M1234567891 (Миночка Митева) - Works

Преди да плъзнат мъглите 🇧🇬

Пътеката изведе ни във парка
под воала на кипарис смълчан,
от нежни чувства, наслада жарка,
телата ни потънаха във блян...
Застана пак небето в реверанс ...

M1234567891

Poetry

2012-08-14T13:58:37+03:00 643 4

Римувам стихчета 🇧🇬

Римувам стихчета през ден
и чакам някой да ме похвали,
а душата ми припламва в плен
на мисли, далече отлетели.
На ресниците в сенките стаена, ...

M1234567891

Poetry

2012-07-27T00:05:25+03:00 701 4

Лунна нощ 🇧🇬

Тази нощ луната пак е цяла,
връхлита властно в моята душа,
разголена като пред огледало,
остава тя без грим и суета.
В стаята е светло като ден - ...

M1234567891

Poetry

2012-07-20T09:59:46+03:00 634 2

Откраднат миг 🇧🇬

Без теб съм - дърво без корен,
повалено от вихрушка зла,
години през живота бродим,
побутвани от любовта.
Сърцата ни нежно облива ...

M1234567891

Poetry

2012-06-29T22:59:20+03:00 723 5

Животът отново простена 🇧🇬

Стъпалата изкачваше бързо
с аромат на планински синчец,
цветята със панделка вързал,
позвъня - на моя звънец.
И както във приказка стара, ...

M1234567891

Poetry

2012-06-12T10:27:58+03:00 637 6

Търся ласката ти... 🇧🇬

Като крадец на прага ми застана,
беляза с пръсти входната врата,
наметна се на тъмното с воала
и потъна в диплите на нощта...
Притворила очите уморени, ...

M1234567891

Poetry

2012-06-07T15:43:02+03:00 1.4K 5

В парка 🇧🇬

Небето е смрачено. Ще вали.
A децата в парка играят на големи,
в ролите на нежни майки и бащи,
боядисват къщичките във зелено.
На пейката поседнах, замълчах, ...

M1234567891

Poetry

2012-05-23T12:56:21+03:00 592 2

Танцът на мечтите 🇧🇬

Безброй мечти танцуват в душата ми,
облечени като за карнавал,
прескачат хребетите непознати,
от вятъра подгонени - без жал.
Танцуват те и тялото притискат ...

M1234567891

Poetry

2012-05-11T12:24:25+03:00 741 7

Дива лоза 🇧🇬

Във тихата повърхност на росата
отново очите ти откривам.
И ставам дива, по-дива от лозата,
щом в листата ми любов попива.
Разцъфнала съм, в цветове уханни, ...

M1234567891

Poetry

2012-04-24T14:06:55+03:00 1.6K 8

Все още ли... 🇧🇬

Нощта отпусна уморени мигли
и градът потъна в тишина.
Загадъчно прозорците премигват,
зад завеси, скрили лудостта…
Ти докосваш лицето ми бледо, ...

M1234567891

Poetry

2012-04-06T10:51:01+03:00 1.4K 10

В храма на гората 🇧🇬

Двамата сме... в храма на гората,
под купола на едрите звезди.
Замръзнала е в унес тишината,
над огъня с горящите главни.
По устните ти пламъци играят, ...

M1234567891

Poetry

2012-03-13T11:29:04+02:00 2.3K 21

Драги мой приятелю! 🇧🇬

Почувства ли?
Поднесе ни животът страшна изненада
и ни остави сам-сами.
Пред всеки спусна по една преграда.
Усети ли, мон шер ами? ...

M1234567891

Poetry

2012-03-08T09:31:16+02:00 772 4

Капчукът 🇧🇬

Запя капчукът весела мелодия,
композирана от пухкавия сняг,
дълбоко във душата ми отронени
са капките от вчерашния мрак.
Той пее все една и съща песен ...

