mariankrystev
970 results
Блясват в мрака студен
светлините над Босфора.
Ти се гушваш до мен.
Бавно корабът носи се
върху мътни води ...
  421 
Източноправославен съм.
Българин.
Вярвам в Христа!
Обичам свойта родина!
И съм винаги ...
  390 
Имам само едно неуморно сърце.
То е моят най-верен приятел.
Всички други съдбата ми даде и взе,
всеки спомен е снимка изпратил.
И понеже животът превръща се в дим, ...
  395 
Върху белия лист уморената вечер
пише думите с тръпна ръка.
Ти си толкова близко, но и тъй си далече!
Как без теб непробудно да спя!
Ще докосна небето с недоспали зеници. ...
  799 
Поглеждаш ме... Щом погледа ти срещам,
усмихваш се!... И в този миг усещам
как стаята искри от светлина!
Светът в една усмивка се побира
чрез чувството, което не умира, ...
  648 
Отминават годините.
Тъй ятата завръщат се,
после шумно разперват крила,
в своя полет завихрят се,
ниско слизат над къщите ...
  364 
Пирин... и величествен, и вечен,
с облаци и бурни ветрове,
очертаваш хоризонт далечен
с белите си снежни върхове!
Денем над снагата ти висока ...
  1162 
Рисувам те с пръсти.
Рисувам те бавно.
И думите тихо заспиват...
И в този миг светъл
едничко е важно - ...
  1028 
Виждам те – от обич разцъфтяла
в утринната бяла светлина,
пролет, тъй красива, оживяла
в чудодейна приказна страна!
И смехът на слънчево момиче ...
  1222 
О, този свят не ни принадлежи –
обречени сме в него да сме тленни!
И който днес живота не цени,
как в бъдещето утре ще прогледне?!
Животът ни така се изкриви, ...
  372 
Виждам те, Ботев! И чувам гласа ти,
който зове за борба!
Гордите мисли взривяват ума ти!
Нужни са хляб, свобода!
Нужно е времето... с всяка надежда, ...
  548 
Падайки, аз пак ще се изправя,
за да полетя с криле на вятър!
Ще летя, но няма да забравя,
че съм здраво стъпил на земята!
Ще забивам с дланите пирони! ...
  641 
( поезия сатирична )
по Радой Ралин
Нашата цивилизация
е в глобална закъсация –
хората се борят мъжки, ...
  435 
мини проза
Влезе в просторната чакалня на гарата, спря се пред информационното табло и се загледа в разписанието на влаковете. В този момент чу зад гърба си:
– Извинете, бихте ли ми казали в колко часа потегля бързият влак за София?!
Обърна се и видя усмихнатото лице на един около 40 - годишен катол ...
  505 
мини проза
Пламъчето вече изтляваше в очите на чорбаджи Драган, когато една ръка сякаш го дръпна от небитието и пак го върна в познатия му свят - в домашния уют на голямата чорбаджийска къща... През замъгления поглед на вече уморените си и пресъхнали очи старецът видя един твърде блед и размазан сил ...
  355 
мини проза
– Много мъка съм срещнал по пътя си, момче... И много зло съм срещал! Да кажеш голямо или малко зло, ама как да го прецениш, как да го претеглиш... Злото винаги си е зло и толкова! И от него все боли... малко или много, ама си боли!... Ето това на никого не пожелавам, момчето ми, на никог ...
  356 
мини проза
"И ще видят Човешкия син,
идващ върху небесните облаци
със сила и голяма слава." (Мат. 24:30)
Никой и нищо не предвещаваше Неговото Завръщане. Божият Син беше дошъл на Земята също така мистично, както и при Първата Си Поява. Но както и преди много векове, така и сега човечеството сякаш не ...
  338 
мини проза
И тази сутрин дядо Злати седеше на трикракото столче пред вратата на дома си, когато измежду стръковете цветя в градината съвсем неочаквано се провря малко котенце и, мяучейки, излезе на плочника и застана на няколко стъпки пред стареца. Връхчетата на златистата му козинка искряха от лъчи ...
  516 
Добър вечер, моя тъжна планета!
Добър вечер, мой несбъднат нов свят!
Отлетяха мечтите и ето...
няма връщане вече назад!
Отлетяха безмълвните спомени. ...
