Не е нужно вече да летя,
зная, че небетата са близо.
Шест въртят луната на пета,
седмо кърпи дъгоцветна риза.
Не е нужно през октомври все ...

и като празна
водоноска се една
страна опоска
и си продължават да
я доопустошават

Всяко семейство си има черна овца,
която без да съзнава освобождава рода,
от неблагополучия съпроводили тежката карма,
от повтарящи се истории запушили слава и дарба.
Тя е бунтар, стоящ на стръмния склон... ...

Тя без жал ме рани в сетивата -
да не зная кога е горещо.
Нямам чувство за дъжд, студ и вятър.
Мога само едно да усещам –
с колко страстна спонтанност обичам, ...

Когато търсиш истина, не спирай.
Винаги минава се през смет.
Мръсното разбутвай, не събирай.
Дълбоко е. Желая ти късмет.
Истина на плитко не вирее. ...

Мъдрост и желание
Спомен и копнеж
Съмичък в отчаяние
Любовта... солфеж
Демони шептят, аз на тях крещя ...

Калина бавно вървеше по пътеката, която се виеше между сплетените храсти. Бодливият глок се протягаше и дращеше ръцете и краката ѝ, като нокти на гущер. Куп малки мушици кръжаха около очите и лицето ѝ, бръмчаха, сякаш се бяха наговорили дружно да я дразнят. Тънката и отъпкана ивица пръст се губеше н ...

Животът ще бъде красив.
Животът ще бъде прекрасен!
Ти ще имаш нови очи -
слепи за всяко нещастие.
Ти ще имаш нова душа- ...

А, чакай, това не е ли ''моята'' позната,.. лелейй, как хубаво разказва...
Наистина имаше 24 часова стачка,. но. то не бяха прдварителни съобщения по
телевизия, радио,..даже и лозунги за събитието. А на гърко само му кажи стачка и
всички до един са на улицата,.. с развети знамена, транспиранти,..хва ...

Нека да крещиш без глас
отчаяно скитащ се
и губещ мотивите
на всеки минатюрно
малък крясък. ...

Пак близостно се вблещвам в зъркелата.
Да, колко отразейващо са верни.
Тъй празнодайно щедроносни в суетгнята,
дълбокодънни пустостени.
Ма няма да се сдуханясвам, че космомерно ...

Тук мирише на страст.
На коняк.
И на теб.
А часовникът спря на
“дванайсет” ...

Върви по своя път художник, невзрачен и някак си отнесен. Контета го следват и се присмиват на вида му небрежен. Те - облечени уж стилно, но някак по формат, а той със модата е - шах и мат.
Но тези контета представа си нямат, в какъв чуден свят художникът живее! Свят изпълнен с аромат на бои и ражда ...

Тази късна любов е така уморена...
И покрита е с белези от изгарящи страсти.
Тихо влезе във теб. Тихо влезе и в мене.
Тази есенна обич, вик за последното щастие...
Тази късна любов по душа се съблича. ...

Вълча душа
/Свидна/
Нощта – черна птица с мирис на кръв,
летеше безшумно с вятър в крилете,
сенки се мятаха сякаш бе стръв, ...

"С мисълта, че ще бъдем безсмъртни
губим срам и живеем без ред..."
Откакто буквите научих се да сричам,
откакто се научих да обичам,
а после сняг в косите си видях ...

Сладкото от дюли жълти
детството напомни.
Спомен палаво нахълта
с две очи огромни.
И лъжицата облиза, ...

Гъделична ги вятърът.
Захихикаха с тръпни листца,
тънки клонки извиха
брезичките.
Ситен топъл дъждец на шега ги напръска, ...

Глава тринадесета
Еди дълго, много дълго стоя в страни от ковчега, като не можеше да откъсне погледа си от Майстора, от лицето на човека, който беше подал ръка на едно случайно момче от улицата, беше станал негов учител, негов приятел, и негов духовен баща. Чичо Владо, който му беше показал неговия ...

На нощта ѝ отива да има звезди,
на Луната – до край да пълнее,
на морето – игриви, пенливи вълни,
на дървото – сто птички да пеят.
А на мен ми отива да имам крила, ...

Със септември във вените, с есен в кръвта,
този град непрестанно сънува...
От някъде набъбва доброта
и в охрата на утрото изплува.
Не искам този свят да се изгуби ...

Усещам го, че лятото е близо,
по мисъл се изкачва тъй свободно,
по изгрева в морето рано слиза,
изкъпва свойта слънчева природа.
Усещам го, че лятото е близо, ...

Пожелавам си вяра и дух и мечти
Воля да бъда наивно свободен
Място далечно където си ти
Далеч от живота престорен
Пожелавам си мисъл и нещо на ум ...

Пред мен се беше ширнал път безкраен,
облян от изгрев – розово море.
Подканваше да тръгна – аз нехаен
не знаех, ни защо, ни за къде.
Ала не се стърпях, закрачих смело – ...

Крадеш ли, крадеш
от към Бог Любовта и
не знаеш да спреш!...

Което ни е писано, избира ден студен.
Което е орисано, кинжал е заблуден.
Засилени за скока си, закачаме връвта.
Пронизани от откази, захапали стръвта.
Посрещаме почудата през ириси невесели. ...

Обичах да седя в кафенето на бай Ставро, кириос Ставрос де, в неделните дни..
т.нар. репо на всички работещи в Гърция...
Днешният предиобед беше сравнително топличко, даже големите прозорци на кафенето бяха
отворени, все едно си на тротоара...
Пийвам кафенце, зяпам навън,.. хвърлям по едно око към в ...