M1234567891
448 results
Остани само миг.
Като огън стопли ме.
Като лъч прободи пелената
от мрак.
В този свят - безумна стихия, ...
  754 
Среднощен час. Среднощен вик,
над нас - луната бледа,
а ние двамата защо мълчим
виновно в нозете си загледани?
Нима като изгарящ метеор, ...
  681  13 
Като шарена змия се точи,
гърчи се, издува гръб,
от очите бликнало поточе,
дълбае в острия му ръб.
Бариери спъват ме и падам, ...
  924  10 
Бавно ронят се листата
във среднощна тишина,
потънали са в суетата
пътеките на любовта.
Като кладенчета малки ...
  1247 
Като дъга пълзеше край върбите
помъдряла от годините река,
с монотонен плясък падаха листите,
заскрежени от есенна слана.
В сребърните им сърца пулсира ...
  1315  10 
В този свят препущат шеметни мигове,
викове завладяват оголели души,
позор и раздор нахлува във времето,
в пропаст дълбока животът се сви.
Колко е истинска днешното време, ...
  620  10 
Обичам нощите, когато
луната през прозореца наднича,
изпепелена от любов - душата
отново в нея да се врича.
Обичам сутрин очите да отворя, ...
  550 
Безшумно ронят се листата
в прозрачна есенна роса,
застилат улицата стара -
безброй слънчеви гнезда.
Небето в тях се отразява, ...
  1233  12 
Познавам девинския вятър -
усещам първа, щом нахлуе в долината.
Прилича на момче, което по земята тича,
но гони детството на птиците с крилата.
Той свири дръзко в белите комини, ...
  574  11 
Ще те накажа веднъж и завинаги
с най-чистата, свещената любов.
Като камък воденичен на шията
ще я носиш чак до своя гроб.
Ще те накажа веднъж и завинаги ...
  625  10 
Красива и горда планина,
съдба променлива, сложна,
тя пази спомена за древността,
гласа Орфеев, на Омир - възторга.
Девствен лес, непристъпни зъбери, ...
  4233 
Дъждът засвири есенна мелодия,
липата под прозореца заспа,
короната с изящните си клони
листата пожълтели пак прибра...
Забулена с воал като видение, ...
  1033  11 
В нозете ми умилкват се вълните
на реката, погалена от вятъра,
долавям воплите на дните,
стопили се в житейското ми бягане.
Лъкатушещата сянка на върбата ...
  1187  11 
Аз моля се в студ и пек,
над мен листата разпиляла,
любов, докосвай ме с воала лек,
люлей ме в люлката си бяла.
Претискай ме с корава нежност, ...
  744 
Шумят върховете от студ посивели,
вихрушки огъват млади ели,
в любовна прегръдка корени сплели,
като сплав от огнени лъчи...
Завихря се буря - избухва пожар, ...
  982  11 
Сутринта допълзяла откъм балкана
пред прозореца ми спря мъгла,
в душата ми надникна и остана
неканена, влажна и зла.
В сиво безразличие потъна ...
  2804 
Детството ми - стар забравен замък,
пътят е обрасъл във треви,
в розовите храсти на душата
заровен споменът мълчи...
Поточето и днеска там бълбука, ...
  611  11 
Дните, като песъчинки от калдаръм
изковаха накит от години.
Ръцете ти художнико, аз чакам,
да ме изваят с трепет като глина.
Нежни форми нарисувай трайно ...
  654 
Нима е грях да те обичам,
да мисля все за теб, нима е грях.
Какво ли в тебе ме привлича
след толкова години, не разбрах?
Препускам задъхана, пенлива, ...
  611  10 
Запей, приятелю, когато ти е тъжно,
излей потоци огнени слова,
в песента вибрира скрита сила,
надмогнала пространства - суета.
Запей!... Макар че ти се плаче, ...
  612 
На земята се ражда животът
от малките илюзии на страстта.
От палавата игра между влюбени,
обсебила вибрациите на плътта.
Родиш се внезапно в някаква стая, ...
  1504 
Въздиша нежно и намигва
през облаците - като жена,
заситила плътта си жадна
от прилива на любовта.
Нощта във нея се оглежда ...
  524 
Ще те пусна, няма да те крия,
криле ти давам - безкрайна свобода,
може някой със очи да те изпие,
да лумне в огън - нечия душа.
Докосвай душевните му струни, ...
  532 
Хубаво е, че в живота има
едно завръщане, което чакаме.
Отключена врата и две ръце -
нежно протегнати в мрака.
Всички ние сме пътници, които ...
  1226 
Любовта не трябва да повяхва
като цвете притиснато от сушата.
От чувства несигурни - ревност неясна,
не бива да бъде заглушена.
Като капки проливни от облак, ...
  478 
Родена от скалните отломки на века,
от бурите, надвиснали над долините,
от мъглите вечни на върха,
споходили душата и годините.
Огрявана от слънцето в дъбравите, ...
  475 
По пътеката позната към дома
дочувам шепот на върбови листи.
Тиха песен старата река
ми пее - и душата ми пречиства.
Пътеката познава ме отдавна, ...
  482 
Песента е копнеж по море,
светлина по човек.
И стремеж на душата към нещо
несбъднато, смътно далечно.
Копнеж по онази любов незрима, ...
  426 
Беше прекрасна пролетна сутрин,
огласяха въздуха птици,
нежни звуци отекваха в душата ми,
разцъфнала като бяло кокиче.
Вървях по една позната пътека. ...
  483 
Приседнал под уличната лампа навън,
с отчаяно, бледо лице,
безмълвно ръцете отпуснал встрани
един несретник с разбито сърце.
Поглеждам това лице крадешком, ...
  713 
Вгледана в полета на ятата,
цяла в дантели от есенна паяжина,
притихва мълком, помъдряла, гората,
загубила за пореден път лятото.
Отвъд билата залезът догорява, ...
  515 
Върни се на сърцето в покоите,
елмазени мигове подредил,
във вихъра вечен на мечтите
нежни звуци приютил.
Върни се в сребърното утро на деня, ...
  450 
Този дъжд, тези капки, от страст
полудели, в среднощния мрак
безспирно редят песента на два
влюбени лебеда бели.
В любовен екстаз гушки са вплели, ...
  1107 
Тази нощ паркът е безлюден,
самотни храстите мълчат,
тайнствен шепот на думи влюбени
мечтаят пак да приютят!
По алеята от лунен блясък ...
  486 
Със болката на увяхващото цвете
в пазвите на утринна роса,
ден и нощ аз питам ветровете
къде изчезна моята звезда?
В сънищата я докосва ...
  495 
Лазурен бряг с обятия пенливи,
вълните ближат твоя кей,
водорасли в мрежи те оплитат,
месечина щом изгрей.
Вълшебен танц, огряван от лъчите, ...
  509 
През годините, в сърцето приютена,
светъл дом изгражда любовта,
вратата му за теб е отредена,
влезе пръв - остани със вечността!
Бъди искра в огнището гореща, ...
  527 
Отвори се небето, звезда се появи,
роди се детето със сините очи.
Погледна жадно над скалите още в пелени,
с ръчици знаци нарисува и лицето скри...
Вилнеят вихрушки през вековете, ...
  598 
По залез бурята разхвърли всичко.
Повлече калните дерета.
И с камъни, с дървета изпочупени
обрули на река триградска бреговете.
Талази водни с исполинска сила ...
  553 
На морския бряг лежах унесена,
докосваха нозете ми солени вълни.
На гларуси във песента заслушана,
с дъх на водорасли - милвах твоите коси...
Очите с морски оттенък до днес ...
  851 
Random works
: ??:??