niabg13
44 results
Път пред мен-а зад мен многостен.
Ще погледна ли истински в него,
или той ще погледне във мен,
или в него аз ще погледна.
Дъжд от лен - нежен, тих, устремен. ...
Ще погледна ли истински в него,
или той ще погледне във мен,
или в него аз ще погледна.
Дъжд от лен - нежен, тих, устремен. ...
569
Ако сбъднеш мечтите сега,
ще ти трябват ли тихи пространства,
ще потърсиш ли мойта душа,
ще докоснеш ли нечие тайнство.
Или може би в свойте следи ...
ще ти трябват ли тихи пространства,
ще потърсиш ли мойта душа,
ще докоснеш ли нечие тайнство.
Или може би в свойте следи ...
532
1
Забравих слънце да си взема,
валеше дъжд под тъжната луна,
по тротоара имаше елени,
които се целуваха в дъжда.
По кръглата обвивка на луната ...
валеше дъжд под тъжната луна,
по тротоара имаше елени,
които се целуваха в дъжда.
По кръглата обвивка на луната ...
637
3
Загадъчен нюанс на самота
и прагове, прекрачени от чувства -
премръзнали, забравени в нощта,
завърнали се в стая срамно пуста.
Мелодия позната в тишина, ...
и прагове, прекрачени от чувства -
премръзнали, забравени в нощта,
завърнали се в стая срамно пуста.
Мелодия позната в тишина, ...
546
1
Обсебени от наема на дните,
които се прокрадват между нас,
живеем, разпределяйки мечтите,
така че да ни стигнат в следващ час.
Хазяинът Живот ни гледа строго, ...
които се прокрадват между нас,
живеем, разпределяйки мечтите,
така че да ни стигнат в следващ час.
Хазяинът Живот ни гледа строго, ...
583
1
Забравяш... Ветровете те следят.
Небето е мастилено, но синьо.
Пътуваш, без да имаш собствен път,
към някого - незнаен и без име.
Не мислиш и не е за първи път ...
Небето е мастилено, но синьо.
Пътуваш, без да имаш собствен път,
към някого - незнаен и без име.
Не мислиш и не е за първи път ...
496
1
Заседна ми във гърлото душата –
не мога да преглъщам от душа,
ако заплача, може би, горката,
в гърдите ми ще стигне със плача.
Потънаха в сълзите ми очите – ...
не мога да преглъщам от душа,
ако заплача, може би, горката,
в гърдите ми ще стигне със плача.
Потънаха в сълзите ми очите – ...
792
3
Бледи сенки остават след нас,
след една самота изживяна
и - простреляна с лудост от страст -
самота, споделена от двама.
Споделихме я, както страстта - ...
след една самота изживяна
и - простреляна с лудост от страст -
самота, споделена от двама.
Споделихме я, както страстта - ...
880
2
Под дъжда, който днес не вали,
с теб ще бъда - теб, който те няма;
ще те гледам със нежност почти,
с обич липсваща, с огън без пламък.
И ще вярвам, че, всъщност, си там, ...
с теб ще бъда - теб, който те няма;
ще те гледам със нежност почти,
с обич липсваща, с огън без пламък.
И ще вярвам, че, всъщност, си там, ...
699
2
Днес мисля за Петя Дубарова -
тъй млада, тъй крехка, сама,
защо ли свещта й догаряла
до онзи момент - на смъртта.
Красивите мисли изписани ...
тъй млада, тъй крехка, сама,
защо ли свещта й догаряла
до онзи момент - на смъртта.
Красивите мисли изписани ...
834
5
Това е начало на ново начало,
изглежда, че често в живота грешим,
уж трябва да знаем и мислим, че знаем,
но, въпреки всичко, ужасно мълчим.
Защо са ни устни, които не пускат ...
изглежда, че често в живота грешим,
уж трябва да знаем и мислим, че знаем,
но, въпреки всичко, ужасно мълчим.
Защо са ни устни, които не пускат ...
621
6
Политам и до теб се приземявам,
а ти стоиш на твърдата земя,
отказваш да признаеш, че оставам
за тебе най-прекрасната жена.
Отлитам... И отново те оставям. ...
а ти стоиш на твърдата земя,
отказваш да признаеш, че оставам
за тебе най-прекрасната жена.
Отлитам... И отново те оставям. ...
550
1
Когато сгрешиш и започнеш да страдаш,
ще бъда до теб, ще прогоня мига,
във който си чувствал частица омраза,
която е бродила в твойта душа.
При теб ще остана, дори да е късно, ...
ще бъда до теб, ще прогоня мига,
във който си чувствал частица омраза,
която е бродила в твойта душа.
При теб ще остана, дори да е късно, ...
894
3
Прелитащият огън подпали ветровете,
дъждът навън угасна, но липсваше дъга,
връхлитащата буря подгони снеговете,
студът крещеше страшно с оттенък на тъга.
