Ноќеска сонив нешто,
замисли целото небо
го собираше во собата.
Во касичката за штедење
имаше само прокоцкани денови. ...

Гласът на Ангела
(На Ваня Костова)
С иконата на Св.Иван Рилски в ръка,
покланяш се и пееш твоите песни.
С усмивка пееш извират мелодии от душа, ...

Ти разтваряш две длани и топлото,
като слънчева мрежа привлича.
Вън пред прага, лъжите и воплите,
в светли съ̀лзи от мен се оттичат.
И проблясват усмихнати чашите, ...

Ivan ... ръцете ми държаха шалове, от ония тънки и ефирни на пръв поглед, които приличат на змия, пълзяща по пясъците на Сахара ... Ноздрите ти потръпваха и вдишваха въздуха изпълнен с напрегната непредвидимост и тишина ... в сумрака на стаята зениците ти бяха разширени, финните мускулчета на лицето ...

Виж, детенце как красива
идва топла лятна нощ.
Месечинката пришива,
рой звездици, пълен кош.
Принцът малък, там, отгоре ...

/на моята внучка/
Мила, приказно момиче,
чипоносчице една,
клетвено сега се вричам
в ненагледна ти душа. ...

И в това, дъждовно лято,
Гошко, бързо се реши
да пътува в необята
към далечните звезди!
Почна щанги да тренира ...

работа - автобус - прозорец - рози - Розата - коментар - продължение - Жасмин - Аладин - анимация - дете - име - Мила - Love.net - Confessa - Ди - Restart my love - ново видео
Странно нещо е съзнанието и асоциациите, които прави. От досадно задължение до нов проект, в който да потънеш.

Трябва ми някой. Да бъде сърцат.
Да бъде добър, да бъде човечен.
Дори да е стар, дори да е млад,
дори да е смъртен, дори да е вечен
Трябва ми нещо. Да бъде различно. ...

- Припомни ми, мъниче ти, как се лети!
С теб летях аз насън и наяве.
Самолетчета правех от всички мечти
и е смешно, че днес съм забравила.
Две искрящи очички отправиха взор, ...

Съвземи се от стреса момиче.
На живота не гледай сурово.
Ако той те все още обича,
с пролетта ще се върне отново.
С красота си от Бог надарена, ...

ТЯ: Простете, отче! Много ме е срам!
От где да почна просто аз не знам!
СВЕЩЕНИКЪТ: Бъдете смела! Няма никой друг
да чуе откровението тук!
ТЯ: С години Графът мой не ме поглежда! ...

Усещам, всъщност ти ще си отидеш,
след всяка моя болка и оставане.
Внезапно си сърдита от обида
и ставам непознат до разминаване...
Тогава ни очаква затъмнение. ...

Пресича многословието през три недели. А езикът пада гръмко на земята сдъвкан и подут. Позачуди се собственикът и без да иска, може и нарочно, го потъпква, а онзи величествено продължава, като окрилен, да вирее сред бактерии и други. Оглежда се, сам е и пелтечи за внимание от пъстрите цветя, надявай ...

Глътка въздух, глътка детски смях,
разнася се ухание на детски мечти.
Бродя из поляни с пръст от детските белѝ
и дървета от детските фантазии.
Поемам си въздух и потапям глава в ...

Здравей, душа.
Пулсираш до безкрайност...
Събираш всички трепети и липси...
Да се изграждаш силна...
сърцата... вдъхновена... ...

Вали от небесно царство
злато прокобно и очи на
слепци с жезъл остър пробожда.
Боде и боде навътре
доде ненаситно прогледне. ...

Плодовете не зреят
във сезон на цъфтежи.
Всяко нещо си има мига.
Двама с тебе живеем
и се смеем с надежда ...

Колко смелост ни трябва,
колко нощи, колко дни?
Да отсеем жито от плява,
да открием верни следи.
Колко пътища трябва да минем, ...