M1234567891

Poetry

2012-03-02T21:08:34+02:00 816 3

Нощният театър 🇧🇬

Аз пак с бокала на живота пия,
притисната от страшна тъмнина.
На капки мрака искам да разбия
с внезапно кипналата топлина.
Небето вдига своята завеса, ...

M1234567891

Poetry

2012-02-16T16:34:28+02:00 1.6K 1 8

Художникът 🇧🇬

Той винаги застава под върбата,
във шапката си облаци заплита
и рисува, рисува реката,
макар да знае тайните ù скрити.
Сред бръчките ръката му се мята, ...

M1234567891

Poetry

2012-02-08T22:45:37+02:00 1.5K 10

Душата ми е въглен 🇧🇬

Душата ми е суха пепел
и въглен в нея не гори,
от ранно утро до късна вечер
все студен лежи, лежи.
Щурчето под прозореца ми нощем ...

M1234567891

Poetry

2012-02-04T00:10:47+02:00 718 6

Зимен ден 🇧🇬

Градът прилича на пещера
с каменните къщи заледени,
кристално чиста тишина
изплита приказни дантели.
От стрехите ледени висулки ...

M1234567891

Poetry

2012-01-31T16:43:43+02:00 632 2

Нежно ласо 🇧🇬

Нощта изпъна нежната си струна
и увисна в прегръдката до мен,
тялото ми сладко се отпусна
и запламтя като пролетен ден.
От градината ми райска на сърцето ...

M1234567891

Poetry

2012-01-27T15:02:07+02:00 786 6

Да го знаеш 🇧🇬

Не зная вече колко пъти
се прибирам в стаята си уморена,
имам чувството, че е мъртва -
без шепот, без говор, винаги студена.
Печката, същински кошер пуст, ...

M1234567891

Poetry

2012-01-25T17:35:40+02:00 1.1K 7

Старите къщи 🇧🇬

Хоризонтът изтъня, като алена нишка,
и зората сякаш ù запали края.
Небето запламтя, заприлича на огнище,
от което старите къщи огньовете палят.
Чувам ги сутрин с птиците да говорят, ...

M1234567891

Poetry

2012-01-13T13:49:36+02:00 1.1K 13

Двата вълка 🇧🇬

Те пораснаха заедно в бърлогата,
заветрена от клони и листа,
прегърнати в пухкавата козина
далече от очите на града.
Пътека, отъпкана от вълчицата, ...

M1234567891

Poetry

2012-01-11T14:35:53+02:00 1.2K 7

Ще те търся аз 🇧🇬

Ще те търся аз, там, където нощта
в пречудливите си сенки
потулила е любовта.
Там, където жарава пропуква
вечер в снега, ...

M1234567891

Poetry

2012-01-04T14:11:38+02:00 880 10

Красота 🇧🇬

Денят бледнее бавно и умира,
отпущат се уморените криле,
пада нощ - нощна пеперуда
свива се и чезне в глухото поле.
И пак сама поглеждам към небето, ...

M1234567891

Poetry

2011-12-30T17:47:10+02:00 630 5

Безсъние омайно 🇧🇬

При пълнолуние трудно заспивам,
дори не затварям очи.
Поглеждам луната, изгряла в небето
сред хиляди ярки звезди.
А в стаята ми сенки се преплитат, ...

M1234567891

Poetry

2011-12-27T11:29:57+02:00 892 12

Коледа 🇧🇬

Тя пристига винаги
по едно и също време
години, години наред
и всеки коленичи пред нея
с молба за здраве и късмет. ...

M1234567891

Poetry

2011-12-23T13:18:01+02:00 753 10

Не искам 🇧🇬

Не искам да правя зелена улица
на дяволските стъпки, в които
попива сълза на вдовица,
от безмерната скръб – убита.
Не искам воал от престъпни дела ...

M1234567891

Poetry

2011-12-21T10:39:31+02:00 731 9

Сама със себе си 🇧🇬

Вълшебно нещо е тишината.
Спокойствие... Красота...
Сама съм, следобед е, няма вятър
да се блъска в моите стъкла.
В такива благодатни часове ...

