kotel (Мариана Вълкова) - Works

Сълза 🇧🇬

Сълза потече по стъклото на душата ми. И с всеки милиметър чезнеше, попиваше... И нищо не оставаше уж вече. А може би невидима следа дълбаеше, чертаеше поредната секунда по гладката повърхност, наречена Живот... Една сълза, събрала... цяла вечност.

kotel

Poetry » Blank verse

2010-01-26T23:17:04+02:00 1.5K 12

Снежна царица 🇧🇬

Замръзнаха ми мислите и лед се настани в очите. Снегът затрупа думите - безмълвие, безплачие, бездушие. Танцувам! Върху лед! И снежна съм царица! Не се опитвай да ме разтопиш... тогава пак ще стана волна птица.

kotel

Poetry

2010-01-24T17:31:02+02:00 911 18

Ослепителна... 🇧🇬

Ослепителна си
тази нощ!
Само тази?
Не... това не е
въпрос. ...

kotel

Poetry » Other

2010-01-23T18:18:57+02:00 1.7K 24

Болка 🇧🇬

Вървя по остри камъни и дирите от кръв следя. Не ме боли от раните, претръпнала съм на това. Болят ме мислите, загубили посока и, блъскайки се в устните, раняващи жестоко. И мога още дълго да вървя... Дали ще проговоря? Това се питам аз сега.

kotel

Poetry » Other

2010-01-22T13:01:14+02:00 867 12

Зимно 🇧🇬

Снегът затрупа
всички пътища
към мен.
Сърцето ми
като в хралупа ...

kotel

Poetry » Other

2010-01-20T13:23:09+02:00 905 28

Нека има те, живот 🇧🇬

Усещал ли си светлината в мрачен ден? Докосвала ли те е топлината в мразовита нощ? Избърсвал ли ти е сълзата някой с усмивка, с топла дума в ден обикновен? Подавал ли ти е ръката си приятел, когато паднал си и мислиш, че животът спрял е в тоз момент? Живял ли си за друг с молбата да се спаси от болк ...

kotel

Poetry » Philosophical

2010-01-17T16:50:48+02:00 988 28

Тялото е храм на душата 🇧🇬

Тялото е храм на душата. Това говореше ми всеки път. Упорствах, спорех с теб, възвишеност аз търсех във нещата. Сега до болка те разбирам. И мислите ме режат със бръснач. И в кожата не се побирам. А да повярвам аз не искам, че само миг обърна този свят, където имаше магия... Сега сълзите ще се спрат ...

kotel

Poetry

2010-01-14T23:46:27+02:00 1.4K 13

Надежда 🇧🇬

Надничам
през
оградата
на моята
душа. ...

kotel

Poetry » Other

2010-01-10T11:02:13+02:00 1.1K 24

Различна 🇧🇬

Деспотична, тиранична, елементарно егоистична е любовта ми към теб. Не отричам! Обичам! Не вярваш... И с право... Задушавам, ранявам, полудявам, прощавам. Е... май трябва и да се спасявам. А... ти?! Лиричен, себичен, различен... просто образ типичен. За край... Нуждаем се един от друг... но само... ...

kotel

Poetry » Other

2010-01-09T00:46:20+02:00 1.6K 1 24

Жестоката истина 🇧🇬

Какво ли не бях за теб? И вятър в клоните на твоята душа. И слънце в дните ти студени. И пълна със любов луна, дори и дъжд, лекуващ твойте рани. Дихание по тялото ти бях, целувки давах ти без свян. И още, още... помня ли аз вече? Но ти избяга някъде далече. Сега си сам! Поглеждаш в огледалото и... У ...

kotel

Poetry » Other

2010-01-08T00:17:44+02:00 902 14

Аз, ти - докога? 🇧🇬

Аз искам в твоето легло
очите от умора да затварям.
И в полусън да слушам
твоя глас - до теб съм, мила.
Ти искаш в моето легло ...

kotel

Poetry » Love

2010-01-07T10:05:29+02:00 930 10

Робот 🇧🇬

Тъй дълго в самота живях
и осъзнавам го едва сега.
Загубила се бях. Къде? Не знаех.
От мене нямаше следа.
Не виждах, не усещах. Нищо! ...

