pastirkanaswetulki
851 results
В съня си пак танго танцувам с татко.
Усмихва се висок като небе.
Събуждам се. Сънят е много кратък.
Не зная сън ли, истина ли бе?
Очи затварям, в тъмното го търся. ...
Усмихва се висок като небе.
Събуждам се. Сънят е много кратък.
Не зная сън ли, истина ли бе?
Очи затварям, в тъмното го търся. ...
1743
3
37
1.
Душата тъмнее от нищото свита
и моята цветност се слива със мрака.
Но как да живея във тъмното скрита?
Не знае ли Изгревът - още го чакам? ...
Душата тъмнее от нищото свита
и моята цветност се слива със мрака.
Но как да живея във тъмното скрита?
Не знае ли Изгревът - още го чакам? ...
727
1
20
Моят живот суче
на времето болното виме.
Куцо, бездомно куче
е моят живот. Гори ме
въгленочерната орис ...
на времето болното виме.
Куцо, бездомно куче
е моят живот. Гори ме
въгленочерната орис ...
728
28
Грешни сме.
Всички познават греха.
Но отричаме.
Страх ни е.
Бурени вместо трева. ...
Всички познават греха.
Но отричаме.
Страх ни е.
Бурени вместо трева. ...
762
27
Вятърът връзва с въжета гората,
облакът влачи пола.
Късен следобед в октомври. Без дата.
Звук на спирачки... Кола...
Някакъв клоун лежи на паважа. ...
облакът влачи пола.
Късен следобед в октомври. Без дата.
Звук на спирачки... Кола...
Някакъв клоун лежи на паважа. ...
1010
1
35
- Една голяма порция живот!
За гарнитура - радостни емоции!
Лукавият, с усмивка на кивот,
от масата ми тръгва на подскоци.
Донася всичко на един поднос ...
За гарнитура - радостни емоции!
Лукавият, с усмивка на кивот,
от масата ми тръгва на подскоци.
Донася всичко на един поднос ...
1389
1
32
На хубаво е! - казват. Но събирам
след счупеното всичките парчета.
В ухото на надеждата провирам
опашката на хищнически не-та.
Бродирам на деня си канавата ...
след счупеното всичките парчета.
В ухото на надеждата провирам
опашката на хищнически не-та.
Бродирам на деня си канавата ...
762
1
29
Може би някога,
може би някой
тебе ще срещне в зори.
Без да си чакала,
без да е чакал, ...
може би някой
тебе ще срещне в зори.
Без да си чакала,
без да е чакал, ...
769
2
28
В обувки стари и пробити,
с моминската барета,
с ръце във джобовете скрити,
една женица крета.
Главата сгушена на топло ...
с моминската барета,
с ръце във джобовете скрити,
една женица крета.
Главата сгушена на топло ...
687
20
Морето на душата се разплиска
във чашата на сляпата условност
и аз се втурнах смело срещу риска -
опиянена, чувствена, свободна.
Часовникът поглъщаше сърдито ...
във чашата на сляпата условност
и аз се втурнах смело срещу риска -
опиянена, чувствена, свободна.
Часовникът поглъщаше сърдито ...
1081
1
31
Попий ме! Както чакан дъжд след зима
земята ни събудена попива
и стръкчета живот неустоимо
ù връщат радостта, че тя е жива.
Попий ме! Както топъл дъх стъклото, ...
земята ни събудена попива
и стръкчета живот неустоимо
ù връщат радостта, че тя е жива.
Попий ме! Както топъл дъх стъклото, ...
886
28
Събува си чехлите Мрака
да влезе в дома ми на гости.
Нахалник! Аз Слънцето чакам!
Вратата за тебе - залостих!
С упорство прогоних от прага ...
да влезе в дома ми на гости.
Нахалник! Аз Слънцето чакам!
Вратата за тебе - залостих!
С упорство прогоних от прага ...
816
2
27
Изтърваха ме вече ръцете ти.
Полетяла прашинка съм в космоса.
Искам пак да намеря сърцето си -
спрял часовник сред куп от въпроси.
Не тиктака във него надеждата, ...
Полетяла прашинка съм в космоса.
Искам пак да намеря сърцето си -
спрял часовник сред куп от въпроси.
Не тиктака във него надеждата, ...
868
40
Окоси две небета животът-жетвар с детелини.
Семенцата засяваше лудата моя душа.
После хвърли косата и в друга посока замина.
