Rois
478 results
Пия водка. Чиста. С лед.
Руси къдрици ми падат в очите.
Виждам те, макар да не гледам напред.
И се смея. Оглушително.
Държа цигара. Маникюр с червен лак. ...
  1000 
Димът на последната цигара
покрай очите ми минава,
изплъзва се покрай косите ми,
покрай забравено “обичам те”,
отърква се по твоите ръце, ...
  397 
Стари снимки, във малкия град.
Воайорствам твойто минало,
от което бях част и аз.
Към което твърдя, че съм изстинала.
Стари снимки, много след полунощ. ...
  529 
Не ми звъни. Не ми обяснявай.
Не искам вече нищо да знам.
Не искам нищо да ти давам,
и не, не искам да съм там,
където твърдиш, че от мен имаш нужда ...
  539 
Видях слънца. Видях и океани.
Живях без страх. Живях сред драми.
Живях за мен. И против мене.
Бях с дъх студен. И вдишах навреме.
Имах сила. Имах светлина. ...
  413 
Къдрушкото Марти отива да ляга,
глава на възглавницата слага
и щом започне да сънува,
за чудна страна отпътува.
Посреща го сърдита акула, ...
  1411 
Винаги ще бъда между другото.
Неизживяна, неизмечтана,
недопотърсена, излъгана…
Винаги на ръба да бъдем двама.
Ще ги обичам като за последно, ...
  450 
И е някак толкова трагично
всичко, което се случва между нас.
Забранено, невъзможно, обричано…
И аз, отнесена в неземен захлас.
А е всичко толкова поискано… ...
  449 
И ти не си, любими мой!
Отказвам се. Няма да го намеря
единствения мой герой,
часовете на моето време.
Не трепка за никой вече в мен, ...
  534 
Не ме питай коя съм сега.
Такава съм, каквато не ме познаваш.
Такава съм, каквато с теб не съм била.
Такава съм и нищо не означавам.
Не искай да ти се описвам. ...
  594 
Динозавърчето Сиси
разни работи си мисли -
на два месеца вече стана,
а памперси още сменя му мама
и на детската площадка ...
  447 
Баба Зима запретна ръкави
курабийки и сладки да прави.
И замеси в нощвите брашно,
мая, млечице и масло.
С точилка разточи, с яйце намаза, ...
  4739 
Прасенцето Гоши
розов кожух сложи,
извади химикал,
написа на лист бял:
“Дядо Коледа любими, ...
  617 
Ще гледаме днес чуден балет
и то без билети за място и ред.
Да грабваме шалове, шапки с помпони,
бързо да излизаме по наште балкони.
Ще видим пируети, реверанс, поклон ...
  563 
И става по-различо всичко,
очички вечер щом затворя
и пъстроцветните звездички
с вълшебен глас ми заговорят.
Ще си попеем със принцеси ...
  546 
Студено е. Не лази ли по кожата
тази есенно-пълнолунна ледина?
Събужда ли в теб мисли за безбожие?
Побратимяваш ли се с призраци в нощта?
Не ти ли изглежда малка Земята? ...
  385 
Не говори. И не защото
нещо в мене може да ме е заболяло
или защото става ми по-самотно,
а просто защото слушам те вяло.
А слушах те със цялата душа! ...
  425 
  755 
Понякога те виждам на улицата
и забравям, че съм те забравила,
и искам да те върна към безумиците,
както някога отдавна правих.
Понякога отново ми се иска ...
  638 
Дъхът ти е някъде върху рамото ми,
гърбът ми в тебе е допрян,
а ръцете ни са хванати.
И колко е часа – не знам.
Не искам да знам нито час, нито ден, ...
  623 
Не се усмихвай. Не поздравявай.
Не пращай прегръщащо човече.
Не успокоявай. Подкрепа не давай.
Не казвай, че не искаш да си далече.
Не ме ревнувай. Не се вглеждай. ...