kotel

Poetry

2010-01-06T10:36:20+02:00 865 8

Душа-дантела 🇧🇬

Така и
не успявам
да те разплета,
животе мой.
Все повече ...

kotel

Poetry » Other

2010-01-05T10:43:10+02:00 982 14

Ах, този дъжд... 🇧🇬

Събуди ме дъждът, почуквайки ми по стъклата... Все още тъмно е навън и за кафе е рано... Защо смути ти моя сън? Завих се аз отново - с надеждата да се спася от идващия ден -
със нищо
по-различен...
Тя, болката, си е във мен. Поне да си поспя... час, два... от нея аз да се спася.

kotel

Poetry » Other

2010-01-03T17:32:48+02:00 806 11

Зареждане 🇧🇬

Нуждаех се
от планината,
от въздуха,
любимата гора...
Бях разредена ...

kotel

Poetry » Philosophical

2010-01-02T13:43:07+02:00 745 11

Размисли 🇧🇬

Разстояние
в километри...
Разстояние
в мислите...
Разстояние ...

kotel

Poetry » Blank verse

2010-01-01T18:13:55+02:00 908 10

Грешница 🇧🇬

Този дъжд, излял се от очите ми, дали пречистил е душата? Оголена, сега стои и зъзне си, горката. Не бях безгрешна... И некомфортно усещането в мен сега е... Ще се усмихна палаво отново, ще сложа във очите аз искра и пътя ще поема за там, където бях си "у дома". .................. От утре пак започв ...

kotel

Poetry

2009-12-30T00:16:43+02:00 749 13

Невъзможна любов 🇧🇬

Аз тръгвам, чуваш ме, нали?
Аз тръгвам без посока в този миг...
Разбирам, че ужасно ще боли,
но длъжна съм, а не жестока.
Не ме моли! Не казвай, че обичаш! ...

kotel

Poetry » Love

2009-12-29T10:20:54+02:00 957 1 12

Съвет 🇧🇬

Не ме наричай с нежни
имена!
Не казвай, че богиня съм
за теб!
Не се погубвай с мойта ...

kotel

Poetry » Other

2009-12-27T11:00:51+02:00 2.1K 9

Къде да те открия? 🇧🇬

Едно топло огнище ми трябва за измръзналите ми ръце. Две нежни очи да ме гледат щастливи, с цвят на море. Глътка въздух, надежда една, приятелско рамо в деня и нощта. Един дом без ключове и... капка любов - за да се напия!
... ..............................
Къде да те открия?

kotel

Poetry » Other

2009-12-25T18:41:30+02:00 733 11

Ела! 🇧🇬

Ела!
И разтопи леда във мен!
И нека потече река,
изхвърляща ненужните неща.
Ела! ...

kotel

Poetry » Other

2009-12-24T11:19:02+02:00 897 24

Нещо като изповед... 🇧🇬

Нещо като изповед...
Ти даде ми от младостта си
и толкова години си до мен...
А аз залитах и се губех...
ту тръгвах си, а после пак... ...

kotel

Poetry » Other

2009-12-23T22:59:02+02:00 635 9

Пътуване 🇧🇬

Пътувам... дълъг път ме чака. И музиката пак звучи... Цигарата догаря в мрака, пред мен облещени са светлини. Встрани прегръща ме гората, пo силна съм
и от преди.
Пътувам... към позната дестинация и мисля си за толкова неща... И волно ми е на душата, открила стойността във дребните наглед неща. Пъту ...

kotel

Poetry

2009-12-22T00:17:23+02:00 676 8

В тази нощ... 🇧🇬

Светът ще е изпълнен със любов
на тази нощ...
Аз ще се взирам в нощното небе,
опитвайки се да не плача.
Ще бъда у дома. Сама. ...

kotel

Poetry » Other

2009-12-19T19:04:10+02:00 832 17

Знам... 🇧🇬

Тъй много липсва ми сега
спокойствието на душата.
Да се отпусна и заспя,
тъй както спят децата.
Тъй много липсва ми сега ...

kotel

Poetry

2009-12-18T22:35:21+02:00 807 10

Кошмар 🇧🇬

Обещах си,
че ще те обичам
до края.
Пожелах си
да бъдеш ...

