9 335 резултата
За последен път живея, малко тъжен
и главата ми се изпържи с тъпи хора
живея дали ще го преживея,
като пешка се чувствам в своето ежедневие, дали не е от телевизора, който е включен на закуска и вечеря,
по радиото казват че умират хора ...
  255 
Модерно е да мразиш,
модерно е да газиш,
модерно - да отричаш,
модерно – да се вричаш.
Модерно е да взимаш ...
  136 
Източноправославен съм.
Българин.
Вярвам в Христа!
Обичам свойта родина!
И съм винаги ...
  281 
На българката кой да и придира външността и,
да знаете, жената най-красива тя е на света е тя.
Тя с ум не блестяла, падала си глуповата,
разобличаваме тук мигом тази долна клевета.
Суетна не била, а семпла днес е външността и, ...
  243 
Как да се престориш, че в книжовището
не се разпознаваш с любезния прием?
Всеки вестник, всяка школа, всеки хор
те притеглят и ти влагат делото за съдеец.
Положително, читалищният взор ...
  352 
Ставащото сутрин слънце огря синьото небе,
през полето минаха коне,
веселите хора готвиха храна,
работата започва в седем сутринта,
камбаната удари точно в осем, ...
  201 
Книга пета-Безкраят или книга само за Избрани
-1-
Заедно сме отново приятели,
вие аз и Шибил.
Не ви обещавам,че ще бъдеме кратки, ...
  430 
Разбита спирка, автобус,
старици три, забрадки черни.
Лехи с окършен кукуруз.
И път до схлупената черква.
Изсъхнала череша в двор ...
  204 
Съдбата картите раздава,
но не умението за игра.
С пръст в устата си оставаш
понякога и с четири аса.
Обратното е също вярно - ...
  254 
Грешна е земята, грешна,
доброто загубило е свойта сила,
въздухът осквернен е до небето,
обичта човешка не е мила.
Хората търгуват със лъжата, ...
  475  15 
Безкраят или книга само за Избрани
-1-
Заедно сме отново приятели,
вие аз и Шибил.
Не ви обещавам,че ще бъдеме кратки, ...
  593 
Заспахте ли? Тишина цари.
На избори ще ходим пак.
Петков сам се опозори.
България отново е в мрак.
Не стигат само добрите намерения. ...
  233 
Обратен билет
Някой ден, но още ми е рано
с билет за високото пътуване,
ще е отлитане леко и безплатно в
някакво друго съществуване! ...
  565 
Бълбука мъка... плаче ми се... питам
открито: днес къде ли са децата ни?
Защо е призрак българското село?
Велможи като гарванова свита
налитат над трохите от съдбата ни. ...
  297  10 
Мъртвило, сгур, ръждив кофар
и тишина, простряна на простора.
Ни спомен за дъга, жита и хора,
а църквичката – без олтар.
Но кой да жали и тъжи – ...
  639  20 
Когато сърцето ми превръща се в море,
пенливи вълни от него идват на талази.
То връща ми спомените още от дете,
а от небето слънцето жарко пече ли пече.
Ти си в мен мое мило Черно море, ...
  708 
Книга-четвърта Синергия или Грешки и Алтернативи
-1-
За началото на четвъртата книга
не съм избирал датата.
Също като Шибил при посещението при Ванга, ...
  265 
Сега живей приятелю, сега живей,
че той животът като река отминава.
Бори се с него, а понякога дори запей,
жив си, здрав си, само спомена остава.
Ако не ти харесва човече ти го промени, ...
  223 
-4-
Като пропаст бездънна
Шибил под мен се отваря,
в нови Истории да ме погълне,
които безкрай се повтарят... ...
  327 
Дим над къщите отровен,
над селцето – студ и мрак,
и мълчание гробовно,
и един протяжен грак,
две кокошчици – заспали ...
  235 
Отлагането на Апокалипсиса или Шибил Душата на Миткалото и разбулването на Царичина.
Книга трета - Обричането или Голямата ръченица
-1-
Здравейте,скъпи приятели!
Днес получих разрешение Свише, ...
  785 
Отлагането на Апокалипсиса или Шибил Душата на Миткалото и разбулването на Царичина.
