pastirkanaswetulki
907 results
ПИСМО ДО ДЯДО КОЛЕДА
Мили Дядо Коледа, здравей!
Пише ти писмо един подарък,
който във чувала ти живей
от години като тъжен залък. ...
Мили Дядо Коледа, здравей!
Пише ти писмо един подарък,
който във чувала ти живей
от години като тъжен залък. ...
5023
3
70
Оранжевите сънища са винаги за двама,
леглото е прегръдката, завивката - дъхът.
Как искам да заспива на мъжкото ти рамо,
във приказки повярвал и в себе си денят.
Оранжево ухание луната да разлива ...
леглото е прегръдката, завивката - дъхът.
Как искам да заспива на мъжкото ти рамо,
във приказки повярвал и в себе си денят.
Оранжево ухание луната да разлива ...
939
1
13
Утаиха клепачите мъка в кристалчета сол.
Преваляло, небето бродира мечтите на изгрев.
Пеперудено трепка очакване в нежен бемол.
От сърцето на тъмното гейзерче с чувства изригна.
Не попитах съня колко пъти е сбъдвал мечти. ...
Преваляло, небето бродира мечтите на изгрев.
Пеперудено трепка очакване в нежен бемол.
От сърцето на тъмното гейзерче с чувства изригна.
Не попитах съня колко пъти е сбъдвал мечти. ...
891
1
22
Най-доброто от теб
зад гърба ти умира
във зловещата сянка
на отровен татул.
А когато смъртта ...
зад гърба ти умира
във зловещата сянка
на отровен татул.
А когато смъртта ...
911
1
16
Неповторима, дори нереална,
често в немилост и с нрав неразбран.
Неуязвима от чувства полярни,
с блян като кадър от филм неживян.
Необуздана, но и непорочна, ...
често в немилост и с нрав неразбран.
Неуязвима от чувства полярни,
с блян като кадър от филм неживян.
Необуздана, но и непорочна, ...
1204
1
24
Във музиката се заплита мрак,
старее светлината, отмалява.
Тъга приижда и не знаеш как
светулковия дъх да защитаваш.
Свисти в душата вятър неузрял, ...
старее светлината, отмалява.
Тъга приижда и не знаеш как
светулковия дъх да защитаваш.
Свисти в душата вятър неузрял, ...
789
22
СЪВРЕМЕННА ПРИКАЗКА ЗА ДЯВОЛА
"... покани ме Дявола - старият Дявол -
дома си на чашка абсент."
Христо Смирненски
Пържен смях от крило на момиче ...
"... покани ме Дявола - старият Дявол -
дома си на чашка абсент."
Христо Смирненски
Пържен смях от крило на момиче ...
3287
29
Трудна прегръдка.
Тъгата тъче некролози.
Тихо изстрелва
Торпедната есен сълзи.
Трепетно чакаш ...
Тъгата тъче некролози.
Тихо изстрелва
Торпедната есен сълзи.
Трепетно чакаш ...
924
16
Ти ли си, Нощ? Разполагай се, влез,
тъмният ъгъл те чака.
Пърхат уплашени мисли в кафез,
светят очите им в мрака.
Прилепи къртят с нокти звезди ...
тъмният ъгъл те чака.
Пърхат уплашени мисли в кафез,
светят очите им в мрака.
Прилепи къртят с нокти звезди ...
1204
1
42
Звъня на Дядо Господ.
Не пред вратите райски,
защото ми е рано
да бъда още там.
Преписах джиесема ...
Не пред вратите райски,
защото ми е рано
да бъда още там.
Преписах джиесема ...
831
38
Сто вата слънце! А живеем уж
със чувството, че светим като него.
И примерът в сравнението - чужд,
дори за мощните далекогледи.
Пазете се от мними светила, ...
със чувството, че светим като него.
И примерът в сравнението - чужд,
дори за мощните далекогледи.
Пазете се от мними светила, ...
740
13
Нощна прохлада,
девствено млада,
мирис на свян и жена.
Дръзко, нахално,
почти нереално ...
девствено млада,
мирис на свян и жена.
Дръзко, нахално,
почти нереално ...
862
2
30
Бомбе от облак, щуро накривено,
небето с екзотичен жест си сложи.
Но светна, във очите отразена,
светкавица, по-остра и от ножа.
Стихията се втурна като хала, ...
