koli4a
1,363 results
Със раждане почва живота -
смъртта си във себе си има.
Сезоните почват със пролет -
завършват накрая със зима.
Реката от извор започва - ...
смъртта си във себе си има.
Сезоните почват със пролет -
завършват накрая със зима.
Реката от извор започва - ...
298
4
Бръмчат
неспирно нощните таксита
по всичките посоки на града.
И морните
шофьори (до насита) ...
неспирно нощните таксита
по всичките посоки на града.
И морните
шофьори (до насита) ...
319
7
Нарекоха ме и сладур...
А колко съм добър - не знам.
На думи поетични - трубадур,
във моя крехък трубадурски храм.
Но аз ги пиша тез слова, ...
А колко съм добър - не знам.
На думи поетични - трубадур,
във моя крехък трубадурски храм.
Но аз ги пиша тез слова, ...
1170
12
Изпратих деня си във залез страхотен.
Отключих дома си и в него - самотен,
се слях със стените в черупково цяло
под живата тежест на мъжкото тяло.
А вятърът свири навън на фуния ...
Отключих дома си и в него - самотен,
се слях със стените в черупково цяло
под живата тежест на мъжкото тяло.
А вятърът свири навън на фуния ...
1647
1
14
Тази къща е позната.
Този двор е стар и нов.
Споменът със стара дата
влиза в мене, като зов.
Пак на залеза се радвам. ...
Този двор е стар и нов.
Споменът със стара дата
влиза в мене, като зов.
Пак на залеза се радвам. ...
330
8
Не знам защо, но все си мисля:
не съм по друг от другите мъже.
Живота в мене се осмисля
със теглене на битово въже.
Това въже ми е живота ...
не съм по друг от другите мъже.
Живота в мене се осмисля
със теглене на битово въже.
Това въже ми е живота ...
398
6
А колко години от минало време
празнувахме ние и месец Септември?
Тъгата във нас е и още ни дреме,
но тя ни донесе и празник Ноември.
И тука обаче отново бързàхме ...
празнувахме ние и месец Септември?
Тъгата във нас е и още ни дреме,
но тя ни донесе и празник Ноември.
И тука обаче отново бързàхме ...
359
5
И пак във лятото ми тъжно
на плажа - вече опустял,
видях, че слънцето окръжно
е като старец окуцял.
И все накуцва по небето, ...
на плажа - вече опустял,
видях, че слънцето окръжно
е като старец окуцял.
И все накуцва по небето, ...
328
4
Твойто име, мила, име на любов!
Аз го любя, скъпа, в тоз живот суров.
Твоята целувка - също, като мед.
С нея ме даряваш всеки ден поред.
Ти си, моя скъпа, чаша с елексир. ...
Аз го любя, скъпа, в тоз живот суров.
Твоята целувка - също, като мед.
С нея ме даряваш всеки ден поред.
Ти си, моя скъпа, чаша с елексир. ...
363
Посветено
Един умира за да дойде друг
и мястото му земно да запълни.
И тази земна мъка, като плуг
пръстта оре - със сълзите я пълни. ...
Един умира за да дойде друг
и мястото му земно да запълни.
И тази земна мъка, като плуг
пръстта оре - със сълзите я пълни. ...
1220
10
Живея отдавна по стари канони.
От малък съм учен да спазвам закони.
По моите пътища - трудни, телесни,
аз пиша и страдам със моите песни.
Живея с мечтите, с надеждите голи ...
От малък съм учен да спазвам закони.
По моите пътища - трудни, телесни,
аз пиша и страдам със моите песни.
Живея с мечтите, с надеждите голи ...
403
3
Какво от туй, че горе - на главата,
върхът ми е затрупан с вечен сняг?
Аз газя още босичък в тревата
и съм далече от отвъден бряг.
Какво от туй, че старото ми тяло ...
върхът ми е затрупан с вечен сняг?
Аз газя още босичък в тревата
и съм далече от отвъден бряг.
Какво от туй, че старото ми тяло ...
324
7
Всяка съчка ми е мила,
всеки клон ми е ветрило.
Всяко слънце ми е сила
и във мене се е скрило.
Всеки лист ми е мембрана ...
всеки клон ми е ветрило.
Всяко слънце ми е сила
и във мене се е скрило.
Всеки лист ми е мембрана ...