  750 
В Кралството на четвъртия етаж отново се случваха странни неща. Райко, слънцето с бананов цвят, което всяка сутрин се показваше усмихнато от изток, дълго време не се беше издигало над хълмовете, долините и замъците, сред които се разхождаше принц Симон Мартин. Вместо него, небето беше покрито с обла ...
  959 
Усмивката, зная, е много чаровна,
нищо че на живо не съм я видяла.
Прекрасно го зная, друго е невъзможно,
щом се разтапям дори от емотиконка за „чао”.
Ръцете му, зная, докосват тъй точно, ...
  618 
Дали съм влюбвала очите си
в блещукащата светлина
на огненото ти обичане?
Обичане ли всъщност бе това?
И как сърцето разреши ти ...
  630 
Малко по-малко времето в Кралство на Четвъртия етаж ставаше все по-топло, а снегът напълно се беше стопил. Поданиците на кралството захвърлиха дебелите кожуси и топлите ботуши и си намериха по-тънки дрешки и обувки. Кралицата също купи нови дрехи на принц Симон Мартин и каза, че му е време да попъту ...
  1100 
Била съм безумно, безкрайно различна,
дори на моменти била съм обичана,
била съм и нужна, извисено успяла,
но никога сякаш не бях била цяла.
И бродех, претърсвах неуморно всемира, ...
  567 
22.04.2012г.
гр. Сопот
вдъхновено от и Александър Скарсгард
  636 
Не казвай, че виждаш бури.
Някога имаше слънца.
Да, хаотични и разтуряни,
но ярки! А уж бяхме деца на нощта.
Не казвай, че съм ти ураганна. ...
  602 
17.03.2012г.
гр. Сопот
автор: ©Събина Брайчева
* Емануел, от иврит, означава “Бог е с нас”.
  474 
Нима мислиш, че още мечтая
с еднакви на твоите мечти?
Казваш, че още ме обичаш. Не трябва ли тогава
да желаеш да чертаят бъдеще и моите очи?
На теб ли искаш да завещая сърцето си, ...
  463 
Синеоко Натали
във кошара се прозява.
- Гладничка съм, но дали
заслужава си да ставам?
Тука в топлото легло ...
  464 
А беше до вчера всичко нормално.
Вярно – по-студено, но нищо фатално.
Днес се събуждам – обличат се всички,
дори и за мене тъкмят ръкавички
и шалове даже, и яке дебело, ...
  586 
Аз навярно ще съм от тези,
онези твойте кратички истории
за жени, окичени с копнежи,
и уж все още с друг тон за теб говорещи.
Навярно бях с мъжко име в телефона ти ...
  486 
Тайно са се скрили, под борови игли,
чакат мълчаливи, броят последни дни -
едно мече кафяво, с елек от кадифе,
което „мама“ казва, щом вземеш го в ръце;
принцеса златокоса, със рокля от тафта; ...
  503 
Декемврийско слънчице пече
и се трупат в парка всички.
Важно съзтезание тече -
Гран При на бебешките терлички.
Пръв реди се княз Стилиян, ...
  549 
Телефонът май звъни.
- Ало, аз съм Натали,
търся батко си Мартин,
за спешни съвети необходим.
- Ало, аз съм ветеран, ...
  497 
Пръчка канела.
Панделка с брокат.
Двама под имела.
Боров аромат.
Баница с късмети. ...
  705 
Земята изстина. И светлите дни
са по-заменими от ярки мъгли.
Земята изстина и няма цветя.
Мирише на зима. Сутрин – на слана.
Гората изстина и всички дървета ...
  434 
В джинджифиловата къща
малки елфи са се скрили.
С зелени дрешки, с червени обуща,
тропат, чукат работливи.
Първият мъник разлиства ...
  501 
Напоследък нещо странно се случваше в Кралството на четвъртия етаж и принц Симон Мартин не можеше да го разбере. Една сутрин, когато се събуди и погледна през един от прозорците на своя дворец Меланж, той остана изумен – всичко навън беше покрито с някакъв бял крем, който беше скрил цвета на всички ...
  944 
Random works
: ??:??