  409 
Завръщаме се в родната страна
след дълъг път. Тя чака, вика, кани –
прекрасна, вярна, ласкава – една! –
да бъдем там, където сме люляни!
Летим без сън. Повява северняк, ...
  400 
Красотата е в теб!
Красотата си ти!
Вдъхновен словоред
сред горещи звезди!
Красотата е сън, ...
  1206 
На Теодор Добройков
Отиваме си неочаквано. . .
непатетично. . .
Отиваме си естествено. . .
твърде етично. . . ...
  371 
Твърде повратен върти се света.
Споменът днес не оставя следа.
Близките хора са вече далечни.
Чувствата - кратки, за миг, бързотечни.
Страсти изстиват под сивия свод. ...
  332 
Най-добрата дума чул съм я от мама:
- Жив да си ми, сине! Да си ни отмяна!
Нека като слънце, озарило двора,
мисъл да ни радва, че с добри си хора!
И където, сине, бил си и ще бъдеш, ...
  470 
Ще има нов живот и по-добър
ще бъде този свят, красив и ведър!
И по-открит, без маска и чадър,
животът ще е млад, усмихнат, щедър!
След неговото ново рождество ...
  395 
Слънцето се влюби в бяла Звезделина –
мома като цвете, цъфнало в градина!
Всяка сутрин Слънчо над момини двори
бърза да излезе, да я заговори:
– Моме Звезделино, ти си най-красива, ...
  473 
Искам, а не мога да изкажа всичко -
думите не стигат, чувствата горят!
Зная само колко много те обичам
и че няма вечно връщане назад!
Тишина отвред край мене се разстила - ...
  1374 
Стихове с маски
( Смях по време на пандемия )
Мълва квартала разтревожи –
коронавирус иде... Боже!...
Пандемията се задава, ...
  830 
Колко малко ни трябва да бъдем обичани –
две усмивки, две топли сърца
и безкрайната щедрост на страстно привличане
между влюбени мъж и жена!
Колко малко ни трябва и в дните отрудени ...
  1112 
Аз бях момче и странно нелогичен
се случваше светът около мен –
тъй светъл и красив, и романтичен,
от слънчевия огън осветен!
Сам тръгнах през лиричното пространство, ...
  538 
Даже ледна тъма да се спусне отгоре,
в моя сън ще изгряват звезди!
И не бързам с живота напразно да споря,
щом в сърцето ми обич вали!
Че животът подобно красива магия ...
  671 
НАШЕНСКА ПРИКАЗКА
На един нашенец му умряло магарето, та се наложило той сам да тегли каруцата си по стръмния баир към селото. Не щеш ли по пътя си нашенецът застигнал дебел държавен служител, който отивал в селото, за да преброи местното население. Дебелият чиновник се настанил в каруцата и загриже ...
  970 
В декемврийското утро небето проплаква.
Свалят траурно вън знамената...
Синовете си майките тъжно оплакват,
натежава от скръб тишината!
Батальонът се връща. А сред белите клони ...
  714 
Небето е моят баща,
а моята майка - Земята.
От плът съм, но имам душа
на ангел небесен с крилата.
  564 
Кацнало на клонче славейчето бяло,
и гласец извило, песен си запяло
за мома красива – хубава Фидана –
умна, работлива, бяла и засмяна!
Месела Фидана коледна погача ...
  1279  10  20 
Кой си спомня за празника светъл,
за зората на първия ден!
Отлетяха години... а ето –
още екнат акордите в мен!
Бе ноември! Бе много отдавна! ...
  581 
Хей, сърце, не пускай корени в земята,
защото в нея е попила мъката.
Не се потапяй надълбоко във водата,
защото ще натежиш и ще потънеш.
Не влизай безсмислено в огъня, ...
  710 
Върни ми изтеклите минути, Господи!
Ще ги налея в чашата с искрящо вино
и ще ги изпия на един дъх -
така, както пия от живота -
с леко сърце и с усмивка!
  589 
Влезе тихо при мен! Бе едва доловима,
но почувствах дъха й отблизо!
И остави следа... бе следата незрима,
сякаш никой не беше тук влизал!
Приближи се, в мига пожелала покой, ...
  2028  11  18 
В селската ни кръчма кмета
тайно свика селсъвета –
три дни ядоха и пиха,
а накрая тъй решиха:
Ще признаем "трети пол", ...
  2855  19  29 
Random works
: ??:??