Rois
478 results
Навярно тогава любов е било.
Навярно тогава била съм и друга,
била съм надеждна, копнежна, ведно
с тебе. И не, не съм лъгала.
Навярно тогава били са други звезди ...
  414 
Не вярвам в пътя и в светлината,
не вярвам в смисъла на деня.
За себе си. А ти върви нататък,
щом търсиш да ти озарят нощта.
Аз ще остана, където е тъмно. ...
  685 
Ако можех да върна някой момент,
щеше да е някога тогава,
когато мълчаливо си лежал до мен,
а аз безвластно съм ти се отдавала.
Ако можех да отида някъде назад, ...
  447 
Илюзия съм. Твърде необуздана.
В ума ти дълго няма да стоя.
Невъзможно е да бъда хваната,
дори за малко в друго да те заблудя.
Съзвездие съм. Някъде в нощта, ...
  342 
Искам пак да се изгубя.
Където не знам коя съм аз.
Където винаги съм другата.
Където подминавам те безгласно.
Искам да бъда онова, ...
  263 
– Ооо, хайде, Лари! – протестираше Карла. – Не ми казвай, че и тази година няма да отидем до вилата на мъгливото езеро, само заради някакъв призрак, който си видял там като дете.
Само при споменаването на вилата и Лари го присви сърцето. Всъщност той не беше виждал призрака само като дете. Беше вижд ...
  505 
И няма значение каква съм била,
и колко апокалипсиса съм преживяла,
и дали била съм дълго време без душа,
или на парчета. Днес съм цяла.
И онази, дето беше властелин, ...
  328 
Удавих се безкрайно много пъти
в води, които не бяха мои,
без милост наводняваха съня ми,
и ме помитаха безжалостни герои.
И мислих, че съм родена за стихия, ...
  290 
Живях из хиляда небосвода,
приземих се на много звезди,
и търсих дух, безразсъдно свободен,
копнян, но неопитомим.
И намирах… И в тях се преливах, ...
  312 
Младен се огледа самодоволно в огледалото и се усмихна.
Той беше от еднo малко, забравено от Бога село, чиито жители се вълнуваха само от посевите си и животните, които отглеждаха. Бащата на Младен цял живот се беше опитвал да направи от сина си свой наследник, но Младен нямаше намерение да се зароб ...
  340 
Такъв фатално идеален,
с усмивка, колкото света,
няколко щипчици нахален,
но с тонове грееща душа…
Рисуваш по мен весели въздишки ...
  260 
И ще се опитам да не плача,
някога, когато осъзная,
до теб, че се чертая, но обаче
мога да съм само симетрала.
Безкрая с теб няма да стигна, ...
  323 
Друга тръпка дали си намери,
която да будиш през нощта
и с глас небрежно начумерен,
да каниш да подпалите света?
Дали като мене тя те вижда? ...
  231 
Нима? Нима си изненадан?
Нима на плоските лъжи,
в капана прозрачен си попаднал
и демонстрираш ми влажни очи?
Нима си вярвал, че съм твоя ...
  231 
Рисувах се, някъде по водата,
и себе си в водовъртеж прелях,
и подарих на тишината,
последния догарящ страх.
По ветровете се описах, ...
  255 
Не ме питай за моите вени.
Отдавна кръв там не тече.
Аз дишам чрез опиянение.
А ме опиват онези ръце,
които докосват между другото, ...
  234 
Не ме мисли, когато плача.
Аз пригодена съм така –
да се попивам изцяло в здрача,
с чувства отровни да се опияня,
и после, когато свършва, ...
  298 
Не спя. Прегръщам телефона,
очите ми се реят по тавана,
в отчаян опит да прогонят
безумието в мен. Не става.
Не спя. И тишината на слушалката ...
  430 
Имало едно време едно далечно, далечно село, което било сгушено в най-гъстата гора на Балкана. При все че трудно се стигало до селото по стръмните и лъкатушещи планински пътища, летем там прииждали хора от далечни краища, за да се запасят с дърва за огрев за през зимата. Казвали, че там дърветата би ...
  679 
Така копнях да съм светулка,
едничка, малка светлина,
дори във мрак и нощ забулена,
да съм ти пуснала искра.
Така копнях да съм частица, ...
  352 
Сърце от вятър тихо не стои.
Хвърчи, помита, разпилява.
