- И си мисля, мисля, мисля... Любовта превръща реалното в желаното, бракът осветява желаното като реалното...
- Тримата братя Иван Петров, Иван Иванов и Иван Стоянов понякога имат доверие на майка си...
- Получавайки поредното повишение на заплатата, секретарката понякога завиждаше на магистралките. ...

Или из “Приключенията на Зигфрид Философ и, ами, такова, жълтиците”
Метнах се аз един майски ден, прелестен и слънчево танцуващ от ентусиазъм (все пак, разбери го и него, драгий читателю, пролет цяла се той зверски бори за миг слънце, та сега се не спира на едно място и подскача ли, подскача от кеф) ...

Защо за простите наглед неща
по-сложно става някак напоследък –
след здрач да прекося сама нощта
и на ръба на нищото да седна,
да дишам кротко мрака дъжделив, ...

Еволюция, прогрес, напредък,
все велики фрази,
ала модерния човек обричат,
на робство - под някого да лази.
Някъде из Африка из сухите места, ...

Една сърцатост
Мигом сгрява и дивѝ
И вдъхновява
Една усмивка
Мигновена — искрена ...

Направо побеснях, когато поредният ни кандидат се провали с гръм и трясък и нямаше никакъв шанс да спечелим изборите. Оглеждах ги отвсякъде един по един нашите кандидати – това бяха най-добрите, най-умните, най-честните, най-красивите мъже на държавата – цветът на нацията. Но всички си останаха неза ...

Може би няма да си моя.
Никога!
Но душата ми се моли -
викай я!
Викам и викът ми се разбива ...

Ето ти една приказка:
Имало едно време една “Принцеса на Татю”, която била отгледана с правото да си мисли, че и’ се полага император за съпруг.
Но един обикновен лакей, прост и недодялан, много я харесал и я съблазнил с измама. Облякъл одеждите на императора и сложил короната му, но тези неща той о ...

Своя дъх перуников лилаво небе е надвесило.
Тези облачни ириси мама изпраща за мен.
Аз я виждам в съня да разсажда цветята пак с песен
сред небесни градини на Рая, от Бог сътворен.
И защото е пролет, разцъфнаха първо игликите ...

Немилост, това мога да кажа,
До дъно пия чашата,
а пак изпитвам жажда...
или много жажди.
Единственото, ...

Време е сега за друго,
на страданието днес слугувам,
а преди слугувах на разврата.
Жени много и все красиви,
от всеки свой флирт тъй щастливи, ...

Черноризецо - факел на родното слово,
кой нарисува в душата ти днеска, пари?
Кой с тази писменост, дадена ни от Бога,
се подигра?Ш със 6, Ч със 4 смени...
Колко книги преписва с перото? Години! ...

Малък охлюв в Амазонка,
днес реши да се качи
по дебела, влажна клонка,
над красивите гори!
Тръгна бавно, без да тича ...

Ще свири вятърът на крехката си лира,
в косите песента му ще поръси скреж.
Ще бъде време просто тихо да поспреш,
о, Музо моя. Как ли лудостта се спира?
Тя ври в кръвта, дори насън не дава мира. ...

Енергията+Решението!
Ето ти формулата..издаваш енерегия позитивна,
но странна, прикрита, или пък тъй агресивна!?
Контакта ти е открит,сърцат, искренно душевен,
А изведнъж, светът между двамата.. "извънземен"!? ...

Възхищавам ти се. О, сърце!
Възхищавам ти се, как силно можеш да
обичаш!
Прекланям се пред твойта доброта и верността, на която се обричаш!
Че веднъж обикнеш ли, за тебе спирка няма! ...

Дъх сенокосен, откъснат от Вятъра,
някъде в Детството, в мойто "Преди".
Бях Аз тогава Косач безвъпросен,
спях на трева и сънувах Звезди.
В този Век-извисен, ужасен, високосен, ...

на Джени
Ако всичко е сън -
защо чезнат разстояния?
Ти дойде като звън
на пролетно ухание... ...

Стара брошка
Препрочитам стихове в писма
и римите с които те обичам,
връщам страници от стари времена,
а те ме връщат от едно отричане! ...

"Налей ми, кръчмарю, в чашата бренди,
че спрях се тук повикан от съдбата.
Обиколих светове, живях в легенди,
но тъй и не излъгах самотата.
Не ме поглеждай с поглед притеснен. ...

Два живота
Един е живота на тази земя,
а пилеем дните си ден след ден.
Живей го човече така че да оставиш следа,
бъди различен, борбен, мечтател необикновен. ...

Какво животът е – луд взрив на клетка,
кодирана да се дели безброй,
да се множи в утробата човешка
и сетне да изригне с плачещ вой.
Какво животът е – следи от болки, ...

Така и не казах: “Прости ми”.
Сърцето ми в мен се е свило.
Тя, моята болка, е стигма
и хвърлени два карамфила.
Но ето, прегърна земята - ...

Синеока реката поглежда
към брега - нецелуван жених
и надолу, надолу отвежда
бистър спомен за извора тих.
Своят блян за семейство и дом, ...

Остани тази нощ и ела там, където те чакам-
в непознати ливади, осеяни с бели цветя.
Там, където по своето тяло ще чувстваме мрака.
Дето в кладенци с лепкава влага щурците не спят.
Остани тази нощ! Подари миг от своето време! ...

Родена в окото на изтока,
проплакала в черния пясък,
повита от вълни избушували,
под птичия полет и крясък.
Босонога вървяща по вятъра, ...

Нося те в себе си.
В раменете, в косите,
в малкото си пръстче,
в очите...
Искам да те задържа- ...

Обичай ме по-бурно от морето.
Сънувай ме безпаметно като стихия.
И тайно в нощите ми се промъквай,
във сънищата ми, като магия.
Опивай ме със погледа си алчен, ...

по стихове на Хр. Смирненски

Имам топличка жилетка,
баба вчера я оплете.
Мека вълна - тънка плетка,
дълга, дълга до нозете.
А на нея най - отпред ...

Не ще си първа, ни последна.
Ще бъдеш вечната жена.
Ти с красотата пъстроцветна
не ще си първа, ни последна.
Чрез теб душата ми прогледна, ...

Висока, метална ограда заграждаше сивата сграда. Прозорците чернееха като очи на изплашена сърна. Дворът бе покрит с разбити бетонни плочки. Някъде в дъното зеленееше малко петно трева, на места отъпкано от нечии крачета. Една огромна акация протягаше клони към сивите стени на постройката, сякаш иск ...

Момче красиво,
подаде ми днес своята ръка
Усмихна се и каза...
Кажи ми,
какво ме чака... ...

Началото създава красота
и пее тя за светлото начало.
Намирам се до крепостна стена
над Шумен – на живота огледало.
Над Шумен съм и мисля си сега: ...