M1234567891

Poetry

2011-12-20T13:38:55+02:00 692 8

Преживяно 🇧🇬

Наоколо всичко е бяло, невинно,
сгушено в студена тишина,
с топли чувства душата залива,
спомен, доплувал в нощта.
Невидима длан ме повежда нататък ...

M1234567891

Poetry

2011-12-15T11:24:04+02:00 610 11

Букет 🇧🇬

Прелистих страницата на едно очакване,
изпъстрено със думи и ласки, с тъга.
Четирилистна детелина там подсказваше,
че някога била съм сам-сама.
Сега ме чака следващата страница, ...

M1234567891

Poetry

2011-12-13T19:55:21+02:00 592 5

Когато ми е тъжно 🇧🇬

Когато ми е тъжно
и няма с кой да споделя,
си лягам във леглото
и се опитвам да заспя.
В ръцете на сън вълшебен ...

M1234567891

Poetry

2011-12-08T19:36:19+02:00 2.6K 1 11

Птица 🇧🇬

В гнездото на старата птица
надникна смутено нощта,
дочула най-тъжните звуци
на птицата от песента...
- Съдба си жестока и вечно ...

M1234567891

Poetry

2011-12-02T06:27:44+02:00 636 1 9

Спомен през юни 🇧🇬

Помниш ли юнските нощи,
горещи, вълнуващи, с мирис богат,
старата пейка и нашите страсти
в един отдавна забравен град.
Помниш ли шепота мил на сърцата, ...

M1234567891

Poetry

2011-11-23T11:00:52+02:00 662 8

Дъждовна приказка 🇧🇬

Заваля дъждът, небето се намръщи,
на пръсти наднича нощта,
едри капки в земята се пръсват
на хиляди кристални зърна.
Покрива всичко - пелерина, ...

M1234567891

Poetry

2011-11-16T15:10:44+02:00 682 10

На нея съм подвластна 🇧🇬

На нея винаги съм ù подвластна,
и я търся с изгарящи очи,
припламва ми душата сладострастна
от огъня на нейните искри.
Понякога креслива, като птица, ...

M1234567891

Poetry

2011-11-16T11:25:50+02:00 1.5K 1 7

Лумналите пламъци 🇧🇬

Увисна вечерта - въздушна детелина,
върху клона гол на залеза запален,
хлъзва чевръстата си сянка, като глина,
в гаванките горещи на мойте длани.
Ноември е - смарагдово дърво ...

M1234567891

Poetry

2011-11-09T20:56:28+02:00 1.2K 16

Откровение 🇧🇬

На другите в очите се променям,
задъхани годините - летят.
Какво жестоко, тъжно откровение -
ехо, без следи по грапавия път.
Часовете гонят мойте мисли, ...

M1234567891

Poetry

2011-11-08T12:51:58+02:00 619 12

Помниш ли 🇧🇬

Помниш ли онази вейка
с воал от падащи шубраци,
гласът на птица песнопойка
как разплака здрача?
Наднича със око на крадец - ...

M1234567891

Poetry

2011-11-04T12:06:55+02:00 732 10

Вълшебник 🇧🇬

Вълшебнико, нарамил свойте дарби,
сред пустинята от хора се поспри,
виж в душите им - загнездила се жажда,
как ги мъчи, дави и руши.
Дай им дарба – сила да се борят, ...

M1234567891

Poetry

2011-11-02T19:38:55+02:00 660 6

Песенно 🇧🇬

Не съм мечтала аз
диаманти, ни всемира -
пеперуда е душата ми,
щом те винаги намира.
Не сам мечтала аз ...

M1234567891

Poetry

2011-11-01T12:28:27+02:00 618 14

Остани само миг 🇧🇬

Остани само миг.
Като огън стопли ме.
Като лъч прободи пелената
от мрак.
В този свят - безумна стихия, ...

M1234567891

Poetry

2011-10-28T21:05:09+03:00 926 9