Lilia_Anna
112 results
Вавилонските кули на сърцата ни се сриват, приятелю! При всеки настигащ ни ужас, война, земетръс, потоп. Миг затишие и човечеството започва отново да ги строи, интелектуалците - да ги пропагандират. Ето, в тази неподатливост на нашите сърца, в тази невярност, в това перверзно желание да надникнем та ...
  824 
Ах, младоженците,
погледите устрелѐни
право в сърцето ти,
бездна от надежда
тихо отчаяние, ...
  269 
думите слизат
по стъпалата
на устните
задъхани от
сгъстеното пространство ...
  304 
Цветя и глъч, и тишина надгробна.
Забързан говор, стихнал плач.
А под краката ни шумят минорно
изсъхнали тревите чак до здрач.
Над нас небето леко просиява ...
  232 
няма нищо случайно
което думите изричат
от устните ти
голотата на лицето
в аления изгрев ...
  389 
До Тебе, Боже, искам да достигна.
До Твойто обещание за святост,
до образа Ти, който в мен прозира
под пластове на гордост и греховност.
До Твоето желание да даваш ...
  243 
Благодаря Ти, Господи, че съществуваш!
Че си Любов, която ме залива
с най-явствена реалност, освободена
от призрачността на всяка плът.
Благодаря ти, Господи, за нежния Ти досег, ...
  289 
Когато Бог създал човека, Той взел земна пръст. Но като могъщ владетел на видимия и невидимия свят, с присъщата Си Любов, Бог вложил в пръстния състав на човека Божия частица от Своя Дух, с която показал предназначението му: да бъде извисен до небесното. Няма друго земно същество, с което Бог така щ ...
  365 
сърцето ми
трапеза под звездите
за окъснели пилигрими.
  207 
В адажиото на дъжда,
в следобеда на сведения
от облаците небосвод,
отплува златната река
от корабчета от листа, ...
  255 
Животът, пъргаво зелено гущерче
и днес под дланите ми се изплъзна.
Паважът разкроява крачките
между отдалечаване
и приближаване. ...
  271 
любовта
зад режещия ръб на ъгъла
в корените на стъмнения дъжд
под слънчевата сянка на листото
любовта ...
  292 
Морето е огромна синя риба
побрала слънчевия блясък
в люспите си,
огледални сфери,
с плясъци по вълнолома, ...
  263 
Този дъжд, който
спуска зелени лиани
и от покрива слиза,
по перваза почуква
с пламнали длани. ...
  424 
Светът не може да приеме живеенето без страсти. Светът иска своите страсти и за него те са безценни, нещо добро, защото така човек усеща удоволствието от живота. Ако има нещо, което светът истински обича, на което държи и без което счита, че не може да живее, това са именно човешките страсти. Човешк ...
  568 
Сега си далечен звук
заглъхнало ехо
от стоновете на
сърцето ми.
  330 
Във погледа му колко болка има.
С ухо отхапано лежи върху тревата.
От глад и студ тъй много е препатил,
от зли другари или пък от зли човеци.
Поглежда ги в лицата и не може ...
  247 
Полунощен портрет на жена
в рамката на тъмния прозорец,
в изпразненото до разсъмване легло.
Разгърден от жестокосърдечие,
носещ разводно писмо ...
  256 
Когато вървим бавно сме много внимателни дори към беззащитните мравки, които сноват по земята. Виждаме ясно всичко около себе си, стъпваме спокойно и предпазливо.
Подчиним ли се на някакво непреодолимо желание обаче, ускоряваме ход, напрягайки мускули, загребваме задъхани въздуха и газим през треви ...
  519 
Разсъмва утро, хълмът засветлява.
В дрезгавината птиците мълчат.
Пътеката ни води затревяла
към оня тих, стаен самотен кът.
Разперват дъбовете тъмните си клони, ...
  359 
Проблясват в мекотата на сумрака
трептящи в кандилата светлинки.
Изплува образ и открехва се вратата
към най-далечните небесни висини.
Гори кандило, кехлибарно свети ...
  650  14 
Тъй дисхармонична съм понякога,
неприемлива за себе си самата.
Като излющени икони
във избелели цветове
минават покрай мене другите, ...
  350 
Вървя. Край мен също вървят. Понякога минават душѝ. Те са такива едни, вперили поглед напред, успокоени. Поглеждат ме. Поглеждам ги. Отминаваме. Нещо в мен прошумолява. Усмихвам се. Вървя. Виждам тела. Вървят изпънати, понякога изпъчени. Гледат встрани. Полюляват се. Вътре в тях също има душѝ. Свити ...
  523 
Зад твърдите черупки на лицата
сред ехтящия безумен смях
под кожените дрехи
раздирани от хилядолетия
сърцето свързано ...
  406 
Не Твоят Съд е страшен, Боже,
а моите желания безумни
ме поразяват
във самата същност,
в сърцевината на сърцето ...
  286 
Невинно в красотата си е цветето,
пчелата, облака, дъжда прозрачен,
звездата светеща във мрака е невинна.
Невинно е дървото, птицата
кацнала на него, ...
  293 
Взех устните ти,
твоите клепачи,
трапчинката на твоята брадичка,
онази бенка под окото,
горещите ти длани, ...
  284 
Разкая ли се
или просто мислиш,
че думите изчерпват всичко.
Не виждаш,
няма го детето в тебе, ...
  424 
Светът на думите е тъй притворен,
самотно отлежават в сърцето чувствата.
Самотата с воденичен камък
смила телата на душите ни.
В касапницата на света, ...
  267 
Жена ухаеща на слънце,
жена ухаеща на дъжд,
жена току-що сътворена
към теб пристъпва изведнъж.
Какво ще ѝ дадеш, човеко, ...
  493 
Жената с много имена минава
като вихрушка през града
Извива тяло и глава поклаща,
след нея падат царства и сърца.
Тя може да е млада или зряла, ...
  737 
Ще прекосиш вселенските пространства,
изпълнен с толкова вини.
Наострят мечовете падналите ангели,
от скверни истини ще те боли.
Ще те прониже тайната отхвърляна ...
  450 
Random works
: ??:??