Тест или Бездната
-1-
"Да бъдеш или да не бъдеш?"
Въпрос със давност далечна... ...
  317 
Отлагането на Апокалипсиса или Шибил - душата на Миткалото и разбулването на Царичина
Началото на Края или Опит за навлизане в Теорията на Вероятностите
-1-
Той не говореше,нито шептеше,
крачеше бавно,красиво,изящтно- ...
  699 
Пеперудено нежна и мека, вечерта се разстла над земята.
По невидима лунна пътека слезе Бог и погали децата –
да пораснат добри и човечни, умни, смели, творци на живота
и лекарство за мир да намерят, да умрат семената на злото.
Тази вечер децата сънуват чуден сън за небесна поличба, ...
  232  10 
Болно е когато си предаден
от близък до теб човек
който дори не си направи
сметка че ти също си човек.
Когато паразит се вмъкне ...
  335 
Аленее не кръв, а срамът по чела на герои,
грозни хули – дамгосват навеки рода и боли.
Всички чужди са толкова мили, добри и са свои,
а от своите чакай кама, или нож и дали,
от децата си свидни на глас неведнъж поругана, ...
  264 
Народът стенеше от мъка,
тирани смукаха му сока,
от тях бе мачкан, тъпкан,
въобще съдба жестока!
И един велик, чист човек ...
  261 
Здравейте,здравейте-ако знаете само
Колко "Защо" се натрупа във мен
и от толкова много "Защо" ще истрещя
Защото "Защо"въпроси задава но никой
отговор свестен не иска да дава. ...
  296 
Градините ми са отдавна овехтели
забравени и рядко преполивани.
И дори да искам слънцето да е виновно,
това бе моя първа отговорност.
  186 
Красива бяла птица долетя,
тя донесе ни поздрав от морето.
И спомни ми за една моя мечта
и поглеждам и махам й в небето.
И сядам замислен, тъжен съм сега, ...
  236 
Какво става в тая бедна държава?
Как да сме сигурни за своя живот?
Докога ще търпим туй да продължава?
Въобще дали сме недостоен народ?
Висока скорост и дрога ...
  501  51 
Има време за всичко, в големите книги се казва-
да обичаш и мразиш, да страдаш и бъдеш щастлив,
но не слуша светът и притиснал душата си в пазва,
препуска и хич не му пука прав ли е или крив.
Така си живеем, забързани вечно нанякъде, ...
  482 
Нито сме честни, нито сме скромни.
Кой ни възпита така?
Смешни, двулични и с маски притворни -
шутове с крива ръка.
Клетвите в хляб наш насушний са чести. ...
  410  12 
Светът отдавна станал е трамплин,
надскачат се глупци – летят високо
и кой ти гледа вярната посока,
и вярват си в лъжите до един.
Сърцата ни са с форма на пестник, ...
  230 
И крие злобата като змия нозете си,
а лято е – в трева зелена се стаява.
Парцалките си нови весело носете си,
сред пек и дъжд, това е то съдба такава
ни носи всеки ден, все труден за обичане ...
  313  13 
Те стиховете ми се раждат от тъга
и моята болка усеща се в рими.
Излизат направо от моята душа,
душата на дете и по детски ранима.
Перото ми се превръща в оръжие тогаз ...
  402 
МИЗЕРСЦЕНА - старо представление.
Новото се репетира. Авторите, режисьорите и продуцентите са същите.
В безкрая на живота на вселената,
в случаен и отчаян епизод
отново “Хамлет”, изгладнял, на сцената ...
  542 
В стиховете си картини рисувам,
за живота на хората, за любовта.
Тях аз на мойте българи дарувам,
излезли са направо от моята душа.
И раждат се под перото ми творби, ...
  218 
Окичи ли се пазвата с безверие,
по вятъра отлитат пеперудите.
Дали с ума си бяхте, са почудите,
от нерви превъзбудени треперите.
Лъжата, затвърдила си статуквото, ...
  351 
Книгата изхвърлена е птица без крила,
до кофата за смет стой тя самотна.
Останала в нея е само на поета душа
а тя белее' се някак тъжна и сиротна.
А автора я гледа тъжен от небето, ...
  276 
Предложения
: ??:??