Накараха ни облаците тежки
млъкнем, и загледани в безкрая,
забравили и болки, и копнежи,
за слънце и небе да не мечтаем.
Изгубихме се в сивото тогава. ...

Случайно
Случайно те срещнах, случайно,
рисуваше сенки нощта.
Не мислех, не знаех, че тайно
ще бъдеш за мене мечта. ...

ГЛАВА ВТОРА
Пролета на 1950 година беше много дъждовна. Почти всеки ден валеше пороен дъжд и превръщаше софийските улици във венециански канали. Наденали дъждобрани или опънали огромни чадъри, софиянци бързаха да се приберат у дома на сушина. По улиците беше безлюдно, а асфалтираните алеи в градинки ...

От горещи целувки се напука земята.
От горещи въздишки пожълтя и тревата.
По морските дюни голотата завира
и в горещия пясък вълните се спират.
Любовта съживена, днес е огнена лава. ...

Слънцето изливам го в лъжичка,
после тичам с него и се смея,
после с лъч играя си на жмичка,
с друг се реша, за да поумнея.
С пръстите лъчи плета на люлка, ...

Заспиват сенките тъжовни,
приласкава ги тъмнината,
спират вън капките дъждовни,
всичко чезне в тишината.
Прибирам се в дома си аз, ...

Поглеждам се отвътре – бях щастлива!
В началото...
А после – неразбрана...
Но важното е друго –
че съм жива, ...

До теб ще стигам само в сънища,
нахлули тайно, дори от мен в нощта.
Те остават единствените пътища,
които да ме водят към твоята душа.
С теб ще си говоря по луната, ...

Къщичката им грижливо поддържана,. оградата и вратата боядисани в зелено,
разцъфнали рози се подават през мрежата, скована пейка за махлеска седянка, то май няма много хора из селото, но все пак ей така да има,... на, и съседите имат.
- Мале, тате - представи ме тя - - той не ми е приятел, мой колег ...

Странно
Странно ми шепнат листата,
странно реката шуми,
лято горещо в позлата,
цветно за мене блести. ...

Преситих се от обещания,
от думи високопарни
за спешни реформи
от политици бездарни!
Преситих се от обещания ...

Глава първа
В голямия двор на малката къщичка, трите дървета бяха отрупани със узрели тъмно червени, почти черни джанки, наречени “маслинки”. Бяха много дребни и много сладки, та десетки пчели бяха накацали по тях, не само на дърветата, но и по падналите по земята сладки ароматни плодове. Цветята по ...

Мълча си аз, че кихам всеки ден,
че нощем край хладилника си дрема.
Кантарът – перманентно е строшѐн,
кила, размери – забранена тема.
Закусвам в шест и в десет – гладна, ух ...

летните жеги
с море се лекуват и
в него кротуват
...........................................
ропалистично: ...

Момичето, което промени света ми и надеждица ми вдъхна,
че хората се раждаме добри, а всичките злини са дреха връхна,
въздъхна като птиче от любов и литна над живота ми от рими.
Затичах се към изгрева, готов да нося и лета в студени зими.
Затичах се към златните земи. Оставих да ме води топлината. ...

Ти
Помниш ли, беше края на лятото -
последни песни цъфтяха житата ми,
чучулиги отлитаха тъжни на някъде -
чертаеха есени краски косата ми?! ...

Какво да сложа?!? – хич, ма хич не знам!
Сандалите ме стягат… на шкембето!
След пет на нула воинът е сам,
а сладолед разтупква ми сърцето! 😊
Какво да сложа – хич, ма хич не знам... ...

Под път, над път безпътици вървят,
отдавна грешно се върти компасът.
Продават ни измислици и плът
и лъжат, мажат – само да сколасат,
да купят пак душите ни, за грош ...

Няма повече какво да искам
освен едно – да бъдеш с мен,
в дни когато дъжд ме плиска,
в самотна вечер, в ден студен.
С мен ли си, то значи имам всичко, ...

Имам си в къщи весел зоопарк,
а мама защо ли все е недоволна?
Пухкав, ангорски, сив котарак
и куче с порода "Улична превъзходна".
Имам папагал, любимец на всички ...

Хора. Лица. Любови.
Това сме ние хората-същества, търсещи мъничко любов.
Любов, която ще замени старите любови.
Търсим нови лица-за да забравим предишните, за да не остане и частичка от тях.
Влюбваме се... ...

Истината раждала се в спора…
Колко глупаво е да се спори
за неведоми за нас неща!
Споровете водят до раздори
и от тях извира глупостта. ...

Лятото изнизва се чевръсто.
Дъхав дъжд забързано ръми
и разрошва с мокрите си пръсти
медно озлатените лози.
Те оплитат в тънко одеяло ...

Не пиша романи,
не съм по езоповски смела
Не критикувам разплисквайки драми
и не моля за помощ дарена
Не ми е до дребни човеци ...

Светът заспа в мамона и се киска –
насън, наяве, кой ще разбере,
а суетата в новата си ризка
на добротата кожата дере.
Не стига друго, ковид ни притиска – ...

Понеже съм си зодия "Жена" -
ината, твърдоглава и красива
(по хороскопи пишело така),
аз мога да съм винаги щастлива.
А щастието - то е шоколад, ...

Два облака сме ние и гърмим
по-силно от светкавици през юли.
Събуден ураган души ломи...
А правехме се с тебе на нечули.
Гневът със стъпки котешки пред нас ...

С пребожия, честна и чиста душа,
тъй рипнах из бодра утроба,
че Бог- най-сериозният, го досмеша
над тая възторжена рожба.
Поръчка компютърна сякаш,- всесилен ...

Като бучица сол,
втвърдена от времето,
загубила блясък,
преди жизнено нужна.
Като празно гнездо ...

Дървена пейка под стара смокиня
насреща – морето, цигара и Аз,
душата ми млада – стара просякиня
от полет я пази белият перваз.
Морският бриз с цялата твоя нежност ме милва, ...

Предварителен ПП: Имах основна задача днес да изглаждам дивана, но се оказа, че животът не признава почивен ден
Та - той е виновен!
Заех го от нашенското наименование на интересен американски филм. Напълно измислена история, западен вариант на „Мача на смъртта“ в Киев, но оптимистичен и бравурно гер ...

Очите стъклени пак сънен град отваря,
и тази нощ плътта трепери, за разгул.
сред дим цигарен, водка, похот и поквара,
кой би гласчето, треперливото дочул?
Продава свежи рози за среднощни дами, ...

Роди ме Вселената – да раздавам Надежда,
Надежда за дързост, за обич и прошка.
За път през пустинни, сурови премеждия,
За нежния допир в самотните нощи.
Взех от облака част – да раздавам промяна, ...

Път за двама
Път в Живота, той е път само за двама,
мъж и жена, когато любовта е голяма.
Вървят по него заедно хванати за ръце,
един до друг, прегърнати, сърце до сърце. ...