имаме нужда
години светлинни да
бъдем единни

имаме нужда
от райни княгини — за
дълги години

От радостта било или от мъка,
превръщам се във силует и плача.
Не ти обръщам гръб аз за разлъка,
не искам да ме виждаш плачещ в здрача.
Понякога пробождаш ме с жилата ...

За съзнателни хора е свободата,
другите неправилно я разбират.
Не губи напразно времето си на земята,
разумните сал правилно се ориентират.
Мъдрост е да избереш по-трудната пътека, ...

На другия ден отиде, взе си последната заплата, излезе и зачака отвън, недалеч от входа на сградата. Попита „дежурната овца“ кои от колегите му са идвали и разбра, че двамата скапаняци още не са дошли. Овцата го попита защо ги търси, а Дидо отговори: +
-Е, разкажи го и на мен – отвърна тя.
-Трима бр ...

Черна котка на покрива си търкаля луната
и в комина на топло събира звездици.
Бляскат ярко зелени очи в тъмнината.
А стрехата заспива и мечтае за птици.
По лехата кокичета, свели главички ...

Лето 2050 - то е. В центъра на европейска столица, под голям чадър с рекламни надписи на Кока - Кола, отпивам блажено от чашата с кафе малки глътки. На съседната маса, също под голям чадър с надписите на Кока - Кола, седят двама българи и също отпиват от чашите си кафе. Единият е отдавна аклиматизир ...

Ти виждал ли си как раздира с лъч, небето,
светкавица, откъсната от своя гръм?
Ти чувал ли си как бучи, със глас, морето,
и как крещи дете, уболо се на трън?
Ти виждал ли си как дъждът се блъска ...

побеляла от студ
и покрита със скреж
вкоравена до огън
и вдървена до съскане
на юмрук свита длан ...

Здраве, щастие, късмет
да ни носи белият конец,
а с червения в кръвта
да потече и радостта!
Мислите с добро да ги усучем ...

Слаб дух в отпаднало тяло
ежедневие напълно изнемощяло
дните бързат да избягат
тъжните спомени да надбягат.
Старостта отсреща мрачно стои ...

Ръцете на града са светлосиви птици,
гугукат, пълнят гушки и летят.
В очите, любопитните – съдби стотици
и отразените парченца свят.
По покривите плисва слънчева позлата, ...

С такава нежност те събличам,
каквато даже и не знаех, че я имам...
А как с целувките си те обличам,
а после за пореден път те взимам
в обятията си, и прониквам ...

Накъсах мисли на пасажи,
прочетох ги в очи на много,
но чувствата си ги запазих,
това съм аз, а те са лого...
Измих петната от предишни, ...

"А-а-а"-ка, "ъ-ъ-ъ"-ка, чак под езика
поти се
ерудиция небивала да покаже.
На километър спънати фрази -
милиметър хилава мисъл.

РАЗБОР НА МИНАЛАТА ЗИМА
Ръждясаха тополите отвчера.
Небето се разбрида в сива слама.
Покри се с пелена от мъх и пепел.
И залезът мъждукаше – без пламък. ...

Къпането е интимен процес. Нещо като ритуал, но съвсем естествен. Красив и изпълнен с музиката на природата. Моментът, в който изповядаш тялото си на водата. Мълчаливо и донякъде неосъзнато. Оставяш се на стихията и тя те приема под плаща на стичащите се капки, с всичките ти грехове и недостатъци. З ...

Ръцете ти протегнати, сънувам
Гальовни в нощният мрак
А Луната за мене отронва
Сълзица, голяма от хлад.
Ще сънувам и бяла постеля ...

Глава 27. Крысолов.
*С проникновенной усталостью по пустынному полю шёл растянувшийся отряд передовых людей - необыкновенное очарование. Откуда-то издали доносилась гарь сожжённой стерни. Ученики сняли лишние одеяния, лениво несли в руках устоявшееся лето. Раскалённое солнце жгло вспоминания Учителя ...

Понеже съм те искала до случване -
се случи да ми бъдеш вдъхновение.
Вън вятърът скимтеше като куче,
и търсеше на прага ми спасение.
Събираше на купчини листата, ...

На постоянен адрес живея бездомен.
Смехът ми е с болка и сълзи пропит.
Будуваща сянка от дремещ спомен,
ме наказва да дишам, отдавна убит...
Денят ми е черен, със знак пълнолунен. ...

Защото ли очите ти искрящи
пронизваха ме с блясъка лазурен,
сега се взирам в звездността блестяща
на мартенско небе ... безумно влюбен!
Или защото вятърът в косите ...

Тъмна стая.
Казаното помежду ни
изсипа прах от звуци.

(авторски текст: Източни форми)
----------------------------------------------------------------------------------------------
外は白くなった .
のの魔法の雪 !
とても美し . ...

Цяла нощ, та чак до сутринта –
дълга нощ на шепот и парфюм.
Лори каза: – Много съм сама. –
Телевизор. Писък на куршум.
Нощ на истини и рамене, ...

Избелели следи се изправят сакати,
по-високи от ръст и закриват небето,
не достигат орлите страховете обяздили,
ни скалите далечни издълбани със длето.
Само тихата бездна си остава реална, ...

Записки на главния готвач
Щях да падна ат смях, когато онова дърто мекере падишахът изплюска цял гювеч свинска пача, барабар с лайната и поиска още. Викам си – тя е ясна - така или иначе ще ми режат главата, ами чакай поне да те нагостя хубаво, мамицата ти поганска. То пък взе, че му хареса. Изкла с ...

С пришки покриха се вчера ръцете ми.
Свърших с дървата, но имам на двете.
Спах като къпан. Така уморен, че
чух във просъница баба как рече:
- Мите, съвсем си останал без сили! ...

Не ме е страх да те загубя. Не!
Съдбата тъй ни вкопчи с тази среща.
Живота ми разбира се ще спре,
и пак ще те изстрадам, като грешник...
Но казвам ти - не ме страх! Наистина! ...

В Живата вода се влюбих от пръв поглед, още когато като ученичка на военно обучение ни заведоха при местността с едноименния извор. Вървяхме в индианска нишка един по един под майските борове и ланшната шума заглушаваше стъпките ни. Отляво и отдясно ни кимаха загадъчни цветя, сред които можах да раз ...

Протягам бавно тъжните ръце –
сухи клони на пречупено дърво,
към тебе Слънце да ме отдеве
и изгори последното ти зарево.
В мен повече не ще разлисти ...

Желаех да ти кажа толкова неща -
о, как исках да ме разбереш!
Но по-добре бе да изчезна в нощта,
да се стопя, като малката свещ,
плахо мъждукаща в твойта ръка, ...

Два погледа във бъдещето гледат,
едно за друго бият две сърца,
безброй искрици нежност светят,
във две сияещи лица.
Усмивката й е за него само, ...

Във ситна мокреща мъгла,
асфалта чер, изкъпан скоро,
изгубва твоята следа.
Извива се, зад каменния зид,
изгубва бледото си очертание, ...

Останаха колегите му и играча. Дидо не знаеше къде живеят първите двама, но по някакв щастлива случайност утре беше денят за заплати.
Реши да се заеме с играча.
Изчака го в двора на университета, където жертвата му – казваше се Лъчезар – учеше.
Дидо седеше на пейката под едно дърво, студентите започ ...

слънцето
с лъчите си
душѝте гали
сякаш пише
за любов ...

Демони
Нощем в душата ми демони бушуват,
в съня злодейте ми в нея тършуват.
Търсят да намерят в мен нещо лошо,
а намират единствено едно,добро! ...