M1234567891 (Миночка Митева) - Works

Самоубийството на конете 🇧🇬

Беше една от онези зими, които помня още от дете. С накачулени от снежни преспи борове, като белобради старци накацали по склона на връх Персенк. Застинали в студена тишина, от която оживява пред очите ти ледена приказка.
От там се открива величествена картина към безкрая, в който диша Родопа планин ...

M1234567891

Prose

2014-01-17T23:02:05+02:00 1.4K 7

Сладка болка 🇧🇬

Ти си обич за мене омайна
животът за тебе съм аз,
огън гори ни отдавна
в пламък превърнах се аз.
В сърцето ми трепет почуква, ...

M1234567891

Poetry

2014-01-10T10:46:59+02:00 864 8

Развълнуваха се клетките във мене 🇧🇬

Развълнуваха се клетките във мене
нещо тайно нощес ги покори,
невиждани, примамливи вселени
подпалиха в очите ми звезди.
Надигнах се на пръсти да погледна ...

M1234567891

Poetry

2013-12-13T21:22:49+02:00 833 13

Скала съм аз, а ручеят си ти 🇧🇬

Скала съм аз, а ручеят си ти,
от години душата ми дълбаеш,
нагъна тялото с безброй следи
по тях и в тъмното да те позная.
Надвесена над тебе още крехка ...

M1234567891

Poetry

2013-11-20T22:26:33+02:00 1.6K 11

Те са двойка, отдавна ги зная 🇧🇬

На перваза два гълъба бели
се докосват с човки небрежно,
край тях ветровете са спрели
и гугугат си нежно... нежно.
Потрепват телцата им крехки, ...

M1234567891

Poetry

2013-11-07T23:02:32+02:00 1.7K 14

Побягна есента по билото високо 🇧🇬

Побягна есента по билото високо
и в своя бяг ограби всичките листа,
подплаши птиците, съюзи се с вятъра
и затръшна плътно моята врата.
Под стряхата ми две гнезда сиротни ...

M1234567891

Poetry

2013-11-01T23:06:45+02:00 791 8

Есенна песен 🇧🇬

Запей, китаро, в този късен час
и нека се разплаче тишината,
от години ти си между нас
и с теб възпявах любовта си.
Запей сега, когато вън е есен ...

M1234567891

Poetry

2013-10-06T12:08:40+03:00 1.6K 9

Неканен гост 🇧🇬

Пред мене застана в нов тоалет,
ехидно надникна в очите,
по стария смачкан - летен каскет
се влачеха тежки мъглите.
Неподготвена бях за среща със него, ...

M1234567891

Poetry

2013-09-28T17:04:11+03:00 1K 9

Всичко друго е измама 🇧🇬

На ехото през бурята преминах
оставила в тревата следа,
бисерна роса в корените впита
скрила в себе си хиляди слънца.
Образът ми в тях да се оглежда ...

M1234567891

Poetry

2013-09-25T20:02:30+03:00 794 6

Завързах в душата торбичка 🇧🇬

Завързах в душата торбичка,
спомени в нея складирам,
с кръвта ми измити са всички,
сърцето ми с тях релаксира.
Ветрец ли подухва над мене ...

M1234567891

Poetry

2013-08-30T23:30:56+03:00 1.6K 9

Нима е нужно да съм мъдра 🇧🇬

Какво от туй че вече помъдрях,
по-умна ли съм, или остаряла,
колко много до днеска преживях
сякаш нищо в мене няма цяло.
Дали не съм дърво без корен, ...

M1234567891

Poetry

2013-08-15T23:53:50+03:00 2.5K 2 25

Старата ракла 🇧🇬

Да отворя старата ракла не смея,
надиплени спомени в нея мълчат,
наднича небето и нежно синее
по прашния ръб на детския кът.
И хиляди пъти тръгвам към нея, ...

M1234567891

Poetry

2013-08-02T07:57:31+03:00 2.1K 1 14

Родена от бурята 🇧🇬

От бурята родена съм, ми каза върбата,
от вятъра донесъл семена,
от любовта вдъхновявала вечно реката,
да ме полива от утрото, до вечерта.
Сега израснала с короната високо, ...