Попитах ветровете защо дъждът угасна, ...
дъждът навън угасна, но липсваше дъга,
връхлитащата буря подгони снеговете,
студът крещеше страшно с оттенък на тъга.
Попитах ветровете защо дъждът угасна, ...
568
1
Когато спориш със съдбата, но тя не иска да те чуе,
когато чуваш нечий вятър, преди да влезеш в нечий свят,
когато някой твой приятел те е излъгал или лъже,
преди да станеш и да тръгнеш, се обърни за миг назад.
Защото има миг в живота с цена на хиляди минути, ...
когато чуваш нечий вятър, преди да влезеш в нечий свят,
когато някой твой приятел те е излъгал или лъже,
преди да станеш и да тръгнеш, се обърни за миг назад.
Защото има миг в живота с цена на хиляди минути, ...
544
3
И лесно истина превръща се в лъжа,
и се объркват чувства - много или малко,
когато, вместо "не" да кажеш, кажеш "да",
то значи си излъгал - много или малко.
И лесно чувства топли се превръщат в лед, ...
и се объркват чувства - много или малко,
когато, вместо "не" да кажеш, кажеш "да",
то значи си излъгал - много или малко.
И лесно чувства топли се превръщат в лед, ...
546
1
Предимството поражда победителя.
Не ти е нужен от съдбата знак,
за да престанеш в себе си да скиташ,
потънал в тишини от нечий мрак.
Не ти е нужен от съдбата знак,
за да престанеш в себе си да скиташ,
потънал в тишини от нечий мрак.
516
1
Последна съм. Пред мене е врата.
Дали да я отворя, аз се питам.
Сама съм, но и тази самота
ще бъде път към чувството, че дишам.
Единствена не съм, но съм сега - ...
Дали да я отворя, аз се питам.
Сама съм, но и тази самота
ще бъде път към чувството, че дишам.
Единствена не съм, но съм сега - ...
628
7
Попита ме... И аз не премълчах.
И болката не скрих, но тя усети,
че имам сили, за да продължа...
И болката прободе ми сърцето.
В юмруци свих ръцете си - боли, ...
И болката не скрих, но тя усети,
че имам сили, за да продължа...
И болката прободе ми сърцето.
В юмруци свих ръцете си - боли, ...
644
1
Той удари рязко спирачките,
взе си якето, шапката, фас,
по стъклото не спряха чистачките
да отмерват от времето част.
Той застана пред пълната улица, ...
взе си якето, шапката, фас,
по стъклото не спряха чистачките
да отмерват от времето част.
Той застана пред пълната улица, ...
1064
11
Разделящо мълчание, провлачена несигурност,
вървим в една планета, а посоките ни май
са коренно различни - ако аз съм плюс, ти минус си,
на нашто разминаване дали ще дойде край.
По пътищата тръгваме и стъпките разделят ни, ...
вървим в една планета, а посоките ни май
са коренно различни - ако аз съм плюс, ти минус си,
на нашто разминаване дали ще дойде край.
По пътищата тръгваме и стъпките разделят ни, ...
511
1
Ще получа ли отговор пак,
ще боли ли отново и колко.
Или всяко начало е край
на стара болка.
Ще намеря ли свойте мечти, ...
ще боли ли отново и колко.
Или всяко начало е край
на стара болка.
Ще намеря ли свойте мечти, ...
552
1
Тихо стъпваш и в моя живот
се прокрадваш и аз не усещам
как откъсвам един тежък плод -
с дъх на лято безкрайно горещо.
В моя сън се промъкваш дори, ...
се прокрадваш и аз не усещам
как откъсвам един тежък плод -
с дъх на лято безкрайно горещо.
В моя сън се промъкваш дори, ...
497
2
Презимува светът ми във лед,
тихомълком изгряха звездите,
след пороя от болка и след -
тишината - аз вятъра питах.
Беше топло, студът отшумя, ...
тихомълком изгряха звездите,
след пороя от болка и след -
тишината - аз вятъра питах.
Беше топло, студът отшумя, ...
566
2
Тя имаше шапка червена
и малко, наивно носле.
Бе тръгнала с питка и бренди
при своето болно бабе.
Забрави за думите майчини, ...
и малко, наивно носле.
Бе тръгнала с питка и бренди
при своето болно бабе.
Забрави за думите майчини, ...
535
1
Хора бързат по свойте пътеки
или крачат без път по света,
лъч от слънце в душите щом свети,
значи има надежда все пак.
Хора грешки в живота си правят, ...
или крачат без път по света,
лъч от слънце в душите щом свети,
значи има надежда все пак.
Хора грешки в живота си правят, ...
501
2
Самота... И се втурваш в море.
Някой вчера за теб се е сетил.
Някой вчера е мислил за теб.
А пък друг е откривал планети.
