В очите ти съм толкова красива.
В сърцето ти съм толкова добра.
От устните ми сладък мед отпиваш
и плуваме в море от чудеса.
В очите ти съм толкова красива. ...
Дяволи черни в погледа светъл
карти играят и всеки е коз.
Тамян със надежда подава Небето.
Дали да го взема? Това е въпрос.
Дяволски думи - захарни, вкусни - ...
Да бях родена да съм сянка,
на хладно в мене да се скриеш...
Да бях родена - самарянка,
от любовта ми винаги да пиеш...
Да бях родена да съм стъпка, ...
Пак камъка във гърлото тежи,
а ти замислено се кръстиш...
и само вопъл - „Боже помози!“...
Цигара мачкаш в своите пръсти.
Във думите неказани се спъвам. ...
Шоколадова тортичка, идва нощта.
Потрепва със миглички блажено деня.
Звездите са лешници в сладкия мрак.
Ние сме грешници за кой ли път пак...
Сметанови мисли в шоколадов разкош... ...
Слънчеви зайчета боси притичват
по синята морска усмивка.
С белички зъбки вълните потракват,
само миг... и аха, да ги схрускат...
Но не успяват и близнали пясъка, ...
Все към мене ти духаш, все към мене фучиш,
ураган си уплашен и гримиран горчиш...
А съм толкова влюбена и до глупост добра,
полетяла във бурята, преоткривам страстта
и изчезвам в теб есенно, губя дума и стих, ...
Не ме докосвай с пръстче, Самота,
с дъждовния си шал не ме намятай,
но щом си тъй и тъй дошла,
затвори след себе си вратата.
По зъберите остави ме да вървя, ...
Във този бар изпихме лятото
сред възгласи: „Наздраве!“ и „На екс!“,
но бързо ни видяха сметката
с въпроса: „В брой или със чек?“.
Във този бар остана спомена, ...
Ще дойда в мравешки обувки...
Ще те погледна със очи на океан...
Ще бъда бриз в горещите целувки...
Във тъжните ти мисли огнен плам...
Ще си забравя всички обещания... ...
Ужасно ми тежи оловото във мене
от минали лъжи, от дните пропилени.
Белег си ми днес, вчерашна вечеря,
а гледам те в унес, защо ли аз треперя.
И тук сме, и не сме, сънувана реалност, ...
Не знам какво си...
Не знам дали си...
Не знам от къде си и до кога си...
Въпроси, въпроси със себе си носиш...
Докосна ме топло, в косата ми спря... ...
Неслучените мигове какво са...
Не са ли те нецъфнали цветя...
Нестъпвайки по въглените боси,
не сбъдваме пожара на страстта...
Нетръгвайки, е повече от ясно, ...
Понякога се чувствам като лист,
на който според нуждите рисуваш:
слънца, мъгли и страхове,
проблеми, страстите бленувани...
Понякога се чувствам като лист, ...
Не искам да си мисля, че отново
събудила съм всичките жужащи,
а те, насочили хоботчета с отрова,
пак търсят най-ранимото ми място.
Помисля ли си, закълвава вятър ...
Тъй странни сме с гротескови лица.
Понякога боите се размиват...
Рисувана със пеперуди и слънца,
картината сега е мрачна, сива.
Дали ще можем да се видим ...
Дали мога да смачкам любовта,
по-малко да чувствам и усещам,
да давам по искрица от страстта
при всяка наша забранена среща.
Не знам, не знам любов ли е това, ...