M1234567891

Poetry

2013-07-13T19:36:33+03:00 978 7

Трева съм аз, полегнала от вятър 🇧🇬

Трева съм аз, полегнала от вятър,
с косите си леглото ти застилам
и както дъждът попива в земята,
така и аз до дъно те изпивам.
Като листо отронено във мрака ...

M1234567891

Poetry

2013-06-13T21:23:41+03:00 1.7K 18

Светлина в тунела 🇧🇬

Светлина в тунела
Пред мене изви се огромен тунел
и навлязох със ужас във него,
вървях по стария разбит коловоз
обвита на мрака със страшното було. ...

M1234567891

Poetry

2013-05-24T11:22:33+03:00 1.5K 7

Молитва 🇧🇬

Молитва
Звездите пак в прозореца надничат,
като гадателка стара луната мълви,
с безумни сенки по стените тича
и очертава в мрака твоите очи... ...

M1234567891

Poetry

2013-05-14T08:09:33+03:00 966 7

По сцена житейска вървя... понякога тичам 🇧🇬

В театъра житейски на съдбата,
най-мъчна роля си избрах,
да бъда майката, която
не ще допусне майчин грях.
Аз зная колко е отговорно ...

M1234567891

Poetry

2013-05-08T15:37:48+03:00 701 4

Изпивах всеки миг 🇧🇬

Вървях по пътя си от години,
по педя го превземах всеки ден
през стръмнини и през долини
и ти вървеше винаги до мен.
Захласната в пейзажите отпред ...

M1234567891

Poetry

2013-04-25T17:22:14+03:00 1.6K 2

Последен полет над дома 🇧🇬

Последен полет над дома
Преди много години тази махала преливаше от живот и сенките, които хвърляше гората над старите къщи, приличаха на весели деца, които се боричкаха по дворовете с наредени каменни плочи. Под стрехите почти на всички къщи лястовичите гнезда оживяваха всяка пролет и настъпваше ед ...

M1234567891

Prose

2013-04-18T11:47:16+03:00 1.7K 9

Огънят на залеза 🇧🇬

Огънят на залеза
Огънят на залеза ме покори
и пламъкът му ближе мойте устни,
проплакват в косите ми искри,
дорде дъждът над мен се спусне. ...

M1234567891

Poetry

2013-04-12T14:55:42+03:00 1.4K 1

Тази нощ отмина, но утре... дали 🇧🇬

Луната се затули зад черната скала
и може би затуй наоколо е тъмно,
а ние с теб все още под старата бреза
се гледаме в очите тъй безумно.
Натрупани години като канара ...

M1234567891

Poetry

2013-04-04T18:12:26+03:00 1.4K 4

Неизбежно 🇧🇬

Галопират годините неспирно
като подгонено стадо диви коне,
пътеките обрасли в бурени сиви
белеят от прах на уморени нозе.
На гриви в кичури сплъстени ...

M1234567891

Poetry

2013-03-15T21:13:30+02:00 615 6

Една вълшебница във бяло 🇧🇬

Една вълшебница във бяло
пред прага ми се спря в зори
и със нежното си наметало,
сърцето ми докосна - покори.
Вървя по улицата и ме следва ...

M1234567891

Poetry

2013-03-08T10:44:05+02:00 699 8

Тогава съм мъдра река 🇧🇬

Вечер, когато звездите в порой,
засипят отново небето лазурно
и дивните струни от горския хор
разтворят тишината до синьо...
Тогава съм мъдра река и заливам ...

M1234567891

Poetry

2013-02-14T16:50:01+02:00 1.6K 15

Вселена 🇧🇬

Вселена
За миг във тъмата проблясва
изящна ослепителна диря,
на звездата която угасва,
но знам че тя… не умира. ...

M1234567891

Poetry

2013-02-06T14:57:39+02:00 636 4

Забежка 🇧🇬

. Забежка
Беше августовска жега и по изгорялата трева стърчаха само голи стръкчета на горски цветя. По това време на годината дворът на ранчото ми обикновено прелива от жълти, зелени, червени цветни лехи и кипариси, хвърлящи вълшебната си сянка на двора.
Но в оня момент тревата беше изгоряла от слън ...