небето с екзотичен жест си сложи.
Но светна, във очите отразена,
светкавица, по-остра и от ножа.
Стихията се втурна като хала, ...
827
15
Аз разголвах мечти и стремежи
и приемах това за красиво.
Не допусках, че може да реже
на мълвата ръждивата грива.
Пред очите ви смело подреждах ...
и приемах това за красиво.
Не допусках, че може да реже
на мълвата ръждивата грива.
Пред очите ви смело подреждах ...
861
1
33
В пространствата, които ни делиха,
в галактики от ледени сърца,
туптяха нашите. И се смилиха
божествените, строгите лица.
Иконите във храма оживяха, ...
в галактики от ледени сърца,
туптяха нашите. И се смилиха
божествените, строгите лица.
Иконите във храма оживяха, ...
1723
1
43
Едно момиче днес ще бъде ничие,
ще падне святостта като камбана.
Денят към вечерта ще се затича
и ще застели звездно ложе с рана.
Душата си момичето ще търси, ...
ще падне святостта като камбана.
Денят към вечерта ще се затича
и ще застели звездно ложе с рана.
Душата си момичето ще търси, ...
1102
1
34
В съня си пак танго танцувам с татко.
Усмихва се висок като небе.
Събуждам се. Сънят е много кратък.
Не зная сън ли, истина ли бе?
Очи затварям, в тъмното го търся. ...
Усмихва се висок като небе.
Събуждам се. Сънят е много кратък.
Не зная сън ли, истина ли бе?
Очи затварям, в тъмното го търся. ...
1880
3
37
1.
Душата тъмнее от нищото свита
и моята цветност се слива със мрака.
Но как да живея във тъмното скрита?
Не знае ли Изгревът - още го чакам? ...
Душата тъмнее от нищото свита
и моята цветност се слива със мрака.
Но как да живея във тъмното скрита?
Не знае ли Изгревът - още го чакам? ...
853
1
20
Моят живот суче
на времето болното виме.
Куцо, бездомно куче
е моят живот. Гори ме
въгленочерната орис ...
на времето болното виме.
Куцо, бездомно куче
е моят живот. Гори ме
въгленочерната орис ...
837
28
Грешни сме.
Всички познават греха.
Но отричаме.
Страх ни е.
Бурени вместо трева. ...
Всички познават греха.
Но отричаме.
Страх ни е.
Бурени вместо трева. ...
873
27
Вятърът връзва с въжета гората,
облакът влачи пола.
Късен следобед в октомври. Без дата.
Звук на спирачки... Кола...
Някакъв клоун лежи на паважа. ...
облакът влачи пола.
Късен следобед в октомври. Без дата.
Звук на спирачки... Кола...
Някакъв клоун лежи на паважа. ...
1118
1
35
- Една голяма порция живот!
За гарнитура - радостни емоции!
Лукавият, с усмивка на кивот,
от масата ми тръгва на подскоци.
Донася всичко на един поднос ...
За гарнитура - радостни емоции!
Лукавият, с усмивка на кивот,
от масата ми тръгва на подскоци.
Донася всичко на един поднос ...
1516
1
32
На хубаво е! - казват. Но събирам
след счупеното всичките парчета.
В ухото на надеждата провирам
опашката на хищнически не-та.
Бродирам на деня си канавата ...
след счупеното всичките парчета.
В ухото на надеждата провирам
опашката на хищнически не-та.
Бродирам на деня си канавата ...
927
1
29
Може би някога,
може би някой
тебе ще срещне в зори.
Без да си чакала,
без да е чакал, ...
може би някой
тебе ще срещне в зори.
Без да си чакала,
без да е чакал, ...
890
2
28
В обувки стари и пробити,
с моминската барета,
с ръце във джобовете скрити,
една женица крета.
Главата сгушена на топло ...
с моминската барета,
с ръце във джобовете скрити,
една женица крета.
Главата сгушена на топло ...
798
20
Морето на душата се разплиска
във чашата на сляпата условност
и аз се втурнах смело срещу риска -
опиянена, чувствена, свободна.
Часовникът поглъщаше сърдито ...
във чашата на сляпата условност
и аз се втурнах смело срещу риска -
опиянена, чувствена, свободна.
Часовникът поглъщаше сърдито ...
1346
1
31
Попий ме! Както чакан дъжд след зима
земята ни събудена попива
и стръкчета живот неустоимо
ù връщат радостта, че тя е жива.