А пък аз още чакам. И от чакане май оглупях.
Претоварени, нервите късаха чувствата-жици. ...
Семенцата засяваше лудата моя душа.
После хвърли косата и в друга посока замина.
А пък аз още чакам. И от чакане май оглупях.
Претоварени, нервите късаха чувствата-жици. ...
946
30
Аз не съм те предала, Любов!
Но повярвах в несбъднати истини.
И пропаднах в дълбокия ров
на душата, предсмъртно разлистена.
Виех после от болка! Крещях! ...
Но повярвах в несбъднати истини.
И пропаднах в дълбокия ров
на душата, предсмъртно разлистена.
Виех после от болка! Крещях! ...
922
44
А може би не е било отдавна -
баща ми с устни изгрева надува
като балон. Денят със стъпки равни
подскоците на детството жадува.
Търкулвам по поляната дъха си ...
баща ми с устни изгрева надува
като балон. Денят със стъпки равни
подскоците на детството жадува.
Търкулвам по поляната дъха си ...
952
1
33
932
3
43
Слънчевоискрена,
щедра, разлистена,
зеленооко добра,
палавонежна,
пясък крайбрежен, ...
щедра, разлистена,
зеленооко добра,
палавонежна,
пясък крайбрежен, ...
786
1
30
Уших си от усмивката небе,
не го поръбих с дрипави надежди.
Развързах погледа си да гребе
в небе, което истинско изглежда.
Превърнах облаците във гнезда, ...
не го поръбих с дрипави надежди.
Развързах погледа си да гребе
в небе, което истинско изглежда.
Превърнах облаците във гнезда, ...
1644
8
75
Животът ли? Аз все не го оставях
каквото е решил - да ми се случи.
От чувствени капани го спасявах,
насъсквах го, когато беше скучен.
Насочвах и ръката на съдбата, ...
каквото е решил - да ми се случи.
От чувствени капани го спасявах,
насъсквах го, когато беше скучен.
Насочвах и ръката на съдбата, ...
720
1
29
Понякога внезапният въпрос
разсича въздуха като секира.
Така свисти коса по сенокос.
След нея детелините умират.
разсича въздуха като секира.
Така свисти коса по сенокос.
След нея детелините умират.
1019
37
Съчинявах си спомени.
Бяха тухли за мен.
И за къщата.
Любовта ми се ронеше.
И се срути небето. ...
Бяха тухли за мен.
И за къщата.
Любовта ми се ронеше.
И се срути небето. ...
904
21
По тези стълби тичаше смъртта,
и гонеше живота на момчето.
След изстрела, обагряше кръвта
уплашените улични павета...
А минувачите, като пред филм, ...
и гонеше живота на момчето.
След изстрела, обагряше кръвта
уплашените улични павета...
А минувачите, като пред филм, ...
642
1
18
Искам да съм дъжд, за да измия
прашния прозорец на душата.
Заблести ли, в него ще открия
пеперуден смях и луднал вятър,
върбовото клонче на мечтите, ...
прашния прозорец на душата.
Заблести ли, в него ще открия
пеперуден смях и луднал вятър,
върбовото клонче на мечтите, ...
1580
1
34
Очите ти не могат да ме лъжат.
Когато дойде слепият ни ден
и кажеш да си тръгна аз завинаги,
ще хукнат те уплашени след мен,
на прага на дома ни ще ме стигнат. ...
Когато дойде слепият ни ден
и кажеш да си тръгна аз завинаги,
ще хукнат те уплашени след мен,
на прага на дома ни ще ме стигнат. ...
1140
1
29
Живот във ниския регистър.
Емоцията е бемолна.
А всички ноти - черен списък
на дни неизлечимо болни.
Депресията се разкъсва ...
Емоцията е бемолна.
А всички ноти - черен списък
на дни неизлечимо болни.
Депресията се разкъсва ...
758
20
Сянката смело се врече:
слънчева булка ще стана!
Мътен, пороят повлече
скършен език от камбана.
Вятърът с ярост прегази ...
слънчева булка ще стана!
Мътен, пороят повлече
скършен език от камбана.
Вятърът с ярост прегази ...
887
1
19
Заплитат ме във възела си строг
забраните и чуждите присъди.
Веригите на моя ден сам Бог
ще слага и руши. А аз ще бъда
това, което е заложил в мен ...
забраните и чуждите присъди.
