От щастието никак не боли.
Какво е всъщност? Здраве, шепа хора,
усмивки и тревога... И умора,
когато залезът във мен звъни.
... Когато птиците летят в кръвта ми, ...
Ти си моята топла постеля във зъзнеща нощ,
над която самотна звезда любопитно наднича
зад стъклото. И вижда – този мъж ме обича.
Тишината е нужна. До изгрев дълбока. До кост.
Ти си чай от липа, в който лъч светлина се оглежда. ...
Точно в този момент, точно в тази минута,
тишината разкъсват жужащи пчели.
И светът се сгушил в цъфтящия люляк…
Безпогрешно го виждам във твойте очи.
Точно в този момент, точно в тази минута, ...
Защото ми е пролетно… (дали)?
Не искам да пробуждам тишината.
Вълшебната минута, във която
оглеждам се във твоите очи...
и виждам обещание за лято… ...
Тя не може да бъде просто малка жена
и когато вали, да се скрие.
Тя е буря, и огън, и лъч светлина!
Капка дъжд. И се казва Мария.
По най-стръмния бряг ще се спусне за теб. ...
Нали знаеш, че тази (закъсняла) любов,
ще гризе онзи сърп на луната,
който тихо пробожда съня в полунощ.
Ще стои в самота пред вратата.
Тази, (ах, закъсняла) любов ще мълчи. ...
Обичам сивото. И чернобели снимки.
Обичам стари филми. И кафе.
Прекланям се пред силните мъже
и пия бира само от бутилка.
Обичам гръмотевици и дъжд. ...
Сънят сред ситен грохот ще умре,
тя, всяка мисъл дава своя жертва.
Тревога. Студ. Пречупени криле.
Умиращи звезди. Любов. Надежда.
И всеки допир ражда светлина. ...
В такива дни не са ни нужни думите -
отчаян мост. Спасение. Въже.
Аз вярвам в мълчаливите мъже.
И в нежните криле на пеперудите.
Аз вярвам в самотата всеки път, ...
Ти случи ли се истински, Любов?
Удавих те в нелепо колебание.
След теб остана есенно мълчание -
на всяка смърт уклончивият зов…
И знам, че ти прилича на бездушие ...
КОГАТО СИ ИЗБРАХ ДА ТЕ ОБИЧАМ…
Когато си избрах да те обичам,
захвърлих всичко някъде във ъгъла.
Как пееше във мен това обичане!!!
И никак не напомняше присъда. ...
Във всеки от нас примижава от ужас
и търси закрила, Бог знае къде,
така уязвимо във своята лудост
едно непораснало, чисто дете…
Тъй просто и тъжно се гонят копнежи – ...
ЦВЕТЪТ НА ДУШАТА
Целуни тази болка във мен, тя умът ми взривява.
Неуверено дъвче душата ми в сладък рефрен.
И не зная до тук, докога и защо оцелявам
в тази подла черупка, наречена утрешен ден. ...
Ще си отиде тази зима… знам,
стопявайки заглъхнали простори.
Ще зазвъни капчук необуздан,
небето в синьо пак ще се отвори
и с нов живот светът ще натежи. ...
(не) осъзнато
Когато край мен (и във мен) посивее
и сива до смърт е дори тишината
и целият свят… Вече няма съмнение –
точно такъв е цветът на тъгата. ...
(... момичетата плачат единствено...)
Не ме уби. Макар, че ти се искаше.
Че танцът на смъртта те изкуши.
Захвърли ме във нищото. Притисна ме
и жадно от кръвта ми топла пи. ...
СЪЛЗА
Ти стоиш на брега на измамна река,
с тези боси нозе, непознаващи болката.
И по детски протягаш наивно ръка,
любопитна, да пипнеш света на дълбокото. ...
Ще стопля тишината помежду ни
и с този пламък мрака ще раня,
макар да знам, че всъщност е безумие
в подземие прозорец да градя.
… макар да знам. Това е слабоволие. ...
И ето ме, на онзи кръстопът.
Била съм вече тука. Все сама.
Когато съкрушил ме е врагът,
че виждала съм в него любовта.
Прозрачна съм. Не бях ли от стъкло, ...
(... усмивка е любимата ми дреха)
Познаваш ли ме? Не, не е така.
Страхът не е любимата ми дреха.
И не от страх понякога мълча...
Копнея за любов, не за утеха. ...
Морфей налива сънища със шепи
в очите ми, ухаещи на дъжд,
и бурята във мене предусетил,
изпива всяка мисъл отведнъж.
И стъпва на брега на самотата. ...
ЛЮБОВ…
За тебе е приключила. За него – недовършена…
И тайничко копнежът му се удря в мисълта.
Избива през очите му. В прозрачните мехурчета
(на бирата във чашата). Трепереща ръка… ...
ЕСЕННО II
Тази есен пристъпва към мен със снага на момиче.
Аз я вдишвам с тревога, че лятото пак ще умре.
С хладни пръсти от вятър и дъжд тя без свян се съблича
под небето, сивеещо в твойте очи на дете. ...
(отново откровено)
И какво от това, че делим с теб постеля и покрив,
щом сърцето ми – улично куче, се скита само
и горчи всеки залък, и болезнено реже. До кокал.
Всяка дума политва – изсъхнало, жълто листо. ...
Знаел ме целият град! И децата ми също!
Върволица съпрузи –
често липсващи земни блага...
Два развода – (развръзка на угаснали чувства) -
след които оставах ...
ПРИЗНАНИЕ
В самотата си залеза огнен и тъжен потапям.
Всяка смърт на деня доближава ме бавно към Теб.
Гоня сънища. Стигам ги само за кратко.
После - жалния вопъл на утрото, някак нелеп ...
(прозаично)
Не разбираш ли, Господи? Не умея да водя войни.
Не умея да блъскам със лакти, да гоня простори...
Не умея да тъпча. От това знам как боли.
Нека правят го другите - смелите, силните хора. ...
Когато във тебе тъгата, разтворила пръсти,
опипва душата ти, търсейки онзи копнеж,
от който с дъха ти отронва се стон земетръсен
и всяка сълза мигновено превръща се в скреж...
... тогава сърцето ми блъска се лудо в гърдите. ...
Обичай ме във розовите утрини.
В задъханата, нежна тишина
на есенните, още пусти улици,
обгърнати във есенна мъгла...
... във мигове на нежност и смирение. ...