M1234567891

Prose » Short stories

2013-01-22T15:59:25+02:00 1.9K 8

Две звезди ще се родят 🇧🇬

Две звезди ще се родят
Понякога искам да съм ловец,
в сърцето да уцеля тишината,
прегорялото й тяло на венец
да увия с пламъците на душата. ...

M1234567891

Poetry

2013-01-17T12:42:16+02:00 726 6

Сонет за двама 🇧🇬

Сонет за двама
За мен си ти океанът жив
и в него плува ми душата,
с онзи странен порив див,
от който бяга тъмнината. ...

M1234567891

Poetry

2013-01-11T12:59:29+02:00 1.4K 4

Да имам сили още да мечтая 🇧🇬

Моля те, назад не се обръщай,
празни стаи спомени държат,
от рафтове надничат и се мъчат
мен и теб отново да сплотят.
Детската ни стая не подреждам, ...

M1234567891

Poetry

2013-01-09T13:17:39+02:00 652 1

Състояние 🇧🇬

Боса по стръмни пътеки минавам,
прескачам камъни, обрасли в бодили,
с върбови клонки главата ми галят
на реката вълните мораво-сиви.
Косите ми тежки… изведнъж ...

M1234567891

Poetry

2012-12-27T13:15:22+02:00 755 7

Не иска друго моята душа 🇧🇬

Не иска друго моята душа
Не ме вини за приказките - тези,
изригнали от вулкана на сърцето,
пулсиращо в изплетените мрежи
от вълнуващата сянка на морето. ...

M1234567891

Poetry

2012-11-30T13:32:14+02:00 855 14

Разговор със живота 🇧🇬

Разговор със живота
Пак си свъсил рунтави вежди
под калпак от есенна шума,
поглеждаш към мене небрежно,
без да отрониш ни дума. ...

M1234567891

Poetry

2012-11-14T12:18:48+02:00 1.6K 6

Настроение 🇧🇬

Настроение
Окапват последните листа,
сухи вейки бръснат небето,
разчесват грапавата виделина
на баирите в навъсеното чело. ...

M1234567891

Poetry

2012-11-01T13:05:34+02:00 1.5K 8

Отлежала любов 🇧🇬

Отлежала любов
Пристигнах и бързам да ти кажа,
отново съм тук, на нашия пристан,
приседнала съм - чайка на плажа,
и те чакам до себе си... стихнала. ...

M1234567891

Poetry

2012-10-26T17:05:16+03:00 904 1 7

Ирония на съдбата 🇧🇬

Ирония на съдбата
Видях го тогава, беше отдавна,
съвсем невръстно дете,
с палто до колене, шал на главата,
подарени от благородно сърце. ...

M1234567891

Poetry

2012-10-23T11:22:29+03:00 744 6

И дворът с тишина се облече 🇧🇬

И дворът с тишина се облече
Тъгувах много, щом баща ми
реши и стария орех отсече,
угасна внезапно зеленият пламък
и дворът с тишина се облече. ...

M1234567891

Poetry

2012-10-18T16:13:14+03:00 1.4K 2 9

Приказка за подковата 🇧🇬

Приказка за подковата
Казват, подковата носи щастие.
Намерих я на калдъръмения път,
във къщи радостна прибрах се
и я окачих на най-свидния си кът. ...

M1234567891

Poetry

2012-10-12T11:57:51+03:00 585 4

Кълбото на съдбата 🇧🇬

Кълбото на съдбата
Понякога боса в нощта се скитам,
не усещам пареща болка в нозете,
вървя напред и нищо не питам,
само ударите чувам на сърцето. ...

M1234567891

Poetry

2012-10-04T14:10:36+03:00 799 6

Мълчанието на бедността 🇧🇬

Мълчанието на бедността
И пак край смълчаните къщи
вървя в непрогледна мъгла,
зад завеса старица се мръщи,
загледана... в мене с тъга. ...

M1234567891

Poetry

2012-09-19T16:33:36+03:00 704 8

Моят град 🇧🇬

Моят град
Малък град, от вятъра люлян,
като лодка на брега завързана,
долината - моминска топла длан,
преплъзва се нощем във бързея. ...

M1234567891

Poetry

2012-08-24T09:53:03+03:00 631 3