pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) - Works

Надеждата-спасител 🇧🇬

НАДЕЖДАТА-СПАСИТЕЛ
Денят ни се изприщи от безмълвие,
приклекнал върху сянката на времето.
Като дете, наказано във ъгъла,
разбрало, че и детството му вземат. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Civic

2012-11-01T12:39:23+02:00 803 18

Бяла магия 🇧🇬

БЯЛА МАГИЯ
Куршумена вода, мълчано биле,
пред изгрева - с усмихнати очи.
В ръцете восъчно крило от пиле.
Филиз маслинен, но да не горчи. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Love

2012-10-30T11:47:08+02:00 1K 18

Непроцедурно питане 🇧🇬

НЕПРОЦЕДУРНО ПИТАНЕ
Пресипна ли гласът на времето,
или забравихме гласа си?
Защо, когато ни отнемат,
обезглавяваме въпроса? ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Civic

2012-10-24T13:37:36+03:00 790 2 20

Височини 🇧🇬

В И С О Ч И Н И
"... свестните у нас считат за луди..."
Христо Ботев
Научени на ниското
да казваме високо, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Civic

2012-10-19T13:25:07+03:00 888 28

Сама до невъзможност 🇧🇬

САМА ДО НЕВЪЗМОЖНОСТ
Не заспивам. Броя тишина.
Тя се стича секундно край мене.
Черни капки самотност в една
незапълнена с нищо потребност. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Love

2012-10-16T17:12:57+03:00 942 19

Млада любов 🇧🇬

МЛАДА ЛЮБОВ
Тя не познава във нивата с думите плевела.
Още не знае какво е пожар или сеч.
Морз от светулки изпраща по тъмно и ревностно
пази гърба си от стара любов и от меч. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2012-10-09T15:34:49+03:00 1.2K 24

Трънче в надеждата 🇧🇬

ТРЪНЧЕ В НАДЕЖДАТА
боса пета,
болка с пулсации в бяло.
Някой руши
всеки мит за света. ...

pastirkanaswetulki

Poetry

2012-10-04T14:04:20+03:00 816 22

ххх 🇧🇬

До отворен прозорец-надежда
зъзне моята вяра в доброто.
Може слънце в кръвта да отглеждаш,
без да стоплиш дъха на живота.

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2012-09-29T14:17:20+03:00 2.6K 23

Трохи 🇧🇬

ТРОХИ
Търся те - в тъмното път.
Гълъби храниш - с надежда.
Чувства камбанно звънят.
С птиците се нареждам. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Love

2012-09-14T20:39:34+03:00 852 12

Изрусява небе 🇧🇬

И З Р У С Я В А Н Е Б Е
Стъпвам боса, без страх по росата на влюбени думи.
Утринта е разплела косите си сънна жена.
Изрусява небе, светлооки мечти ме целуват
и орисват челото на изгрев, повит с пелена. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Love

2012-08-17T09:40:42+03:00 704 16

Командно дишане 🇧🇬

КОМАНДНО ДИШАНЕ
Апаратът е включен. Последни секунди до края.
Диагнозата стряска. Под маска животът е заем.
Пропищява надежда - сирена от влака последен.
Огнестрелни куршуми от думи... Сърцето е ледено. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Love

2012-08-07T22:51:40+03:00 963 12

Вече 🇧🇬

В Е Ч Е
Вече е трудно
аз примирена
пак да навеждам глава.
Той ме събуди ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Love

2012-08-03T11:44:13+03:00 698 3

Сеизмичен дом 🇧🇬

СЕИЗМИЧЕН ДОМ
От брега на сърцето си камъче хвърлям. Отново.
В сеизмичния кръг плува чувството с цвят на олово.
Неизказани думи зазиждат тунела на мрака
и оставам без слънце, без право да вярвам и чакам. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2012-07-24T13:09:40+03:00 832 10

Двубой 🇧🇬

Д В У Б О Й
Ще го хвана за гушата аз този ден,
че от него ми идва до гуша!
С остарели забрани е пак применен.
Режисьори не иска да слуша. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2012-07-20T21:49:23+03:00 637 4