Послепис... И отново писма. ...
Някой вчера за теб се е сетил.
Някой вчера е мислил за теб.
А пък друг е откривал планети.
Послепис... И отново писма. ...
543
В моменти от мига на вечността,
преплетени, внезапно разпилени,
обвързани в планетата Земя -
живеем в близост или разделени.
Променят се числата на мига, ...
преплетени, внезапно разпилени,
обвързани в планетата Земя -
живеем в близост или разделени.
Променят се числата на мига, ...
513
2
Когато се затвориш в черупката си
и успееш да останеш сам със себе си,
измъкваш ли се после от дупката си,
изравяш ли забравени ковчежета.
Помисляш ли понякога за нищото ...
и успееш да останеш сам със себе си,
измъкваш ли се после от дупката си,
изравяш ли забравени ковчежета.
Помисляш ли понякога за нищото ...
577
3
В дълбините на нежно сърце
се роди неизпитвано чувство.
И протегна Човекът ръце.
И потърси Човека със устни.
И така се роди любовта, ...
се роди неизпитвано чувство.
И протегна Човекът ръце.
И потърси Човека със устни.
И така се роди любовта, ...
679
3
И вълните се чувстват сами
сред безкрайния дъх океанен
и се сливат с брега мълчалив,
предусещайки шум ураганен.
И мечтите проливат сълзи, ...
сред безкрайния дъх океанен
и се сливат с брега мълчалив,
предусещайки шум ураганен.
И мечтите проливат сълзи, ...
1008
8
Тихо, преди да сменя
своята музика с чужда,
аз ще измисля пасаж,
който сълзи ще събужда.
В кратък момент ще звучи ...
своята музика с чужда,
аз ще измисля пасаж,
който сълзи ще събужда.
В кратък момент ще звучи ...
529
3
Каква съм аз. Такава ли съм всъщност.
Какъв си ти - такъв или си друг.
Каква съм аз, когато в мойта същност -
съм точно аз, а ти си точно ти.
Ти ти ли си, когато аз съм аз. ...
Какъв си ти - такъв или си друг.
Каква съм аз, когато в мойта същност -
съм точно аз, а ти си точно ти.
Ти ти ли си, когато аз съм аз. ...
617
2
Щом кръгът завърти се и краде от прибоя,
стихват пясъчни писти, чуваш стъпки на хора.
Някой смее се тихо, друг разлиства утеха,
трети слага си нова, непохвалена дреха.
Някой пита за някой, друг живее за думи, ...
стихват пясъчни писти, чуваш стъпки на хора.
Някой смее се тихо, друг разлиства утеха,
трети слага си нова, непохвалена дреха.
Някой пита за някой, друг живее за думи, ...
502
2
Падна споменът. Бавни стрелки
се задвижиха сякаш отново.
Помних дълго задъхани дни -
уморени, фатално сурови.
Явно споменът се умори, ...
се задвижиха сякаш отново.
Помних дълго задъхани дни -
уморени, фатално сурови.
Явно споменът се умори, ...
593
3
Тишината крещи, че обичам,
а през вятъра мойте коси
се разливат в една нетипична
безпределност от хубави дни.
В самотата на своята пролет ...
а през вятъра мойте коси
се разливат в една нетипична
безпределност от хубави дни.
В самотата на своята пролет ...
618
3
Забравяш... Ветровете те следят.
Небето е мастилено, но синьо.
Пътуваш, без да имаш собствен път,
към някого незнаен и без име.
Не мислиш и не е за първи път ...
Небето е мастилено, но синьо.
Пътуваш, без да имаш собствен път,
към някого незнаен и без име.
Не мислиш и не е за първи път ...
576
5
Изгрев меден навън ме примамва така,
сякаш бяла магия ме хваща, обгръща,
но си спомням, че дъжд с пълноводна река
щом се слее и цялата тя го поглъща.
Аз съм огнена плът със подводна душа, ...
сякаш бяла магия ме хваща, обгръща,
но си спомням, че дъжд с пълноводна река
щом се слее и цялата тя го поглъща.
Аз съм огнена плът със подводна душа, ...
573
5
И какво от това! Ти мълчиш.
Аз мълча, а моментът сменен е.
Тишината до болка крещи.
В тази нощ. Или може би ден е.
И какво от това, може би ...
Аз мълча, а моментът сменен е.
Тишината до болка крещи.
В тази нощ. Или може би ден е.
И какво от това, може би ...
937
5
И ето, че отново се разби
една усмивка в ствол от мрак премръзнал,
и мракът изведнъж се разтопи,
и стана светло в меката окръжност.
Изчезнаха нелепите лица, ...
една усмивка в ствол от мрак премръзнал,
и мракът изведнъж се разтопи,
и стана светло в меката окръжност.
Изчезнаха нелепите лица, ...
524
3
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
