pastirkanaswetulki
874 results
Слънчевоискрена,
щедра, разлистена,
зеленооко добра,
палавонежна,
пясък крайбрежен, ...
  831  30 
Уших си от усмивката небе,
не го поръбих с дрипави надежди.
Развързах погледа си да гребе
в небе, което истинско изглежда.
Превърнах облаците във гнезда, ...
  1737  75 
Животът ли? Аз все не го оставях
каквото е решил - да ми се случи.
От чувствени капани го спасявах,
насъсквах го, когато беше скучен.
Насочвах и ръката на съдбата, ...
  753  29 
Понякога внезапният въпрос
разсича въздуха като секира.
Така свисти коса по сенокос.
След нея детелините умират.
  1089  37 
Съчинявах си спомени.
Бяха тухли за мен.
И за къщата.
Любовта ми се ронеше.
И се срути небето. ...
  943  21 
По тези стълби тичаше смъртта,
и гонеше живота на момчето.
След изстрела, обагряше кръвта
уплашените улични павета...
А минувачите, като пред филм, ...
  693  18 
Искам да съм дъжд, за да измия
прашния прозорец на душата.
Заблести ли, в него ще открия
пеперуден смях и луднал вятър,
върбовото клонче на мечтите, ...
  1658  34 
Очите ти не могат да ме лъжат.
Когато дойде слепият ни ден
и кажеш да си тръгна аз завинаги,
ще хукнат те уплашени след мен,
на прага на дома ни ще ме стигнат. ...
  1202  29 
Живот във ниския регистър.
Емоцията е бемолна.
А всички ноти - черен списък
на дни неизлечимо болни.
Депресията се разкъсва ...
  799  20 
Сянката смело се врече:
слънчева булка ще стана!
Мътен, пороят повлече
скършен език от камбана.
Вятърът с ярост прегази ...
  955  19 
Заплитат ме във възела си строг
забраните и чуждите присъди.
Веригите на моя ден сам Бог
ще слага и руши. А аз ще бъда
това, което е заложил в мен ...
  839  18 
От малка вкъщи ме научиха
редовно сиренце да ям.
В натюр, с пипер или пък с лучец -
избирам него пред салам.
От месеци във магазините ...
  995  25 
Звездите - пияни вишни.
Август - жетвар на чувства.
Сноп от въпроси - излишни.
Луната - в сватбена фуста.
Светли фуркети в косите - ...
  1564  27 
Под клепките на всеки тъжен ден
заспива уморената надежда.
От срещи пак с несбъднато сразен,
расте в ума ти кукувича прежда.
Оплита самочувствие и блян ...
  1017  28 
И докога ще вярваш във доброто?
Мечтателите времето разстрелва.
Наивността започва със "Защото...".
Животът ти е вече празна делва.
Пладнешки бяха обирите, явни. ...
  946  26 
Защо ни разделяш с децата ни, Господи? Живи
сме, само когато сънуваме пак че са тук.
Но сутрин леглата са празни... И в нас се извива
вихрушка от спомени. Скрити под своя капчук
сърцата на майките тихо в гнездата ридаят, ...
  757  22 
Всяка втора жена щом се казва Мария,
как сред всичките тях свойта аз ще открия?
Размишлявал така песимистът с години -
мъж самотен, с очи зеленикавосини.
И сънувал в зори как обръща земята ...
  1226  23 
Камшикът на пространството разсича
светкавично сегашното от вчера.
И стъпките ми по брега не тичат...
Не търся бисер в мида да намеря...
Не ме покрива с пясъчни лунички ...
  1297  37 
По белите клавиши на вълните
притичва с леки пръсти морски бриз.
И слънцето присяда на скалите
да чуе този вятър-пианист.
Събудена от звуци, тишината ...
  1381  39 
Изкачвам се по стръмнината
на мислите си неразумни.
Калта обича низината.
Във нея шляпат всички умни.
Върхът на мислите проблясва, ...
  1218  40 
Надроби ли Съдбата
в паничката твоите дни,
не преглъщай смирено
отровата с вкус на бадеми.
Изхвърли зад гърба, ...
  996  28 
Ти знаеш, че животът си отива.
Говориш с мъртвите. Като на сън.
А погледът ти в нищото попива.
- Камбана ли проплака, мамо, вън?
Очите ти от някъде се връщат, ...
  1162  37 
Нощното небе целува прага
и се моли да го приютя.
То не знае, че при мене ляга
мъж, със който мога да летя.
Че очите му са върховете, ...
  2093  23 
Вятърът влезе със взлом
в моето лично пространство.
Дадох му виза. Но щом
прага отключи с пиянство,
той предизвика пожар ...
  1023  34 
Звездите пеят в нощи светлокоси,
гласът им водопадно се разлива.
Танцуват те по покривите боси,
усмихнати и истински щастливи.
Тогава всички спят, но от небето ...
  1212  37 
Захапала съм своя срам
като предъвкана обувка.
Не мога левче да му дам.
Душата вятърът усуква.
Червилото се изчерви - ...
  1166  35 
Телефонът звъни.
И след миг ще ни свърже...
Тревога!
Няма никой отсреща.
Как дъха си да вържа? ...
  998  23 
Чистите сълзи не репетират
как се ходи бос по острието.
Те като кокичета напират
под снега на чуждата превзетост.
И с въпросите си капковидни ...
  1060  39 
Не заспивай, Любов! Погледни ме! До теб съм и плача...
От дървото на чувствата кестени ронят сълзи.
Черен гарван изгриза върха му и радостно грачи.
В тебенямане сив хоризонт към небе ще пълзи.
Не заспивай! Без тебе отвъдното също е болка! ...
  1577  29 
Бях на кавала деветата дупка,
даже десетата, спомням си, бях.
Хлябът, ухащ, препечен и хрупкав,
хранеше другите. Гледах със страх.
Вслушвах се в тяхната песен фалшива, ...
  1573  30 
От тъмното уплаши се животът ми.
Започна да заеква... Неразбиращо.
А дните разпиляваха вързопа си.
Надеждата в дъха ми... колабираше!
Дори небето виждах... прекатурено, ...
  1097  29 
Семплите хора в бяло и черно
нямат очи за крилата над тях.
Те са и хрисими, и благоверни,
с поглед послушен, но лепнещ от страх.
Семпли душички по кройката стара ...
  1299  34 
Тя дори не погледна тревата.
Беше шепот на жадно зелено...
Легна тръпнеща с гръб към земята.
Цветен смут се завихри във мене.
Той пристъпи с нескрита готовност. ...
  1231  42 
Почти се бях отказала да вярвам
във чудото, което ще се случи.
Но знаех, че граблив е всеки гарван,
а на добро от кучето се учим.
И не забравях, че човек отрича ...
  2683  70 
Random works
: ??:??