kotel

Poetry » Other

2009-12-17T23:27:00+02:00 1.2K 10

Така мисля 🇧🇬

Едно момиче все още в мен живее, изпълнено с мечти и вдъхновение. Какво, че по лицето ми личи, че минала съм поколения. Душата ми е същата, все млада, по-дива, по-прецизна отпреди. Света с ръцете си прегръщам и в любовта очаквам аз звезди. И пак заспивам си с луната, и пак се гоня с ветрове и бури. ...

kotel

Poetry » Other

2009-12-16T22:14:43+02:00 679 7

Дали? 🇧🇬

Дали защото сняг вали
и радвам се като дете?
Дали защото нощ е
и пълна съм с мечти?
Дали защото музика звучи ...

kotel

Poetry » Other

2009-12-14T14:34:23+02:00 565 8

На една принцеса... 🇧🇬

Очите изумруденозелени
сега звезди са.
Косите, златни, разпилени,
ухаят на "Шанел".
И цялата си порив, ...

kotel

Poetry

2009-12-12T10:05:42+02:00 962 19

Толкова е просто... 🇧🇬

Минах през пролетта
и лятото изпепелих!
Къде си, моя есен?
Не се страхувам!
Ще те посрещна! ...

kotel

Poetry » Other

2009-12-10T00:16:50+02:00 696 12

Монолог 🇧🇬

Тук ли си? Искам да ти кажа толкова неща... Когато съм тъжна, слушам нашата музика. Когато плача, се крия в нощите сама. Усмивката дарявам на всички, срещнали ме през деня. Но, поискам ли те, става страшно. Боли! От толкова любов, обречена на срещи и раздели. Всяко твое заминаване е вик: Не тръгвай! ...

kotel

Poetry » Other

2009-12-09T22:14:02+02:00 631 7

Дали успях да те докосна? 🇧🇬

Раздирах с вик нощта, надявайки се да ме чуеш. А после се оказа, че няма съм била. Рисувах те от всички багри и се любувах с часове на своята творба. Какво? Аз сляпа съм, нима? И музика ти сътворих, разтапяща душата. С ония галещи акорди, отварящи ти сетивата. Не мисля, че съм глуха! Нито сляпа! И д ...

kotel

Poetry » Other

2009-12-08T21:25:09+02:00 2.3K 16

Думи... 🇧🇬

Уморих се от думи...
Казани,
неказани,
останали в мислите,
препънали се на устните, ...

kotel

Poetry » Other

2009-12-06T00:34:26+02:00 789 20

Игричка 🇧🇬

Искаш ли ме?
Вземи ме!
Тръгнала съм към теб...
Прегърни ме!
Не забравяй! ...

kotel

Poetry » Other

2009-12-05T00:56:20+02:00 629 5

Един прозорец само... 🇧🇬

Един прозорец! Хиляди съдби!
Валят парцали снежни от небето.
Покриват черното със белота
и опустяват улици, градини,
остават само светлините на града. ...

kotel

Poetry

2009-12-02T01:11:27+02:00 631 3

Диагноза? 🇧🇬

Обичам те!
Понякога.
Проклинам те!
Понякога.
Ранявам те! ...

kotel

Poetry » Blank verse

2009-11-29T00:18:16+02:00 914 19

Нужен си ми... 🇧🇬

Бий мойта малодушност,
бий с твоите незнайни
слова!
Научи ме, живот, да не плача,
да не роня хленчещи слова! ...

kotel

Poetry » Other

2009-11-28T14:07:55+02:00 1.1K 6

Толкова много ми даде 🇧🇬

За една нощ
ми даде съня си.
Розов и щастлив.
Станах малка,
прашинка почти ...

kotel

Poetry

2009-11-26T00:29:46+02:00 717 6

Всичко е... Сега 🇧🇬

На два пъти умирах
и два пъти видях аз светлината.
И връщайки се, не разбирах
къде е истината и лъжата.
Не се шегувам! Не познавах никой! ...

kotel

Poetry

2009-11-25T11:51:56+02:00 745 13

Как е, моето момиче? 🇧🇬

Колко малко е нужно
да изтръскаш тъгата.
Да заровиш мислите,
родени в самотата.
Да повярваш, че има надежда ...

kotel

Poetry » Other

2009-11-24T09:55:36+02:00 979 14