Попий ме! Както топъл дъх стъклото, ...
земята ни събудена попива
и стръкчета живот неустоимо
ù връщат радостта, че тя е жива.
Попий ме! Както топъл дъх стъклото, ...
1005
28
Събува си чехлите Мрака
да влезе в дома ми на гости.
Нахалник! Аз Слънцето чакам!
Вратата за тебе - залостих!
С упорство прогоних от прага ...
да влезе в дома ми на гости.
Нахалник! Аз Слънцето чакам!
Вратата за тебе - залостих!
С упорство прогоних от прага ...
912
2
27
Изтърваха ме вече ръцете ти.
Полетяла прашинка съм в космоса.
Искам пак да намеря сърцето си -
спрял часовник сред куп от въпроси.
Не тиктака във него надеждата, ...
Полетяла прашинка съм в космоса.
Искам пак да намеря сърцето си -
спрял часовник сред куп от въпроси.
Не тиктака във него надеждата, ...
1021
40
Окоси две небета животът-жетвар с детелини.
Семенцата засяваше лудата моя душа.
После хвърли косата и в друга посока замина.
А пък аз още чакам. И от чакане май оглупях.
Претоварени, нервите късаха чувствата-жици. ...
Семенцата засяваше лудата моя душа.
После хвърли косата и в друга посока замина.
А пък аз още чакам. И от чакане май оглупях.
Претоварени, нервите късаха чувствата-жици. ...
1068
30
Аз не съм те предала, Любов!
Но повярвах в несбъднати истини.
И пропаднах в дълбокия ров
на душата, предсмъртно разлистена.
Виех после от болка! Крещях! ...
Но повярвах в несбъднати истини.
И пропаднах в дълбокия ров
на душата, предсмъртно разлистена.
Виех после от болка! Крещях! ...
1047
44
А може би не е било отдавна -
баща ми с устни изгрева надува
като балон. Денят със стъпки равни
подскоците на детството жадува.
Търкулвам по поляната дъха си ...
баща ми с устни изгрева надува
като балон. Денят със стъпки равни
подскоците на детството жадува.
Търкулвам по поляната дъха си ...
1067
1
33
1052
3
43
Слънчевоискрена,
щедра, разлистена,
зеленооко добра,
палавонежна,
пясък крайбрежен, ...
щедра, разлистена,
зеленооко добра,
палавонежна,
пясък крайбрежен, ...
901
1
30
Уших си от усмивката небе,
не го поръбих с дрипави надежди.
Развързах погледа си да гребе
в небе, което истинско изглежда.
Превърнах облаците във гнезда, ...
не го поръбих с дрипави надежди.
Развързах погледа си да гребе
в небе, което истинско изглежда.
Превърнах облаците във гнезда, ...
1818
8
75
Животът ли? Аз все не го оставях
каквото е решил - да ми се случи.
От чувствени капани го спасявах,
насъсквах го, когато беше скучен.
Насочвах и ръката на съдбата, ...
каквото е решил - да ми се случи.
От чувствени капани го спасявах,
насъсквах го, когато беше скучен.
Насочвах и ръката на съдбата, ...
826
1
29
Понякога внезапният въпрос
разсича въздуха като секира.
Така свисти коса по сенокос.
След нея детелините умират.
разсича въздуха като секира.
Така свисти коса по сенокос.
След нея детелините умират.
1168
37
Съчинявах си спомени.
Бяха тухли за мен.
И за къщата.
Любовта ми се ронеше.
И се срути небето. ...
Бяха тухли за мен.
И за къщата.
Любовта ми се ронеше.
И се срути небето. ...
996
21
По тези стълби тичаше смъртта,
и гонеше живота на момчето.
След изстрела, обагряше кръвта
уплашените улични павета...
А минувачите, като пред филм, ...
и гонеше живота на момчето.
След изстрела, обагряше кръвта
уплашените улични павета...
А минувачите, като пред филм, ...
768
1
18
Искам да съм дъжд, за да измия
прашния прозорец на душата.
Заблести ли, в него ще открия
пеперуден смях и луднал вятър,
върбовото клонче на мечтите, ...
прашния прозорец на душата.
Заблести ли, в него ще открия
пеперуден смях и луднал вятър,
върбовото клонче на мечтите, ...
1732
1
34
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
