mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ) - Works

Очите ти 🇧🇬

Очите ти, за щастие създадени,
изпълнени са с мъничко тъга –
сълзи да бликнат с чувства позабравени,
откъснати от твоята душа!
Вали. С дъжда следите чезнат в нищото. ...

mariankrystev

Poetry » Love

2023-04-18T16:03:35+03:00 1.6K 5 2

Димитровград 🇧🇬

В Димитровград е моят корен,
в Града, докоснал синева,
под слънчевия диск огромен
издигащ своята снага.
Легенди тук шепти Марица ...

mariankrystev

Poetry » Civic

2023-04-04T15:36:01+03:00 697 1

Цвят уханен 🇧🇬

Ще премине животът ми в розово,
ала с твоите черни очи!
Цвят уханен напролет сред розите
ще цъфти със смолисти коси!
И ще бъде тъй пъстра градината - ...

mariankrystev

Poetry » Love

2023-04-02T08:45:30+03:00 1.3K

Ще бъда 🇧🇬

Ще бъда лъч в красивия ти ден,
със миглите ти който си играе,
а твоят смях, от ласки сътворен,
ще стигне до живеца на безкрая!
И в мораво щастлива светлина, ...

mariankrystev

Poetry » Love

2023-03-29T10:30:29+03:00 1.4K 1 1

Търся те 🇧🇬

Търся те, път към безкрая всевечен.
Търся те ден подир ден.
Чувствам те - в мен си, а тъй си далечен,
с утринен лъч озарен.
Линия, точка и светла посока ...

mariankrystev

Poetry » Philosophical

2023-01-29T00:33:57+02:00 700 2

Всичко 🇧🇬

Животът миг е, който си отива.
Благодаря ти, че остана с мен!
В усмивката сълзата ти попива...
Но в този миг от обич съм спасен!
Прекрасна! И до болка всеотдайна! ...

mariankrystev

Poetry » Love

2023-01-27T12:05:12+02:00 858 1 4

* * * 🇧🇬

Дори да няма изворна вода,
пак изгрева на тебе ще наричам,
защото знам – животът е следа
единствена, в която те обичам!

mariankrystev

Poetry » Love

2023-01-20T06:58:33+02:00 1.3K 1 1

Изваяна от слънчевото злато 🇧🇬

Напълних си очите да те гледам,
но все не мога да ти се наситя!
А искам пак и пак да те погледам,
че моето сърце за тебе пита!
И сякаш във вълшебство си живяла, ...

mariankrystev

Poetry » Love

2022-12-20T17:45:46+02:00 1.2K 3 5

Към бъдното 🇧🇬

Превърнах се в сън, после – в изгрев и песен!
И в ангел щастлив на живяна любов!
И в извор на смях под простора небесен!
И в дух, който носи Божествен покров!
Затуй не говоря сам в минало време. ...

mariankrystev

Poetry » Philosophical

2022-11-20T12:26:57+02:00 719 3 6

Звездна вечер над Истанбул 🇧🇬

Блясват в мрака студен
светлините над Босфора.
Ти се гушваш до мен.
Бавно корабът носи се
върху мътни води ...

mariankrystev

Poetry » Odes and poems

2022-10-25T20:08:41+03:00 685 4 3

Родословие 🇧🇬

Източноправославен съм.
Българин.
Вярвам в Христа!
Обичам свойта родина!
И съм винаги ...

mariankrystev

Poetry » Civic

2022-08-05T22:24:37+03:00 631 1

Пътуване 🇧🇬

Имам само едно неуморно сърце.
То е моят най-верен приятел.
Всички други съдбата ми даде и взе,
всеки спомен е снимка изпратил.
И понеже животът превръща се в дим, ...

mariankrystev

Poetry » Philosophical

2022-07-12T22:12:11+03:00 678 1 3

Среднощен рефрен 🇧🇬

Върху белия лист уморената вечер
пише думите с тръпна ръка.
Ти си толкова близко, но и тъй си далече!
Как без теб непробудно да спя!
Ще докосна небето с недоспали зеници. ...

mariankrystev

Poetry » Love

2022-07-10T22:10:43+03:00 1K 1 7

Светът в една усмивка се побира! 🇧🇬

Поглеждаш ме... Щом погледа ти срещам,
усмихваш се!... И в този миг усещам
как стаята искри от светлина!
Светът в една усмивка се побира
чрез чувството, което не умира, ...

