СОФИЙСКАИ РОМАН
Глава девета
През този месец юни на 1959 година, времето беше топло. Сутрин слънцето радваше столичани, които през последните 10 години се бяха увеличили два пъти, а след обяд краткотрайни дъждове, им разваляха настроението.
Някои се готвеха да отиват на почивка, други на село при ма ...

Песента видя "бял свят" благодарение на професионалните певци Анелия и Кристиян Налбантови, които се съгласиха да я изпеят на живо. Освен изпълнението, те са автори на музиката и аранжимента. Безкрайно съм им благодарна за божествено красивото представяне и за това, че се съгласиха да споделя част о ...

Силна и смела пред света,
готова да понесе страха
и болката на самота.
Жена е всяка… но не всяка е добра.
Тя умее да дарява, без да спи, ...

Стоя между огньове – точно два.
От двете ми страни, горят пожари.
Пълзи гъст дим към светли небеса,
земята, под краката боси, па̀ри.
Все повече разгарят се, за миг ...

Аз никога не спрях да мисля,
че ти си идеалната за мен.
Макар и нищо да не чувстваш,
за теб е писан всеки ред!
И всеки час и всеки ден, ...

Спомням си всеки детайл сякаш беше вчера,
първата ни целувка, първата ни среща, първия път държейки се за ръце,
спомням си всичко толкова ясно и не мога да забравя,
толкова много спомени заедно и само няколко лоши,
прекарахме толкова дълго заедно, че не помня какво беше преди теб, ...

Човек си пати
От неблагодарни и
Пред него „харни“

ситнеж
по жарава
е
ВЕРОпроява
ситнеж ...

/хрумвания от блога ми/
САЩ управляват света.
Президентът управлява САЩ.
А кой управлява президента?
хххх ...

Забравихме да се потърсим
От бързане, от тичане, от страх
Забравихме да си говорим
От есемеси, писане и чат
Забравихме, че близки бяхме ...

Чудо от небето,
в Кръстовият ден,
нашепва на сърцето,
Той бди над теб,
Той бди над мен. ...

Препусна кочияш небесен
и с впряг от облачни коне
довлича дрипавата есен –
с разбридано от смях боне.
Тя няма стъклени пантофки ...

Стой, постой, самотице - сестрице,
да говеем от тъмно до мрак.
Рамо крехко да дам, облегни се,
замръкни в моя схлупен бивак.
Аз изплаках, каквото изплаках, ...

Забелязала съм, че когато очаквам гости катастрофата дебне край мен - понякога ще ми изгори печката за готвене, друг път ще спре водата или тока. Сега тя се бе материализирала под формата на пакет грис. Трябваше ми половин чаша брашно, за да завърша кекса си, моят кулинарен шедьовър. И тъкмо когато ...

В квадрат е вписан друг квадрат. Вярно ли е, че центровете им съвпадат?

Вечната жена
(спомен)
Навярно бе Съдба
със щур каприз от нея,
но Вечната жена ...

Есенен карнавал...
О, толкова красиви
са жълтите листа!..,
С изящна перспектива
те водят в Есента!... ...

Между това, какво мислиш ти,
и това, какво смятат другите,
е отворена пропаст.
Ще ти трябва дебело дърво
да прорасне във фугите; ...

Есенен копнеж
на С...
Един сезон чаровен се задава:
на мъдрост и на лудост едновременно –
и Старата ни страст не се забравя, ...

1
- С какво мога да Ви помогна ? (May I help U) – приветливо запита тя. От части защото това беше стандартната форма да кажеш ‘Приятно е да имам такъв клиент и редовен посетител’, а в същност сърцето й заби учестено, топлина заля цялото й тяло и краката й се подкосиха - пред щанда беше застанал крас ...

ПОГРЕШЕН ЧИП
Навярно от различна сплав
решил е Бог да ме направи –
да бъде нравът ми чепат,
в душата ми да пее славей. ...

Погледна ли творбата Си отблизо?
Ликът е Твой – духът – несъвършен е.
Дарявай, каза втората си риза
и нямай божества, а само мене!
Дали съдба е, мъст, или закана, ...

Зад гърба му изтрака последният грамаден камък. Запали първата факла и се огледа.
Голямата пещера наистина беше голяма. Грамадна. Огромно предверие, от което тръгваха четири коридора. В които човек трудно се промъкваше, защото бяха затрупани от какво ли не. Странни предмети – някои с големината на к ...

Студено е, и синьо. С дъх на дъжд.
Предесенно. Типично за раздяла.
Умирам и се раждам наведнъж
в окапалите дни от календара.
Сега нощта горчи, като пелин. ...

Тъжна бе луната -
безплодна буца пръст.
Тъй бе близо до земята,
а гледа я околовръст.
Все към нея вперила лице, ...

Понякога съм лоша и капризна,
с претенции съм даже към дъжда,
защо вали и в локвите наднича,
не знае ли, че мокри ми гърба?
Понякога съм сива, скучновата ...

Наивно някак е да мисля,
че само моя си била;
че, винаги, когато съм поискал,
си идвала за мен и любовта.
Наивно беше да копнея ...

най е полезно —
добро да се върши — и
то — безвъзмездно

Не си отивай. Недей да тръгваш -
в гората славейче мълчи...
Та нали, когато ме прегърнеш,
в небето раждат се звезди!
Ела, постой за миг до мене, ...

На пристанът стар,като верни другари
една до друга застанали лодките стари.
Прибрали за отдих мрежите,веслата,
по тях се катерят,играят децата.
Преплували много от морските мили, ...

И тази нощ не мога да заспя,
нереална и дълбока е тишината,
по улея самотен, като дъжда,
попиват спомените в тъмнината.
Обхванали са, като огън кръвта ...

Бурята размяташе света на хиляди страни. Оловното небе бе похлупило селото, а близката гора стенеше и мяташе душа в гъстата мъгла. Животните се бяха изпокрили, птиците – замлъкнали, а влечугите – спотаили. На фона на мрачната тънкостеблена трева като очи на дявол изпъкваха червените шапки на гъбите. ...

Тръгна ядосана, защото майка ѝ се опитваше да я спре. Като момиче в десети клас, навършило вече седемнадесет години, не искаше да позволи на никой да я смята за малка. Макар, че в очите на родния ѝ баща нейният силен стремеж да я приемат вече като голяма изглеждаше различно и тя добре знаеше това.
В ...

Благословен с късмет щастлив бъди,
с криле непобедими високо лети,
любов и доброта в сърцето ти да пее,
красиво сбъдване в живота да грее.
Мечтите си смело винаги следвай, ...