295
1
Колко пролети събрах до днес
във окото на сърцето.
Всяка пролет ми остави вест
от браздичка по лицето.
Колко шепи със лета изпих, ...
във окото на сърцето.
Всяка пролет ми остави вест
от браздичка по лицето.
Колко шепи със лета изпих, ...
338
9
Пътувам с влака на Живота
през спирки, гарички и гари.
И влача своята Голгота
от мъки нови с болки стари.
Пътувам с времето безкрайно ...
през спирки, гарички и гари.
И влача своята Голгота
от мъки нови с болки стари.
Пътувам с времето безкрайно ...
594
14
Ще взема да се грабна някой ден...
и хвана пътя към гората.
И там на воля, като неин фен,
да срещам сутрин аз зората.
Ще го оставя тоз озъбен свят ...
и хвана пътя към гората.
И там на воля, като неин фен,
да срещам сутрин аз зората.
Ще го оставя тоз озъбен свят ...
343
8
На Евтим Евтимов
Една любов ме изгори,
но тя ми върна свободата.
И както винаги в зори
лъчът се гмурка във водата ...
Една любов ме изгори,
но тя ми върна свободата.
И както винаги в зори
лъчът се гмурка във водата ...
388
7
Малка птичка лекокрила
в храсталаци се е скрила
и изпява птичи трели
за сърца да чуят спрели.
Всеки звук сърце докосва ...
в храсталаци се е скрила
и изпява птичи трели
за сърца да чуят спрели.
Всеки звук сърце докосва ...
319
5
Скицирам небето.
Звездите рисувам.
Прозирна и свежа е майската нощ.
Моливът ми - точен.
С боите рискувам, ...
Звездите рисувам.
Прозирна и свежа е майската нощ.
Моливът ми - точен.
С боите рискувам, ...
357
7
Отвя ме вятърът веднаж,
когато бях солиден мъж,
на юг във Гърция позната
във ден голям на важна дата.
Те празник имаха тогаз ...
когато бях солиден мъж,
на юг във Гърция позната
във ден голям на важна дата.
Те празник имаха тогаз ...
339
3
Мъглата е перука черна
и пада от главата на нощта.
Със свойта рошавост неверна
гаси комай на дните ни свещта.
И чука с нокти по паважа... ...
и пада от главата на нощта.
Със свойта рошавост неверна
гаси комай на дните ни свещта.
И чука с нокти по паважа... ...
246
7
Нито Републиката
ни е чиста и свята,
нито от съединението
направихме сила...
Как да те обичам, ...
ни е чиста и свята,
нито от съединението
направихме сила...
Как да те обичам, ...
264
Хем винаги гледам в небето,
но дъно до днес не видях.
Но аз си развивам кълбето
и както преди го твърдях,
със прежда простора ще вържа ...
но дъно до днес не видях.
Но аз си развивам кълбето
и както преди го твърдях,
със прежда простора ще вържа ...
255
2
Уморих се да те гледам във очите.
Трепвам всеки път от твоя нежен глас.
Ти излъчваш и забиваш в мен лъчите,
от които не оставам вече пас.
Аз усещам за желание двустранно. ...
Трепвам всеки път от твоя нежен глас.
Ти излъчваш и забиваш в мен лъчите,
от които не оставам вече пас.
Аз усещам за желание двустранно. ...
293
8
Не ме нападай некоректно.
Вземи си думите назад.
Не ме обиждай ти директно.
Не ми забивай нож отзад.
Какво съм сторил аз, за Бога? ...
Вземи си думите назад.
Не ме обиждай ти директно.
Не ми забивай нож отзад.
Какво съм сторил аз, за Бога? ...
382
6
Дълъг път до тебе аз изминах.
Много дни към мене ти вървя.
Аз през иглено ухо преминах...
Дълго в мен сърцето ми кървя.
И в стихове съм те описал, ...
Много дни към мене ти вървя.
Аз през иглено ухо преминах...
Дълго в мен сърцето ми кървя.
И в стихове съм те описал, ...
402
10
Горещо е. И задух - страшен.
Не трепва даже и листо.
Жарава тегне в пътя прашен.
Изгарям на едно место.
Горещо е, като в пустиня. ...
Не трепва даже и листо.
Жарава тегне в пътя прашен.
Изгарям на едно место.