mariankrystev

Poetry » Love

2022-06-22T20:14:40+03:00 963 5 5

Като в сън 🇧🇬

Отминават годините.
Тъй ятата завръщат се,
после шумно разперват крила,
в своя полет завихрят се,
ниско слизат над къщите ...

mariankrystev

Poetry » Love

2022-06-09T18:57:34+03:00 593 1

Пирин 🇧🇬

Пирин... и величествен, и вечен,
с облаци и бурни ветрове,
очертаваш хоризонт далечен
с белите си снежни върхове!
Денем над снагата ти висока ...

mariankrystev

Poetry » Civic

2022-04-07T10:26:31+03:00 1.5K 1 3

Рисувам те 🇧🇬

Рисувам те с пръсти.
Рисувам те бавно.
И думите тихо заспиват...
И в този миг светъл
едничко е важно - ...

mariankrystev

Poetry » Love

2022-04-06T11:43:21+03:00 1.3K 1 3

Чувствен миг 🇧🇬

Виждам те – от обич разцъфтяла
в утринната бяла светлина,
пролет, тъй красива, оживяла
в чудодейна приказна страна!
И смехът на слънчево момиче ...

mariankrystev

Poetry » Love

2022-03-18T10:57:35+02:00 1.6K 1 4

Мрак 🇧🇬

О, този свят не ни принадлежи –
обречени сме в него да сме тленни!
И който днес живота не цени,
как в бъдещето утре ще прогледне?!
Животът ни така се изкриви, ...

mariankrystev

Poetry » Philosophical

2022-03-15T20:45:02+02:00 568 1 4

Клетва ни трябва 🇧🇬

Виждам те, Ботев! И чувам гласа ти,
който зове за борба!
Гордите мисли взривяват ума ти!
Нужни са хляб, свобода!
Нужно е времето... с всяка надежда, ...

mariankrystev

Poetry » Civic

2022-01-02T10:59:03+02:00 781

Сбъдване 🇧🇬

Падайки, аз пак ще се изправя,
за да полетя с криле на вятър!
Ще летя, но няма да забравя,
че съм здраво стъпил на земята!
Ще забивам с дланите пирони! ...

mariankrystev

Poetry » Philosophical

2021-12-29T13:06:45+02:00 884 2 6

История пандемична 🇧🇬

( поезия сатирична )
по Радой Ралин
Нашата цивилизация
е в глобална закъсация –
хората се борят мъжки, ...

mariankrystev

Poetry » Humorous

2021-10-29T19:27:43+03:00 689 1 2

Болни времена 🇧🇬

мини проза
Влезе в просторната чакалня на гарата, спря се пред информационното табло и се загледа в разписанието на влаковете. В този момент чу зад гърба си:
– Извинете, бихте ли ми казали в колко часа потегля бързият влак за София?!
Обърна се и видя усмихнатото лице на един около 40 - годишен катол ...

mariankrystev

Prose » Short stories

2021-10-27T21:46:10+03:00 688 1 2

Райската ябълка 🇧🇬

мини проза
Пламъчето вече изтляваше в очите на чорбаджи Драган, когато една ръка сякаш го дръпна от небитието и пак го върна в познатия му свят - в домашния уют на голямата чорбаджийска къща... През замъгления поглед на вече уморените си и пресъхнали очи старецът видя един твърде блед и размазан сил ...

mariankrystev

Prose » Short stories

2021-10-24T23:08:34+03:00 525 2

Душата на мелничаря 🇧🇬

мини проза
– Много мъка съм срещнал по пътя си, момче... И много зло съм срещал! Да кажеш голямо или малко зло, ама как да го прецениш, как да го претеглиш... Злото винаги си е зло и толкова! И от него все боли... малко или много, ама си боли!... Ето това на никого не пожелавам, момчето ми, на никог ...

mariankrystev

Prose » Short stories

2021-10-20T23:50:23+03:00 547 1 2

Второто Пришествие 🇧🇬

мини проза
"И ще видят Човешкия син,
идващ върху небесните облаци
със сила и голяма слава." (Мат. 24:30)
Никой и нищо не предвещаваше Неговото Завръщане. Божият Син беше дошъл на Земята също така мистично, както и при Първата Си Поява. Но както и преди много векове, така и сега човечеството сякаш не ...

mariankrystev

Prose » Short stories

2021-10-17T13:35:08+03:00 518 2

Златното коте 🇧🇬

мини проза
И тази сутрин дядо Злати седеше на трикракото столче пред вратата на дома си, когато измежду стръковете цветя в градината съвсем неочаквано се провря малко котенце и, мяучейки, излезе на плочника и застана на няколко стъпки пред стареца. Връхчетата на златистата му козинка искряха от лъчи ...