Веригите на моя ден сам Бог
ще слага и руши. А аз ще бъда
това, което е заложил в мен ...
792
18
От малка вкъщи ме научиха
редовно сиренце да ям.
В натюр, с пипер или пък с лучец -
избирам него пред салам.
От месеци във магазините ...
редовно сиренце да ям.
В натюр, с пипер или пък с лучец -
избирам него пред салам.
От месеци във магазините ...
955
25
Звездите - пияни вишни.
Август - жетвар на чувства.
Сноп от въпроси - излишни.
Луната - в сватбена фуста.
Светли фуркети в косите - ...
Август - жетвар на чувства.
Сноп от въпроси - излишни.
Луната - в сватбена фуста.
Светли фуркети в косите - ...
1479
2
27
Под клепките на всеки тъжен ден
заспива уморената надежда.
От срещи пак с несбъднато сразен,
расте в ума ти кукувича прежда.
Оплита самочувствие и блян ...
заспива уморената надежда.
От срещи пак с несбъднато сразен,
расте в ума ти кукувича прежда.
Оплита самочувствие и блян ...
968
1
28
И докога ще вярваш във доброто?
Мечтателите времето разстрелва.
Наивността започва със "Защото...".
Животът ти е вече празна делва.
Пладнешки бяха обирите, явни. ...
Мечтателите времето разстрелва.
Наивността започва със "Защото...".
Животът ти е вече празна делва.
Пладнешки бяха обирите, явни. ...
898
26
Защо ни разделяш с децата ни, Господи? Живи
сме, само когато сънуваме пак че са тук.
Но сутрин леглата са празни... И в нас се извива
вихрушка от спомени. Скрити под своя капчук
сърцата на майките тихо в гнездата ридаят, ...
сме, само когато сънуваме пак че са тук.
Но сутрин леглата са празни... И в нас се извива
вихрушка от спомени. Скрити под своя капчук
сърцата на майките тихо в гнездата ридаят, ...
710
1
22
Всяка втора жена щом се казва Мария,
как сред всичките тях свойта аз ще открия?
Размишлявал така песимистът с години -
мъж самотен, с очи зеленикавосини.
И сънувал в зори как обръща земята ...
как сред всичките тях свойта аз ще открия?
Размишлявал така песимистът с години -
мъж самотен, с очи зеленикавосини.
И сънувал в зори как обръща земята ...
1162
23
Камшикът на пространството разсича
светкавично сегашното от вчера.
И стъпките ми по брега не тичат...
Не търся бисер в мида да намеря...
Не ме покрива с пясъчни лунички ...
светкавично сегашното от вчера.
И стъпките ми по брега не тичат...
Не търся бисер в мида да намеря...
Не ме покрива с пясъчни лунички ...
1222
2
37
По белите клавиши на вълните
притичва с леки пръсти морски бриз.
И слънцето присяда на скалите
да чуе този вятър-пианист.
Събудена от звуци, тишината ...
притичва с леки пръсти морски бриз.
И слънцето присяда на скалите
да чуе този вятър-пианист.
Събудена от звуци, тишината ...
1288
2
37
Изкачвам се по стръмнината
на мислите си неразумни.
Калта обича низината.
Във нея шляпат всички умни.
Върхът на мислите проблясва, ...
на мислите си неразумни.
Калта обича низината.
Във нея шляпат всички умни.
Върхът на мислите проблясва, ...
1157
1
40
Надроби ли Съдбата
в паничката твоите дни,
не преглъщай смирено
отровата с вкус на бадеми.
Изхвърли зад гърба, ...
в паничката твоите дни,
не преглъщай смирено
отровата с вкус на бадеми.
Изхвърли зад гърба, ...
934
1
28
Ти знаеш, че животът си отива.
Говориш с мъртвите. Като на сън.
А погледът ти в нищото попива.
- Камбана ли проплака, мамо, вън?
Очите ти от някъде се връщат, ...
Говориш с мъртвите. Като на сън.
А погледът ти в нищото попива.
- Камбана ли проплака, мамо, вън?
Очите ти от някъде се връщат, ...
1086
1
37
Нощното небе целува прага
и се моли да го приютя.
То не знае, че при мене ляга
мъж, със който мога да летя.
Че очите му са върховете, ...
и се моли да го приютя.
То не знае, че при мене ляга
мъж, със който мога да летя.
Че очите му са върховете, ...
2024
23
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
