41 757 резултата
Историята на вечно усмихнатия клоун
Представете си голяма палатка,
дом на много хора,
дворец на незнайна загадка,
милион чудеса, сандък на Пандора! ...
  1049 
ПОСЛАНИЕ ДО ОНЯ СВЯТ
(в памет на баща ми)
За някои отдавна беше свършил,
за други пък – не беше съществувал.
На трудни пресекулки се привърши ...
  1446  28 
Сърцето ми проговори
в една нощ безсънна.
Душата си ми разтвори
и ми каза на разсъмване.
-Не опитвай, рими да редиш, ...
  546 
Позна ли ме?! Навярно ще се сетиш.
Не съм море, не съм дете на ветровете.
Не съм любяща, и не съм любима.
А само в огледалото ме има.
Позна ли ме?! Навярно си се сетил. ...
  758  24 
Въпросите на сълзи се разбиват
и тъжно рикушират във паважа.
С водовъртежа от вина се сливат.
Все повече размива се миражът.
Една ръка пресяга се в потопа, ...
  694  10 
Самотник
Понякога липсата на емоционалност в живота
те кара да стоиш над празен лист с химикалка в ръка
и в тиха баналност
да търсиш видение за нови слова. ...
  1118 
посветено на моите преле(с)тни приятели .:)
с(к)риват
се зад
хоризонта
който всъщност ...
  882 
Животът ми е само дума нежна,
душата ми – избистрен кръгозор,
лицето ми – изстрадала картина,
ръцете ми са сетния заслон.
Косите ми илюзия са вечна, ...
  918 
Ангел белокрил
На един специален човек
Когато бях сама и грешна,
застанала на труден кръстопът,
аз молех се на Бог горещо ...
  894 
...
Гласът ти – стон утихнал
чувам още без причина,
усещам твоя дъх повян
от южния вятър заскъснял.
Гледам нашата картина, ...
  446 
Врата
Колко пъти се виждам
в дъжд и слънце да вървя,
букетче в длани скътала
от думи неизказани, от чувства и цветя. ...
  466 
Аз пък, аз, скъпи мой,
аз отново преда със вретеното,
дните някак изтръпват
и ги гледам с очи на орисница,
само споменът твой ...
  1203  16 
Ако си ме обичал,
докажи го.
Ако си ме мразел,
покажи го.
Ако си се чувствал сам, ...
  779 
Листата падат ред по ред.
Скоро всичко ще се превърне в лед.
Напролет ще растат цветя, гори
и ще се разтопят замръзналите
през зимата реки. ...
  1197 
Как лъжеш само, циганино мръсен!
Говориш, че съм хубава и млада,
че диамант за теб съм тихо скътан,
надежда и нечакана награда.
Как лъжеш, лицемернико потаен! ...
  1286  27 
* * *
Капчици роса
в теменужени очи.
Кристален спомен.
* * * ...
  1746  40 
Душата ми е като буря, заключена в подземие-затвор...
И чувам само удари и тътен, когато вън е тихо и когато спя.
Денем от очите ми поглежда бездушна, млада самота
със дрехи и със грим небрежни - навсякъде и винаги жена.
И странно е, че винаги се смея - рисувам си усмивките сама, ...
  779 
Прозорците са ми очи,
но затъмнени са сега
под булото на черна нощ.
Не виждам нищо.
Ослепях. ...
  640 
Познавам я.
Едно време крадеше
стотинките
от иконите
и цветята, ...
  500 
Дали не беше грешка да се върна?
Не съм ли натежала от умора?
Защо ли трябваше въобще да зърна
бащината къща. Там. И двора.
Дали не беше грешка аз да вляза ...
  891 
Спомням си...
С тебе почивката
и слънце - усмивката ти,
тъгата - сълзите ти:
Като дъгата красива си.
  715 
Природата, къщите, ето, небето отгоре,
шепнат нещо, или страховито бучат.
Сигурно много е важно това, за което говорят,
но още по-важно това, за което мълчат.
Ние с теб сме съгласни. Понякога спорим. ...
  1072  20 
Нека бурята удря скалите
и дъждът да попива в пръстта.
Те така ще измият душите,
ще пречистят дори съвестта.
Нека мълния небето разсича ...
  1650  16 
Светиите,
обезумели от невяра,
разпалиха в
безумен танц
див ...
  562 
Днес
съм мечта безоблачна;
усмивка, скрита във малинов храст;
детска песен из(п/см)ята непорочно
със слънчев лъч в първия куплет. ...
  613 
Самота
Когато човек остарее
и остане вече сам,
хич не му се живее,
това и аз го знам. ...
  462 
посветено на Христо Ботев
Глухият плисък на вълните,
ромонът на кротките реки,
мекият вятър във косите
и снегът по китни планини... ...
  622 
Добре съм – даже някак оцелях
сред преспите на тъжната си зима,
но мислейки за теб – било е грях,
почти било е непростимо.
Сега ще плащам своята вина – ...
  547  11 
съм на габаната долчето
дъ онли уана
светлината пътеводна
в основата на езика
гласните ми звуци ...
  562 
Попадна ли в беда,
все спомням тази притча:
за вълчата съдба
и малкото момиче.
Днес с късичка пола ...
  1161 
Нощта във Пéща
е лилава.
Тротоарите,
покрити със оловна сплав,
(която Дунав изпарява) ...
  1452 
Вярваш ли на птиците,
когато танцуват над града?
Дали не кроят нещо?
Трудно ми е да мълча!
Вярваш ли на дърветата, ...
  763 
Дете усмихва се насреща,
плод на една любов гореща,
ту усмихва се, ту плаче,
иска да е другояче.
Детето прави ни щастливи, ...
  358 
Докоснах спомен,
с горчивина напоен.
Поех го на гърба си -
сякаш за това роден.
Докоснах твойта лудост, ...
  551 
В лабиринта на чужди откровения
загубих те в гъста мъгла.
Изплашена и плаха от призрачни видения
на силуети с маскирани лица.
Между тях те потърсих, но тебе те няма - ...
  619  15 
Приятелство
Приятелство, какво ли е това?
Кой приятел истински е?
Който ти помага в беда,
или с който просто ти е добре? ...
  1448 
Между небето и земята
има чудно хубава страна.
Стаена тя е зад дъгата,
обляна в нежна светлина.
Това е свят на красотата, ...
  501 
Какво се случва с теб? Къде изчезна?
Защо забрави за онези, които бяха ти приятели?
Толкова ли тя прекрасна е? Различна ли? Неземна?
Постъпващите като теб, ги слагам към графа "предатели".
Дребнавост - може би ще кажеш? Егоизъм? ...
  1349 
Някои хора минават през живота ни и оставят такива следи,
че никога повече не можем да бъдем същите.
Някои хора дотолкова променят живота ни,
че е трудно след това да живеем по старому.
Някои хора ни объркват достатъчно, ...
  2954 
Разгърнати спомени...
Гласът на баба!
Усмивки отронени
спят в кутиите стари,
кенарени мисли препускат назад. ...
  875 
Предложения
: ??:??