mariankrystev

Prose » Short stories

2021-10-16T16:07:22+03:00 702 3 2

Добър вечер 🇧🇬

Добър вечер, моя тъжна планета!
Добър вечер, мой несбъднат нов свят!
Отлетяха мечтите и ето...
няма връщане вече назад!
Отлетяха безмълвните спомени. ...

mariankrystev

Poetry » Philosophical

2021-09-23T21:19:58+03:00 717 4 7

Зовът на родината 🇧🇬

Завръщаме се в родната страна
след дълъг път. Тя чака, вика, кани –
прекрасна, вярна, ласкава – една! –
да бъдем там, където сме люляни!
Летим без сън. Повява северняк, ...

mariankrystev

Poetry » Civic

2021-04-10T02:12:19+03:00 640 3 4

Красотата си ти 🇧🇬

Красотата е в теб!
Красотата си ти!
Вдъхновен словоред
сред горещи звезди!
Красотата е сън, ...

mariankrystev

Poetry

2021-03-12T07:40:41+02:00 1.4K 1 3

Сбогуване 🇧🇬

На Теодор Добройков
Отиваме си неочаквано. . .
непатетично. . .
Отиваме си естествено. . .
твърде етично. . . ...

mariankrystev

Poetry » Other

2021-01-17T21:19:35+02:00 565

Всичко е преходно 🇧🇬

Твърде повратен върти се света.
Споменът днес не оставя следа.
Близките хора са вече далечни.
Чувствата - кратки, за миг, бързотечни.
Страсти изстиват под сивия свод. ...

mariankrystev

Poetry » Philosophical

2021-01-03T21:27:23+02:00 524 2

Майчина клетва 🇧🇬

Най-добрата дума чул съм я от мама:
- Жив да си ми, сине! Да си ни отмяна!
Нека като слънце, озарило двора,
мисъл да ни радва, че с добри си хора!
И където, сине, бил си и ще бъдеш, ...

mariankrystev

Poetry » Other

2020-12-27T12:43:10+02:00 666 1 6

Как искам дъжд от обич да вали 🇧🇬

Ще има нов живот и по-добър
ще бъде този свят, красив и ведър!
И по-открит, без маска и чадър,
животът ще е млад, усмихнат, щедър!
След неговото ново рождество ...

mariankrystev

Poetry » Other

2020-12-08T19:34:24+02:00 590 4 6

Звезделина 🇧🇬

Слънцето се влюби в бяла Звезделина –
мома като цвете, цъфнало в градина!
Всяка сутрин Слънчо над момини двори
бърза да излезе, да я заговори:
– Моме Звезделино, ти си най-красива, ...

mariankrystev

Poetry » Odes and poems

2020-11-26T22:38:31+02:00 716 1 3

Сливане 🇧🇬

Искам, а не мога да изкажа всичко -
думите не стигат, чувствата горят!
Зная само колко много те обичам
и че няма вечно връщане назад!
Тишина отвред край мене се разстила - ...

mariankrystev

Poetry » Love

2020-07-07T19:28:09+03:00 1.6K 1 6

Стихове с маски 🇧🇬

Стихове с маски
( Смях по време на пандемия )
Мълва квартала разтревожи –
коронавирус иде... Боже!...
Пандемията се задава, ...

mariankrystev

Poetry » Humorous

2020-05-19T17:37:32+03:00 1K 2

Колко малко ни трябва 🇧🇬

Колко малко ни трябва да бъдем обичани –
две усмивки, две топли сърца
и безкрайната щедрост на страстно привличане
между влюбени мъж и жена!
Колко малко ни трябва и в дните отрудени ...

mariankrystev

Poetry

2020-04-28T18:11:48+03:00 1.4K 4 6

Поет на прехода 🇧🇬

Аз бях момче и странно нелогичен
се случваше светът около мен –
тъй светъл и красив, и романтичен,
от слънчевия огън осветен!
Сам тръгнах през лиричното пространство, ...

mariankrystev

Poetry

2020-02-12T07:44:05+02:00 715 2

Приказен сън 🇧🇬

Даже ледна тъма да се спусне отгоре,
в моя сън ще изгряват звезди!
И не бързам с живота напразно да споря,
щом в сърцето ми обич вали!
Че животът подобно красива магия ...

mariankrystev

Poetry » Other

2020-01-15T06:43:18+02:00 862 5 2