Valens (Валентина Лозова) - Works

Стъпките остават завинаги 🇧🇬

Понякога си мисля, че сърцето ми прилича на Луната и следите на всяка любов, докоснала се до него, остават завинаги.
Понякога си мисля, че връзката ми с друг човек е като нов свят, който откриваме заедно, в който съществуваме само ние, двамата, който даже си има и име – Щастие. Цял един свят само за ...

Valens

Prose » Short stories

2014-06-28T19:28:25+03:00 836 3

Ангел 🇧🇬

- Ачооо – чу ласкаво мъркане до себе си. Опита се да отвори очи, но не успя. Много здраво се бе „отрязал“ снощи. Топлото, ароматно-възбуждащо същество до него го засмука по възглавничката на ухото. Той изохка от удоволствие, а устните му интуитивно потънаха в целувка с други устни. Отвори очи и я ви ...

Valens

Prose » Short stories

2014-06-25T22:12:02+03:00 828 7

До моя остров влакове не стигат 🇧🇬

До моя остров влакове не стигат,
а мъчиш се вида им да смениш.
Изгубваш ме сред думи-пашпалига*,
сред хиляди интриги и вини.
Но ти си знаеш... Умен и безгрешен, ...

Valens

Poetry » Love

2014-06-24T20:52:16+03:00 706 4

Ключ за живот 🇧🇬

Изгубих си ключа. И нямам път.
Или пък имам някъде. Къде е?!
Не ми е тихо. Думите кънтят.
От екота им всичко в мен немее.
Посоката е ясна. Но дали ...

Valens

Poetry » Philosophical

2014-06-19T10:30:53+03:00 636 7

Гласът ти ме погали 🇧🇬

Гласът ти ме погали сутринта,
целуна ме със устните си нежни,
промъкна се издайница-сълза,
затичана към миговете прежни.
Докоснах те. Прегърнах те. Сега ...

Valens

Poetry » Love

2014-01-25T18:06:19+02:00 945 8

Щом дъждът се извали 🇧🇬

Ах, може ли от нежност да боли,
от думи мили, чисти, съкровени,
от бликнали в очите ти сълзи
и от сърце със обич подарено
и може ли ужасно да боде ...

Valens

Poetry » Love

2014-01-21T22:11:01+02:00 734 5

Какви са ти очите 🇧🇬

Какви са ти очите, ме попита,
със цвят на глина или чернозем,
ухаят ли на медна пита,
обричат ли на вечен плен.
Какви са ти очите, ме попита, ...

Valens

Poetry

2014-01-18T20:07:47+02:00 788 10

Палачинки със сладко завих 🇧🇬

Луната набързо се свря помежду ни,
нахално изплези език.
Притисна ме ти и вълшебните думи
в твойте целувки открих.
В лятната вечер градът се разшава ...

Valens

Poetry » Humorous

2013-09-28T22:12:29+03:00 877 12

Ръка за милостиня 🇧🇬

„Върни се, моля те!“ - за кой ли път мълвя
(с достойнството отдавна съм на Вие)
и пожълтявам бавничко – трева
отказваща от друг и капка да отпие.
Наоколо прогизнало от дъжд, ...

Valens

Poetry » Love

2013-09-18T23:18:48+03:00 822 16

Лунна пътека 🇧🇬

Луната премигна в светофара
и мигът запърха в Желанието,
стъпило на границата между не и да,
между разрешено и забранено,
между зелено и червено, ...

Valens

Prose » Others

2013-09-04T22:58:22+03:00 773 3

Сънувай ме 🇧🇬

Сънувай ме така че да намразиш
на утрото усмивката невинна
и делничните мисли на талази,
заприпкали към тебе безпричинно.
Сънувай ме открила чрез косите си ...

Valens

Poetry » Love

2013-07-07T11:16:34+03:00 874 5

Зимата е лилава 🇧🇬

Зимата във Варна е лилава,
неонов крясък пори тъмнината.
От резеда днес враната решава
да си почерни бавничко перата.
Зимата във Варна е лилава ...

Valens

Poetry » Love

2013-05-26T12:42:01+03:00 709 5

Когато си тръгва любовта 🇧🇬

Когато днес си тръгва любовта
прегърбена от спомени и грешки,
помахай ù на входната врата
с молитва друг, там някъде, да срещне.
Седни до мен на каничка кафе, ...

