по лято, ...
До мен си от безкрайно много време.
Помисли ли си някой за безкрайност
съм сигурна, че някъде звезда
изгрява като птиче изгладняло,
излюпено от крехкия копнеж. ...
Разстроени са струните... Не мога
до тебе да достигна с нежен звън.
В душата ми разстила се тревога,
не виждам образа ти в моя сън.
Сред хиляди лица те търся... Искам ...
Аз идвам - пратеник на другата вселена,
и нося ти космически цветя,
любов и земно слънце споделено,
извезано върху чеиза на смъртта.
Докосвам те невидимо, беззвучно, ...