На кръстопът 🇧🇬

НА КРЪСТОПЪТ
Не питай светофара накъде
да тръгнеш, щом достигнеш кръстопътя.
Забоден в теб, въпросът ще боде
уплашен и несигурно безпътен. ...

pastirkanaswetulki

Poetry

2012-06-13T23:53:45+03:00 990 20

Бъдещето с мъдрост да напишем 🇧🇬

БЪДЕЩЕТО С МЪДРОСТ ДА НАПИШЕМ
На 3 юли 2008 г. София се разлюля
от взривовете на запалени боеприпаси.
Небето се събуждаше за изгрев,
събрало своя страх в една въздишка, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Civic

2012-06-07T10:50:08+03:00 929 1 19

Да сътвориш следа 🇧🇬

ДА СЪТВОРИШ СЛЕДА
"Вземи парите, сине, и учи!"
Павел Матев
Прегръщам те с усмивка. Виж - небето
заплака от самотност вместо мен. ...

pastirkanaswetulki

Poetry

2012-06-05T18:58:49+03:00 958 1 21

Без грим 🇧🇬

Б Е З Г Р И М
През май родих се. На брега на Тунджа.
Съвсем не съм типичният телец,
но свободата за бика е нужна.
Троша окови с песен на звънец. ...

pastirkanaswetulki

Poetry

2012-05-22T19:49:32+03:00 767 15

Крайпътен дънер 🇧🇬

КРАЙПЪТЕН ДЪНЕР
Като крайпътен дънер онемяваш
след профучалия край тебе ден.
В очите ти въпросите остават,
без отговор в кръвта превъплътен. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2012-05-17T12:37:25+03:00 842 23

Недоизказаност... И реквием! 🇧🇬

НЕДОИЗКАЗАНОСТ... И РЕКВИЕМ!
Плисирано небе. Звезди - мъниста.
Нагъната, сгъстена тишина.
В очите на мъжа - жена разлистена.
Недоизказан вик за светлина. ...

pastirkanaswetulki

Poetry

2012-05-09T15:39:46+03:00 1.1K 16

Небесен ъгъл 🇧🇬

Н Е Б Е С Е Н Ъ Г Ъ Л
В мълчаливото лято на високото слънцестоене
и в тъжната сянка на есенни птичи крила,
стисках в шепи душата, изправена, че на колене
пред надеждата само като в храм на Христос съм била. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2012-05-03T13:42:50+03:00 897 15

Когато съвестта е трик 🇧🇬

КОГАТО СЪВЕСТТА Е ТРИК
Дори и кожата тежи,
пришита върху съвест чужда.
Наметнал тънките лъжи,
ти дефилираш, но ненужен ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2012-04-27T15:06:27+03:00 902 11

Свидетел 🇧🇬

С В И Д Е Т Е Л
За трийсет сребролунника съблече
и дрехите, и кожата под тях.
Нощта си тръгна с чувство на посечен,
а аз със мисълта, че Юда бях. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

2012-04-24T13:55:12+03:00 926 21

Дадох ти прошка, Тъга 🇧🇬

ДАДОХ ТИ ПРОШКА, ТЪГА
Денят закичи златната си брошка,
погледна ме със грейнали очи.
Тъгата с реверанс поиска прошка
и си отиде. Вече не горчи ...

pastirkanaswetulki

Poetry

2012-04-19T23:42:48+03:00 781 17

Спасителят 🇧🇬

С П А С И Т Е Л Я Т
Сърцето ми - великденско яйце -
съдбата боядисва с цветни пръсти.
В палитрата на моето сърце
аз виждам тихо Божие присъствие. ...

pastirkanaswetulki

Poetry

2012-04-10T10:40:01+03:00 791 1 28

Април 🇧🇬

А П Р И Л
Плисна в прозорците
слънце април.
Грее дъгата в стъклата.
Вятър танцува ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Landscape

2012-04-05T15:37:21+03:00 818 12

Реанимация на небе 🇧🇬

РЕАНИМАЦИЯ НА НЕБЕ
Заоблачи се нежният ти глас.
Зад тишината мълнии прииждат.
Небето спря да диша... Мътен час...
Защо се скри? С душата си те виждам. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Love