Горещо е, като в пустиня. ...
358
5
Понеже в любов съм заченат,
в кръвта си аз нося любов.
И всичките клетки ми стенат -
готови за устрема нов.
И всякое живо обичам, ...
в кръвта си аз нося любов.
И всичките клетки ми стенат -
готови за устрема нов.
И всякое живо обичам, ...
287
Дърветата, когато се целуват
и сплитат клони един във друг,
звездите горе весело лудуват
и порят космоса с неземен плуг.
Луната ги полива дяволито ...
и сплитат клони един във друг,
звездите горе весело лудуват
и порят космоса с неземен плуг.
Луната ги полива дяволито ...
341
4
Очите са ми кладенчета сухи
и погледът ми мътен е сега.
За твоя глас ушите ми са глухи,
душата ми се пука от тъга.
Сълзùте си отдавна ги изплаках. ...
и погледът ми мътен е сега.
За твоя глас ушите ми са глухи,
душата ми се пука от тъга.
Сълзùте си отдавна ги изплаках. ...
372
4
Роден съм край морето
и то е моя хит.
Нахлуло е в сърцето
и аз съм вече сит.
В сърцето ми бушува ...
и то е моя хит.
Нахлуло е в сърцето
и аз съм вече сит.
В сърцето ми бушува ...
370
8
И ти ли, като другите младоци
не приемаш днешната съдба?
Бягате от днешните пороци
в лявата и дясната резба...
Ти се готвиш да зиминеш, чедо, ...
не приемаш днешната съдба?
Бягате от днешните пороци
в лявата и дясната резба...
Ти се готвиш да зиминеш, чедо, ...
331
2
Човек расте... Расте и възмъжава...
И ако себе си ще уважава,
ще трябва той да знае де отива
в ораната от него жива нива.
За всеки път да има цел конкретна ...
И ако себе си ще уважава,
ще трябва той да знае де отива
в ораната от него жива нива.
За всеки път да има цел конкретна ...
295
7
Присвива лятото очи
пред слънчевата остра жега.
Под палещите му лъчи
гори от алфа до омега.
Морето се поти дори - ...
пред слънчевата остра жега.
Под палещите му лъчи
гори от алфа до омега.
Морето се поти дори - ...
351
9
Ей, не спря за миг това сърце!
Поне за малко да почине...
Пипна ли го, Боже, със ръце,
дали със мен ще се размине?
Денонощно в мен тупти ...
Поне за малко да почине...
Пипна ли го, Боже, със ръце,
дали със мен ще се размине?
Денонощно в мен тупти ...
300
4
Слънце освети небето -
облаци му правят път.
Смее се сега детето
в своя люлчен пухен кът.
Топъл вятър си подухва - ...
облаци му правят път.
Смее се сега детето
в своя люлчен пухен кът.
Топъл вятър си подухва - ...
339
6
Изгрява в небето любимото слънце
и праща лъчите над тихия бряг.
Загрява горещо и пясъчно зрънце,
а хладното чезне в панически бяг.
И аз се разхождам по пясъка топъл ...
и праща лъчите над тихия бряг.
Загрява горещо и пясъчно зрънце,
а хладното чезне в панически бяг.
И аз се разхождам по пясъка топъл ...
326
6
"Тук е погребан..."
( надпис на камък)
Отдавнашен е тоз надгробен камък,
но буквите му още си личат.
И днес изправен, като малък замък, ...
( надпис на камък)
Отдавнашен е тоз надгробен камък,
но буквите му още си личат.
И днес изправен, като малък замък, ...
465
3
Ревнувам аз морето, че има свобода.
Ревнувам си полето, че е във резеда.
Небето си ревнувам, че е във синева.
И слънцето ревнувам - за точка огнева.
Ревнувам облаците, че имат белота. ...
Ревнувам си полето, че е във резеда.
Небето си ревнувам, че е във синева.
И слънцето ревнувам - за точка огнева.
Ревнувам облаците, че имат белота. ...
362
6
Една любов ми свети отдалече,
като небесна пламнала звезда.
От близо пък гори, гори... и вече
надява на сърцето ми юзда.
И таз любов във всяка моя клетка ...
като небесна пламнала звезда.
От близо пък гори, гори... и вече
надява на сърцето ми юзда.
И таз любов във всяка моя клетка ...
378
4
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