Valens

Poetry » Other

2013-05-18T16:21:52+03:00 773 5

Аз съм 🇧🇬

Аз съм бяла скала,
сам-сама на брега,
аз съм гара за бързащи влакове.
Аз съм вик в тишина
и маяк сред тъма, ...

Valens

Poetry » Other

2013-04-17T14:25:49+03:00 685 4

Ти беше орехова ядка 🇧🇬

Ти беше орехова ядка,
бушуващ океан от лава,
отхвърлил чуждите порядки,
отрекъл се от лесна слава.
Ти беше мигване, мираж, ...

Valens

Poetry » Love

2013-03-27T13:06:40+02:00 777 7

Не знам какво е ревността 🇧🇬

Не, аз не знам какво е ревността,
но знам - насила няма да обича,
щом тропаш с крак и викаш: „Ха, така!
Сега те хванах! Някога се врича.“
Е, може някой и да е пророк, ...

Valens

Poetry » Love

2012-12-07T14:28:29+02:00 930 4

Ремонт на дома 🇧🇬

Една подир друга пропадат гредите
и вече домът не е дом.
Една подир друга нахлуват осите
и вече са цял ешелон.
Подслон си намира студеният вятър. ...

Valens

Poetry » Love

2012-11-27T12:08:34+02:00 714 3

Спасявам се! 🇧🇬

Спасявам се! Спасявам се, прости,
че нямам грамче сила да остана.
Недей ме вика, моля, замълчи,
пътечката си вече съм избрала.
Опасно-стръмно, трудно е нагоре, ...

Valens

Poetry » Other

2012-11-16T22:14:09+02:00 650 1 2

Антидот на самота 🇧🇬

Бодливо-пареща и неуютна
отново ме посипва тишина.
И ето пак,
с вина в душата смутна,
градушка ледна силно заваля. ...

Valens

Poetry » Love

2012-11-07T22:54:20+02:00 676 2

След финалната „ръка“ 🇧🇬

И ето, край. Финалната „ръка“
и карти разпилели се по пода.
Вземи за теб последната искра
от обичта ни, там, на ешафода.
Вземи я, моля те! До дъното изпий ...

Valens

Poetry » Love

2012-10-21T22:20:52+03:00 690 5

Търкулнало се гърнето... 🇧🇬

„Търкулнало се гърнето и си намерило похлупака“
Българска поговорка
Търкулнало се гърнето... Търкулнало се гърнето, но не си намерило похлупака. Изподрано и наранено, отново се търкулнало, но пак не го намерило. Помръкнало ядосано, едри сълзи се затъркаляли по бузите му. От както се помнело и в къщи ...

Valens

Prose » Stories for children

2012-10-16T17:35:23+03:00 3.8K 2

И какво от това? 🇧🇬

Нарани те жестоко...
Докога ще търпиш?!
И сълзи не останаха...
Виж,
няма смисъл в играта банална, ...

Valens

Poetry » Love

2012-10-08T10:53:51+03:00 957 9

Бряг за нас 🇧🇬

Път се ширна и щом ме плени,
аз задишах със пълни гърди.
Миг се чудех - дали и защо,
но погледнах небето, а то
сякаш каза със чисти очи: ...

Valens

Poetry » Love

2012-10-05T21:35:53+03:00 830 3

Мига го няма 🇧🇬

Връщаш се вечер. Затръшваш вратата.
Ругаеш държава, живот.
Жената, детето - тапет от стената,
треперят пред твоя амок.
Поредната вечер. Прикриваш сълзата. ...

Valens

Poetry » Civic

2012-09-28T21:43:33+03:00 761 2 5

След лятото 🇧🇬

Промъква се в душите ни студът.
Без време аз сама си го извиках.
Ръцете ми молитвено горят.
Издухвам плявата и... няма жито.
Остава само празна тишина. ...

Valens

Poetry » Love

2012-09-25T23:25:37+03:00 1.1K 9

Слънчев шал 🇧🇬

Нямам време за усмивки, бързам аз сега -
скоро слънцето ще скрие своята коса.
Че от нея сбирам нишки, весел шал плета,
за да може да те топли нежно във студа.
Този слънчев шал щом носиш, и накрай света, ...

Valens

Poetry » Love

2012-09-11T23:18:10+03:00 957 10

Парченца вехто огледало 🇧🇬

Със сребърни звезди ли е посипан,
или с посоки, пътят към града.
Последна нота саксофон изхлипа,
без грях виновен, после замълча.
А аз допуснах плътните завеси ...