Мое мило прекрасно дете,
ти ме учиш отново на святост.
Ще попивам когато растеш,
как изграждаш любов във душата.
Ти порастваш и в твойте очи, ...

Прости ми,
че обърках тротоара.
Трябваше набързо там да те подмина,
а после бързичко да те забравя.
Прости ми, ...

Вдигнах поглед към небето
и на облачето бяло
се провикнах към ушето,
стресна се, че бе заспало:
"Хей, приятелче крилато, ...

- Нашият народ има свой ангел – хранител. С чувство за хумор. Черен хумор...
- Не е ли политкоректно нефтът вече да се нарича не черно злато, а афрозлато?
- А дебелите – хоризонтално ориентирани хора...
- Пък как ще звучи мръсната дума „проститутка”... Колко по-красиво ще е – жертва на обстоятелства ...

Шуберт
Събирам зной за влюбени цигулки
от знойната тъга на серенадите.
Нощта е танц с пастирка на светулки
от чезнещите сенки на ливадите. ...

Хубав е животът – цветен!
Свежо времето – след дъжд.
Завали, но после светне
лъч във цъфналата ръж.
Дивите цветя ме викат ...

Остана ми глътка вода
а не се вижда краят
на пустинята...
Жадуван оазис -
дали ще открия! ...

/В памет на родителите ми /
Сутринта с моята кола отивам до хотела , настаних се във фоайето - барче срещу асансьорите,..
моя практика е да се явявам на каквато и да е среща 5-10 минути преди уговореното време, тъкмо ще имам време да огледам обстановката, пък и не е културно да закъснявам и да ме ча ...

Георг Мюлер (1805 – 1898 г.)
На 9 март 1898 г. 93-годишният Георг Мюлер най-сетне приема предложението на Джим Райт да получи помощ при сутрешното си обличане. Той поглежда зет си с благодарност за неговите грижа и вярност и тихо обещава: „Утре, Джим. Изпрати ми помощник утре.” Това утре за Георг об ...

Няма да се оплаквам повече.
Всичко, пито – платено. Точка.
Ще посипя с пепел и тая обич.
(От твоята, че още горя впрочем.)
Ще си взема на рамо болката ...

Злочеста бродих дълго в пущинака
и ровех се в душевните коптори.
Но ето че на столчето трикрако
поседнах да почина от умора.
И гледам залеза как е разбридал ...

Тя дойде! Дойде Там във времето на границата между световете. Пак му го направи онова... Знаейки честотата на неговата вибрация (не е била тайна никога за нея... та той я обичаше), тя го изненада в гръб. Не играеше по правилата (всъщност за какви правила говоря, та тя беше спазила единственото прави ...

/на Тихчо, който днес трябваше да стане на 32 години/
Днес трябваше да имаш ден рожден.
Трябваше... но волята бе друга.
Злото се намеси и за мен
втори юни... се превърна в луга, ...

Протегни си и двете ръце –
още мъничко, две педи още!
Чуй как тупка в небето сърце
и брадата си облакът пощи.
А от нея балони летят – ...

Днес, когато всичко се руши,
когато бездуховността нацията души,
когато чалга навсякъде се пее,
аз ви казвам:"Не само с хляб се живее!"
Животът не е само храната ...

Гледам я пред мен и не мога да повярвам, че това човече иска да е мое. Толкова крехка е в ръцете ми, а пред другите е най-силната жена, която познавам. Божество!Луд съм.
С такава елегантност прави всичко, дори когато мие чашите или като си оправя косата, Господи… А колко обича да я гушкам… Идвам къ ...

Там,
където искреността се овладява от актьорското майсторство, за да вдъхне живот на отрицателната роля Тя се научи да цени силата на собствената си воля.
Нощем, след поредния успех, прибирайки се при себе си, сваляше “чуждата кожа” и оглеждаше корените на спомените си, за да забрави коя не е.
И се ...

Гореща си, като желязо
топящо се във адовата пещ,
но в тялото ти аз, когато вляза,
ще бъда също толкова горещ...
Отнасяща си, като ураган, ...