1 537 резултата
(1)
Лежа в пръстта, гледам те слънце,
пролетно утро, облаци бели,
кръвта ми попива в земята, потъвам,
очите са мътни, за небето копнеят. ...
  697 
Нещо пробожда въздуха, трепти,
отвътре, дълбоко, ставите размества,
нещо разтърсва костите, ечи,
идва неуморно, душата да измести.
Бориш се, хванал в ръцете си глава, ...
  1170 
И къде са твоите крила??
Къде е тази чистота сияйна,
за която в митове съм слушал,
в приказки омайни?
О да, ти си самата красота, ...
  947 
Любовният огън, когато угасва,
отваря се рана – тя трудно зараства.
Сърцето ми плаче, устата въздиша,
за тялото мило е трудно да диша.
Отказва храната, умът ми е болен, ...
  1016  13 
И ето пак пред теб е тази болница,
стените в цвят са на смрадлива гной,
вратите тъмни, сякаш ями на усойници,
зеят, носят онзи вечен, агоничен вой.
Вик предсмъртен, уловен от вятъра, ...
  669 
Думите, дето сега ги говоря,
думи са нежни и галят ухото.
С хора критични, избягвам да споря...
Бог ме предпазва от среща със злото.
Дар ми дарява – безценното слово, ...
  759  16 
Зов,
отвъден зов,
зов за отдаване,
зовът на смъртта.
Моля те, ...
  729 
Имам желания будни, красиви,
стихове слънчеви, ведри да пиша.
Нека да светят с дъга – като живи...
Пулса в тях, с новото време да диша.
Чувствам цвета на вселенския ритъм... ...
  949  15  21 
(1)
Как ли мога да поддържам,
свойта цялост в затвора мой?
Част от мене не издържа,
тя пропада в космос свой! ...
  726 
Паднал ти крещиш,
стенеш на колене,
викът ти как ехти,
достига той небе червено,
и как боли, ах как боли, ...
  807 
"Какво мислиш, Майтреи? Ако се уморя
да те обичам, ще ми простиш ли?..."
("Майтреи" – Мирча Елиаде)
* * *
Където да те срещна, ...
  930  15 
Любовта е ... живота на плът...
Под космичния знак...
а след време отлита отвъд...
И завръща се пак.
Щом пристигнал си тук на света – ...
  845  12  16 
Не зная аз, мила, не зная да мразя
врага си – бил явен и таен –
за обич божествена чувствата пазя,
за твоя чар дивен омаен!
Сърцето ми бие, от радост обзето ...
  968  10  13 
Нявга отдавна, в четвъртия век,
живял император велики,
наричал се той Диоклециан -
римлянин, Бог за войниците.
Всичко си имал, власт и пари, ...
  675  10 
Дивна, дива самодива
по нощи ходи, дребни сълзи рони,
в сърце й мъка голяма,
мъка голяма като жива рана,
сама тъжи, песен реди, ...
  1256 
Стана Мицо рано от кревата,
лицето си изми и се огледа .
Щастието сякаш почука на вратата
и веднага се изпъстри кожата му бледа.
Мицо отвори вратата набегом, ...
  756 
Наведох се, откъснах те и се изправих,
почувствах болка, а теб обля те топлина,
когато осъзнах, какво все пак направих,
животът твой, облян в кръвта ми отлетя...
Не знам дали внимание аз търся, ...
  932 
Отвори си вратата,
излез ти, навътре
пусни тишината,
нека тя да хвръкне...
Прегърни чернотата, ...
  677 
В една "Полунощ" от Живота...
(Танц върху вулкан)
Щом полунощ отдавна отминава,
а нямам шанс изглежда да заспя –
от музиката в унес тих тогава ...
  628 
Магичната реалност в пустинната нощ...
(приказна поема)
Към залеза вятър играе
във пясъчна здрачна мъгла...
Пустинната гибла* това е ...
  887 
Легенда разказва с много тъга
за стар обичай по тракийска земя,
с който до днес в най-летния ден
с „Еньова буля” се прави кадем.
Било е отдавна до Тунжа река ...
  1184  11 
С пет-шест Оди таз година,
на инат и с мъжество,
спретнах футболна дружина
за световно първенство!
За вратарче - нямах грижи. ...
  936  56 
Недалеч - почти в Балкана,
под хайдушките ели,
гордо стъпва на мегдана -
Мариана - в наши дни!
Тя е скромна. Проза пише! ...
  1137  26 
Мога да изчистя аз света,
мога да намеря красота...
Но за малко това е, после откриваш,
дори и без болка лъжата убива.
Мога да обърна всичко навън, ...
  702 
На Созопол калдъръма топъл
помни още стъпките ми боси,
младостта ми със любовен вопъл,
с неизречените ми въпроси.
Споменът за сладко от смокини ...
  819 
Сред колеги и колежки
в поетичните среди -
денонощно, без забежки,
Надя, стихове твори!
Тя, отглежда котки с куче, ...
  1300  10 
Сред природните стихии
в Откровения - сега,
срещам няколко, Марии,
но... Мария е една!
Днес, за нея ще разкажа - ...
  788  17 
Днес ще пиша, за Ирина!
Иржи - гордо се зове!
Най-напетата бамбина
в поетичното море!
Тя е мъдра, на годинки, ...
  872  25 
Това бе денят, в който разпадна се тялото,
под бледите облаци, океана - небе,
аз гледах го, спря времето, обхванах го цялото,
сам сред тълпата, вейка сред море.
Ръката напука се, някъде от лакътя, ...
  983 
Цял Светец? Не съм от тия,
даже имам и рога,
правя често щуротии,
и обичам... да бодя...
Бирата си тача, честно, ...
  817  11 
Някога... в градче - уютно,
сред Софийското поле,
Жорко - тихо се е пръкнал
без изобщо да реве.
А Жоро, днес, е победител! ...
  1291  30 
Някъде... далеч в Канада,
зад океанските вълни,
по Родината ни страдат,
не една и две души!
Там твори, жена - Калина! ...
  733  14 
Стъпала изкачвах цяла вечност,
спирала безкрайна като нощта,
обвита в мрака, паяжина крехка,
изгубена дълбоко в моята глава.
Покрити с кръв са дъските мръсни, ...
  839 
Някъде - край Долна Баня,
в дворче до една гора,
тихо стъпва край герана
наша - истинска жена!
Тя... поеми славни пише, ...
  1457  24 
ПРАДЪЛЖЕНИЕ№15/ПОЕМА ЗА БАЩА МИ
2/ Със село контактуваше баща ми.
Но ни веднъж там не отиде!
След всичките семейни драми,
не искаше там да се види! ...
  880 
таенето на
тайни отчуждава и
отдалечава
ближните и че увѝ
неближни са — вменява
  432 
За цял ден труд във Текезето,
ти заработваш за кибрит!
Пари не падат от Небето,
корема ти да бъде сит…
Изпразваше се наш'то село. ...
  635 
Една ръка поема всяка сутрин
длан мъничка на сънено дете,
отваря своето сърце и вътре,
на столчетата сядат всички те.
Усмихва се, погалва ти косата ...
  964 
ЖИВОТА СЛЕД ДЕВЕТИ
6 / В Христова възраст бе баща ми,
а аз бях във четвърти клас,
когато русите дойдоха с „нами“,
и за командваха у нас! ...
  422 
Бъдеще?
За бъдеще ли се бориш,
за бъдеще ли се трудиш,
търпиш и страдаш,
за бъдеще ли мислиш, ...
  910 
Предложения
: ??:??