Valens

Poetry » Love

2012-08-28T20:02:13+03:00 791 6

Добра ли съм 🇧🇬

Добра ли съм, о, Господи, кажи,
щом чуждите мечти все първо сбъдвам,
не искам благодарствени сълзи,
не чакам „жеста“ някой да ми върне.
Добра ли съм, щом свойта светлина ...

Valens

Poetry » Other

2012-07-26T23:59:53+03:00 1.5K 1 5

Прегръщал ли си някога врабче 🇧🇬

Прегръщал ли си някога врабче,
сред хиляди светкавици в небето,
с туптящото му, мъничко сърце
в тик-так със времето, назаем взето.
Прегръщал ли си някога врабче, ...

Valens

Poetry » Love

2012-06-29T23:27:59+03:00 2.3K 1 12

Публиката нямаше значение 🇧🇬

Една любов, без грим и без костюм,
по пясъка пристъпи със усмивка
и затанцува лекичко, без шум,
под силната прожекторна покривка.
Лъчите, със изкуствена душа, ...

Valens

Poetry » Love

2012-06-26T23:35:11+03:00 973 18

Ще ме обичаш ли, Море? 🇧🇬

Пронизващ поглед.
Тишината
се чупи и забива в мен.
Ранена чайка с вик се мята
по пясъка, ...

Valens

Poetry » Other

2012-06-22T12:27:37+03:00 772 7

Дали да те събудя 🇧🇬

Дали да те събудя... не, не искам
в мига, във който търсиш ме в небето
и в синьото на прилива разплискан,
и в тайния копнеж на ветровете.
Да ме сънуваш искам, моя ласка, ...

Valens

Poetry » Love

2012-06-16T22:01:22+03:00 1.1K 3

Коленете си обелих! 🇧🇬

Коленете си обелих!
Сълзите изтрих с юмрук!
После се ухилих смело
на Съдбата си напук.
А ме толкова болеше... ...

Valens

Poetry » Humorous

2012-06-14T21:36:04+03:00 816 1 6

Летен сън 🇧🇬

Във нежна, лятна нощ сънят не стига,
а утрото настойчиво звъни.
Светът отвън омразно кукурига.
Без полза стискам своите очи.
И ти си тръгваш, някъде ни чакат, ...

Valens

Poetry » Love

2012-06-13T11:43:22+03:00 784 1

Слънчев лъч 🇧🇬

Промуши се нахално-смело
през черни облаци, мъгли и дъжд,
към устните ми се прицели...
В омая кри ги неведнъж.
Притискаха го безпощадно ...

Valens

Poetry » Love

2012-06-12T15:01:26+03:00 738 4

Когато си до мене онемявам 🇧🇬

Когато си до мене онемявам
и се превръщам в шепа сняг...
И бавно, бавно се стопявам
в ръцете твои - пак, и пак...
Когато в тебе аз се скривам, ...

Valens

Poetry » Love

2012-06-05T20:44:28+03:00 832 7

Среднощен крадец 🇧🇬

Аз в рокля съм бяла на сини цветя,
той - в риза „хавайска“ на лодки с весла,
прегърнати двама на малка скала,
целувка в нощта, там на брега.
Морето ни кани с красиви вълни. ...

Valens

Poetry » Humorous

2012-05-29T21:17:32+03:00 746 6

Буря 🇧🇬

Покланяха се, с клони до земята,
на бурята дървета раболепно
и скубеха, и скубеха листата,
гордост и надежди летни.
На капки, дъжд студен се впива ...

Valens

Poetry » Other

2012-05-27T17:27:27+03:00 679 2

Сенокос 🇧🇬

Сенокос е. Ухае на зелени треви.
Аз потъвам в омая, а пък тях ги боли.
Съска гневно косата, реже тънки стъбла
и затръшва вратата към живот, светлина.
Едни падат на хълбок, други в пръст - по очи, ...

Valens

Poetry » Other

2012-05-25T13:54:48+03:00 808 5

Когато прегърнеш китара 🇧🇬

Когато с дъха си прегърнеш китара
с очакващи струни, с горещи очи,
плати си набързо „Джин фис“-а на бара
и в ритъмен блус се докрай потопи.
Когато с дъха си прегърнеш китара, ...

Valens

Poetry » Love

2012-05-23T14:06:27+03:00 748 3