19 946 резултата
В покой
Животът на една идея
Непрестанният кръговрат на
светлина, тъмнина...
Неистов обхват на добро и зло... ...
  513 
"Зависи ли от нас?
Останаха единствено мъглите!
Сред тях се лутаме,
а вън от тях са
висините! ...
  590 
Едно поколение, мъртво родено,
получило в дар безсмислен живот,
с объркани чувства, но не и смирено,
започна свой разговор лично със Бог:
“Защо ни създаде различни от всички – ...
  502 
Мъжът е като онзи грозд, узрял
от корените на лози отбрани,
в зърната си от слънцето събрал
и светлина, и сладост, и ухание...
Узрява бавно, но е сладък той ...
  868  13 
Остарял дрешник - Животът -
прибира парцали-души
и тъпче, и мачка с охота
нагънати нявга съдби...
Отколе с надежда събира ...
  390 
Един замах и от плътта
избликва кръв, като думите
резки към приятел,
чиято цел е пръв да атакува.
Никой не пие за краля ...
  565 
Ерато ме погали с перце,
каквото и това да значи.
В тьлпата побесняло псе,
заръфа крачола ми многозначно.
Самотно, като ехо в дере, ...
  1594 
Има два начина да изживеем живота си –
единият е като не вярваме в чудеса, другият,
като вярваме че всяко нещо е чудо.„
Айнщайн
Дъждът не ще прогони тая пролет ...
  1522  23 
В гардероба на егоистичното ми АЗ
заключих яд и озлобление,
но животът ми даде труден час -
потърсих в "светлото" изцеление...
Уплаших се много - няма да лъжа - ...
  844 
Грешни сме, не че я има змията!
Творецът и нея създал е с душа!
Щом усети погрешната стъпка, тя бяга.
Не, не от страх,
иска само ...
  913  13 
КОРЕНИТЕ
Те се крият много надълбоко,
а пръстта пулсира в сетивата.
И ще учим цял живот урока,
че живеем винаги в два свята. ...
  1089  23 
Душата ми е стон...
П. К. Яворов
Душата ми е стон и вик,
душата ми за светло жажда.
Днес мисли се за дух велик ...
  723 
Новият ден вече е на прага ми –
болките на стария, уви, са още в мен.
Новият ден е вече на прага ми –
в мислите на стария текат реките.
Носят бурените на заблуди и горчилки ...
  1038  13 
Надежда
В локвите от вчерашния дъжд
тази нощ звездите се оглеждат.
Значи – има някаква надежда
слънцето да грейне изведнъж. ...
  725 
"Оставен град"
Гняв по улиците стари, гняв в сърцата!
Украсата на къщите събрана в завистта.
Стени от камък, а отпред вратата...
не влизай - там те чака подлостта! ...
  410 
Съблечи си душата,
остани по сърцето
и топлите думи кажи.
Кратък е нашият път към небето,
дълги са само мечтите ни. ...
  515 
Редовете на мълчанието викат
към сълзите на бездушните лица,
дето в ямите с нещастията бликат
к’ат захвърлени от радостта деца...
Нотите на глухотата пак танцуват ...
  1263 
ПРИТЕСНЕНИЯ
Ех, Живот неповторим!... Как съдбата да преметнем?...
Докато я прекроим, дните тя ще ми пресметне...
Днес разбирам, че назад няма смисъл да поглеждам -
ти бе дълъг, аз бях млад и богат със сто надежди!... ...
  779  14 
Защо изгубих вяра в живота,
защо изгубих вяра в любовта?
Защо дори и вярата е неверна,
защо търси да измами невинните сърца?
Защо самотата е несподелена, ...
  352 
"Той търси теб"
Върви нанякъде едно момиче,
загледано във блясъка на хиляди лъчи.
То имаше небето и звездите,
към които си мечтаеше да полети. ...
  634 
Драма.
Доколко е ценен животът,
когато срещу несправедловост жестока
се изправяш без смисъл,
без време за орис дори? ...
  451 
На стана мой тъках пътека,
такава шарена, но твърда,
а исках я по-лека и по-мека,
но тя на това и не отвърна.
Ръцете си прежулих да тъча я, ...
  639 
Като вчера...
Вали, а дъждът не спира...
Вали, вали и водата по прозорците
започва да напира.
Локвите крайпътни ...
  448 
Залез-Изгрев
Жълто... оранжево... червено...
Всичко е така огнено студено...
След малко става синкаво, лилаво, черно
и времето пропада безизмерно. ...
  490 
Не ми остана път за връщане -
вярната посока
изгориха думите,
които глождат в нечие око.
Очаква ме скалистото разлистване ...
  990 
Сълза в душата,
сълза в сърцето,
огнено сияние,
сълза...
Искри и бушува, ...
  463  18 
Два мига за неопознаване.
И всяка красота е тъжна.
  790 
Свят - близък и далечен,
свят - реален и необясним.
Всеки миг за мен е вече,
всеки допир е незаличим.
Хората край мен минават, ...
  561 
Паднеш ли, се изправи,
изтупай се от песъчинки, камъни
и стари снимки,
пред тебе погледни,
назад недей се връща, ...
  810 
Гърмен
Не град.
Един от бисерите си,
от пазвата на Западни Родопи.
Тук всичко има ...
  509 
Слънцето целуна Морето.
Морето погали Скалата.
А Вятърът си играеше...
Нощта прегърна Слънцето,
а после Сутринта го докосна ...
  565 
Стихията въздух
Спомен изникнал
- в мислите проникнал...
... нежен като бриз,
но и тъжен като бурен вятър сив... ...
  559 
Никого не търся,
без звезда се скитам.
Из пътя безкраен
като лодка залитам...
Без цел и посока - ...
  552 
Всичко е същото. Мислим, че нещо променяме.
Нижат се дните ни. Даваме или пък вземаме.
Учим се как да обичаме и да прощаваме.
Учим се малко да вземем и много да даваме.
Всичко е същото от векове и за в бъдното. ...
  600 
дърво
цвете
стъпвам
тихо
малка ...
  541  17 
Липсвам си,
когато са ме напуснали думите
и денят ми престане
да се задъхва от страсти,
когато пусна в дома си ...
  852  12 
Понякога съм пепел от огнище,
върху което се топеше злато.
Тогава се усещам като нищо -
незапочващо, безкрайно, но познато.
Понякога съм златото над огъня, ...
  647 
Дълга е нощта безсънна,
пътят към звездите - кратък.
Диша цялата вселена
във гръдта ми - нежен кратер.
Любовта като искрица ...
  957  32 
Коя съм аз? И кой е моят път,
по него аз да тръгна убедено?
Подготвил ли за мене е светът
уменията, даващи увереност,
че утре ще се чувствам по-добре, ...
  868  21 
„Свят от тъмнина”
Пътят сигурно е кратък,
а изходът така далеч.
Някой тръгва – друг остава
с въпросите към своето сърце. ...
  571 
Предложения
: ??:??