2012-04-03T16:25:16+03:00 742 20

Под пръстите на вятъра 🇧🇬

ПОД ПРЪСТИТЕ НА ВЯТЪРА
Презрамките на вечерта се свличат
под пръстите на вятър-ухажор,
а тя го гледа с поглед на момиче,
прескочило във чужд момчешки двор. ...

pastirkanaswetulki

Poetry

2012-03-28T15:42:39+03:00 866 1 14

Самозащита 🇧🇬

САМОЗАЩИТА
Реших да прескоча,
надвила с ръмжене
доброто, заселено в мен.
Зовът на кръвта ми ...

pastirkanaswetulki

Poetry

2012-03-22T12:36:59+02:00 868 11

Чичопей 🇧🇬

Ч И Ч О П Е Й
На клонче неразцъфнало в душата
е кацнал този странен чичопей.
Храна не иска, не е на заплата,
а как безгрижно птиченцето пей. ...

pastirkanaswetulki

Poetry

2012-03-20T16:01:15+02:00 1.5K 12

Безкрайно... 🇧🇬

Б Е З К Р А Й Н О...
Безкрайно равновесен ден!
Със риторично целомъдрие
виси грехът ми нероден,
обесен в лявото предсърдие.

pastirkanaswetulki

Poetry

2012-03-16T22:58:37+02:00 651 5

Дъга по Великден 🇧🇬

ДЪГА ПО ВЕЛИКДЕН
Изведнъж се почувствах врабче.
Аз подхвърлих на брат си трохата
и забодох в небето краче
да подпра със дъха си дъгата. ...

pastirkanaswetulki

Poetry

2012-03-14T20:14:51+02:00 732 18

Сбогуване с недостижимото 🇧🇬

СБОГУВАНЕ С НЕДОСТИЖИМОТО
Въздишка, полъх, цветно многоточие...
И поглед - стрък кокиче над снега.
Небето - с въпросителни обточено.
Ухание, но с привкус на тъга. ...

pastirkanaswetulki

Poetry

2012-03-09T16:09:03+02:00 961 1 23

Спомен за матриархата 🇧🇬

СПОМЕН ЗА МАТРИАРХАТА
Хвърлихме детската жажда
в кладенец сух и дълбок...
Помниш ли? Баба изважда
пълно ведро. Като смок ...

pastirkanaswetulki

Poetry

2012-03-07T12:32:37+02:00 768 5

На моята мартеничка 🇧🇬

НА МОЯТА МАРТЕНИЧКА
Ти, сине, се роди в един четвъртък,
почука поривисто, даде знак
и втурна се към тоя свят отвътре.
Разбрах тогава, че ще си юнак. ...

pastirkanaswetulki

Poetry

2012-03-01T14:56:44+02:00 1.5K 24

Риторично 🇧🇬

Р И Т О Р И Ч Н О
Пак ли съм ничия? Пак ли сгреших?
Може ли вяра да храни наивен?
Кръпка с изгнили конци ли съших?
Пак ли се боря с невидими бивни? ...

pastirkanaswetulki

Poetry

2012-02-28T15:27:44+02:00 793 16

Мълчанието на рибите 🇧🇬

МЪЛЧАНИЕТО НА РИБИТЕ
Небето мълчи като риба,
изплюла предсмъртно
хайвера си.
Загадъчно в него вибрират ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Civic

2012-02-21T15:09:51+02:00 988 22

Подхлъзване 🇧🇬

ПОДХЛЪЗВАНЕ
В разкаляния мокър сняг
ръката ми държеше.
Подхлъзвах се, но после пак
опора ти ми беше. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Love

2012-02-16T16:42:34+02:00 779 31

Котешка любов 🇧🇬

КОТЕШКА ЛЮБОВ
Върху гордия син
от рода на Адама
хвърлям женското право на собственост.
Като в мрежа оплетени ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Love

2012-02-14T20:16:55+02:00 947 11

Хапче от въздух 🇧🇬

ХАПЧЕ ОТ ВЪЗДУХ
Помогнете, госпожо Съдба!
Не за мен, за децата си страдам.
С къшей хляб и водица в торба
ще вървя. (Вече даже не падам.) ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Other

2012-02-10T18:37:56+02:00 913 6