Сърце от вятър не притваря очи,
а хвърля се, в каквото не познава.
Сърце от огън не тлее в самота. ...
  300 
Твоя съм. И не защото си ме искал.
Душа не се дава по чуждо желание,
а когато всичките ти мисли,
прескачат през делящо разстояние.
Твоя съм. И не защото обещаваш ...
  284 
Видях го в очите ти днес,
в ръцете, в думи неотронени,
в непроменения копнеж,
с който по улиците някога ме гонеше.
Видях го и не вярвам друго. ...
  371 
Хайде, тръгвам, няма да се бавя.
Дойдох за малко, знаеш го нали?
Или не споменах, че тъй си правя?
Не го ли прочете в моите очи?
В сърцето ми пристан не търси, ...
  291 
Знам, причината е в мен.
Знам, такъв съм го избрала –
отнесен, прикрит и студен.
Разрушава, не ме прави цяла.
Знам, все такива си ги намирам. ...
  296 
И може за тебе да съм плакала,
и може пак да го направя,
може до безкрайност да съм чакала,
но в безнадеждност няма да се удавя.
И може да съм плела бъдеще, ...
  378 
А някои, казват, поумнявали.
Уви, не съм една от тях.
У мен живеят триста дяволи!
А нека ви изглеждам плаха…
А някои, казват, търсили си пристан, ...
  346 
Така обичам да се рисувам –
с тъмни краски, с ръждиво перо,
срещу душата своя негодувам
и прокламирам неспособност на добро.
Така обичам да те описвам – ...
  324 
За мен си още същото хлапе,
нахакан и самоуверен,
с усмивка, колкото цялото небе,
с очи, събрали космоса безмерен.
За мене си най-ярката искра, ...
  376 
Не те очаквах. Но така е по-добре.
Плануваното често не си струва.
А ти очакваше ли мен?
Пророчески не си ли ме сънувал?
Не те очаквах. Но сега ...
  306 
Целувай ме по врата.
И по-надолу. Там, където
искаш… Ще се отнеса,
когато усетя ти ръцете.
Докосвай ъглите и извивките, ...
  324 
Знам, че го могат другите жени –
да бъдат сдържани, обрани,
да подбират с разум, не с очи,
да знаят кой до тях ще остане.
И слагат си от онзи грим, ...
  368 
Не станах властелин на синевата,
а толкова пъти там се преродих,
някъде в лилавото на дъгата,
или сред капките в дъждовни дни.
Не станах принцеса на нощта, ...
  330 
Не мога. Няма да мога.
Няма да искам да отворя очи.
Няма какво да ми свети без огън.
В мрак няма смисъл да гледам, нали?
Не мога. Няма да има как. ...
  290 
Не, не исках да съм нечия,
не исках клетви, обещания,
исках да съм прозрачна и обречена,
и да се давя в несбъднати желания.
Не, не исках да порасна, ...
  311 
Исках да съм огън. Бях.
И погълнах безпощадно
всеки, прежаднял за грях.
Ала аз останах жадна.
Исках да съм океан. ...
  355 
Дени просто не можеше да повярва. Асен не само че не беше се прибрал навреме вкъщи, за да отиде с нея на беседата, за която поне сто пъти му беше повторила в кой ден и от колко часа е, не само не си беше вдигнал телефона нито веднъж, въпреки че тя му звънна над 10 пъти, но и сега, след Дени беше оти ...
  637 
Достигайки безкрайното безветрие,
загубих се, там на ръба,
на прекалената симетрия
и пренаредена светлина.
А моите очи не виждат, ...
  406 
– Фокуси! – Клара усети как забива нокти в облегалките на седалката и се натисна все повече в нея – Найджъл, попитах изрично майка ти дали ще има фокусници, илюзионисти и подобни в това представление и тя каза, че не!
Деветгодишния Найджъл погледна недоумяващо леля си, сви рамене, обърна се към сцен ...
  1149 
Естер погледна през илюминатора. Около тях имаше само тъмнина, а светлините на звездите й изглеждаха дори по-далечни, отколкото ги беше виждала нощем от Земята. Земята… Само допреди два дни имаше Земя. А сега вече нямаха тяхна планета, нямаха дом, не знаеха къде отиват и какво ще се случи. И всичко ...
  497 
Random works
: ??:??