Мрак се спуска в града
и пролазва във тясната стая.
Оковава мойта душа.
Страх ме е! Какво направя?
Будна съм, а кошмари сънувам. ...

Ръцете ти миришат на море,
погълнало лъчи от хоризонта,
на мидено прорасли брегове
и на олющена рибарска лодка.
Ти с яките си възлести крака ...

Побързай, хайде! Давам ти ръка,
побързай да прегърнем август – идвай!
Ще легне скоро есенна река
под сребърния залез в скут на мида.
От нишка на копринения дъжд ...

- На 15 години мечтите ти са възвишени и безгранични - свободата и пътешествията като най-висш смисъл на живота ти;
- На 25 свободата и пътешествията са заменени с личния избор;
- На 35 свободата циркулира в няколко сфери от рода на работа, супермаркети, детски заведения и кухня, а пътешествията са ...

Имам си мъж за самотност и болка,
той не успява със мен да се радва.
Толкова много, че питам се колко
трябва сухар да си? И дали трябва?
Имам си мъж за минути на щастие, ...

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА: РЕЗИДЕНЦИЯТА
В Канада тримата решихме да се разделим – но имаше едно място в Британска Колумбия и именно там се събрахме отново. Всеки детайл от миналия живот на животновъда беше запечатан в атмосферата на това място – това беше лицето на град Камлупс.
И от всичко, до което с ...

И се спряха над нашия град
черни облаци с бяла градушка,
а по градският малък площад
сякаш тропаха женски обуща.
И задуха, и спусна се хлад, ...

Жив съм, защото още се смея,
песни да пея още умея.
Жив съм, защото мога да дишам,
думички, стихове още да пиша.
Жив съм, защото имам надежда, ...

отново
Китен предвещава
красоти и приковава
отново
Китен приласкава ...

Последният ураган...
на капитан далечно плаване П.Софийски
Измина много време оттогава,
а тъй като животът е от спомени –
понякога сам искам да забравя, ...

Необяснимо е,
но често не боли -
и болката
превърнахме във навик.
И любовта - ...

Щом шнорхели продава -
значи за премиер става!
Защо трябва да си трае,
когато договорите не знае*!
На кастинг Слави го намира - ...

Опитайте се да разбиете числата от 1 до 15 (включително) на две непресичащи се групи, такива че сборовете на числата, сборовете от квадратите на числата, сборовете от кубовете на числата да са еднакви за двете групи.

Душата ми е храм! Събирам болка!
Всичко неизказано си трупам и мълча.
Камбаната ми стене, бие на тревога!
И пак виновна съм! Виновна, без вина!
Затварям храма тъжен и се свивам. ...

От жегата главата ми блокира.
А зиме пък замръзва – все беля.
Обърнах го на цаца и на бира,
съвсем от мен мъжът ми побеля.
И неопран, и гладен, и небръснат, ...

Навярно подранили са разделите,
които до бездомност ме ограбват.
Съдбата се е влюбила във смелите,
а аз със страховете си боравя.
Понякога в петите им се кланям, ...

https://www.vesti.bg/temi-v-razvitie/tema-koronavirus/sblysyci-i-nasilie-stotici-arestuvani-v-berlin-6129144
Изгледайте внимателно кадрите от горния линк, за да видите как действат полициите в ЕС срещу демонстрантите. Така ще разберете колко демократична и толерантна беше българската полиция по врем ...

Виновен ли съм за това,
че същността ми изгради
свой свят от искрени слова?
Нима Фортуна се влуди
и злобно, с ярост, зареди ...

Оглеждам се. Но толкова е трудно,
да виждам през измамна яснота,
родена съм сред хиляди заблуди,
закърмена с хронична слепота.
Осъдена, затворница на времето, ...

/подсети ме Пепи, надявам се - не спортистка/
Олимпиада.
Мъже, жени, джендъри, обратни всякакви…
Жени – боксьорки, жени – щангистки, жени – боркини…
С допингите и хормоните. И резултатите – космати гърди /ако случайно роди – детето рови из козината, за да хапне/, мощен рунтав гръб, дебели прасци, си ...

I.
ХХ век беше век на олимпиадите. На практика започват от 1896 година. И залезът е в началото на нашия век.
С натрапването на политиката и бизнеса…
Пиер дьо Кубертен поставя в основата на олимпиадите липсата на политика. Което доста време – поне външно – е водещо. После…
Помним ярката проява на нег ...

Звездите вън увиснаха над къщите.
Приспа светулките Луната синята.
И уж е лято, уж сме с тебе същите,
а есента дими над нас, в комините.
И дните ни – полека изостанали, ...

По залез ветровете са червени,
а пазвата на вечерта е в нежно лилаво.
По залез любовта е откровение -
в сегашно време,
в бъдеще ...

Лятото дойде напето
синеоко и засмяно.
Глас ни вика към морето,
а мотика, към бостана...
Кое ли пък ще избереш? ...

Приятелки мили ,
в душите си свили
като в топло гнездо
чувство едно,
което за мен ...

Преплитат се звездните нишки,
танцуват, пеят, играят...
а слънцето огрява сетивата,
преплитат се слънчеви нишки
и бродират звездна картина... ...

И Цецето се изниза нанякъде...
Оох, мисля си, добре ще е ,, като в приказките, '' без часовник на ръката и началник на главата '',
привлекателно изглежда...
Тръгнах,.. купувах от Одрин перилни препарати за нашите, скоро и съседите се включиха,.. после носих на някакви магазинчета,... а за Златко нав ...

Пореден августовски ден,
от пек земята се запали!
Надвиснал, залезът червен
похлупак над къщите постави.
Но ето, полъх с надежда за дъжд ...

Какво му трябва на човек?
Една България му стига!
А ако има и късмет,
ще си живее като в книга.
От морски бряг до остър връх, ...

Любовта е ти да помогнеш
да се раздаваш и да дадеш,
надежда за ново начало,
подслон, дом, уют и утеха,
да жънем заедно успеха. ...

На всякакви истории бях пленница.
Попивах мъдростта и глупостта.
С амбиции се сблъсквах и с надменност
и опознавах ден след ден света.
Истории, извиращи от книгите, ...

Денят примирено се ниже,
стопява се в лятната жега,
вечерта като паяк обсебва
уморения свят в своята мрежа.
Уж си близо, а толкоз далечен, ...

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА: СМЪРТНИЯТ ВРАГ
Отец Тобиас се беше прибрал в абатството, където обикновено служеше и се занимаваше с административната част на управлението на паството си. Това абатство се намираше в северозападната част на щата Мисури. Красивата архитектура на сградата беше впечатляваща и пред ...

Пак ще е юли
Изпращаме днес месеца юли,
така както стотици неща.
Но той ще се върне със сладко от дюли,
другото лято, със слънце в ръка. ...

В очакване на мрак студен
аз тлея, мъча се, ридая.
Ще залезе моят ден -
страшен е на тялото края!
На никой не му дреме ...