Вие се пътечка китна,
сред приведени върби,
следвам стъпките ти пресни,
скоро минала си ти.
Знам, че чакаш обич млада, ...

Видение в нощта изящно...
Нощта на звезден храм прилича,
небето- купол от мечти:
задъхана към мене тича
жена с разголени гърди, ...

На Емо
Ръцете ми твоите вечно ще търсят.
Очите - за твоите - пак ще се взират
отвъд разстояния, студ и пространства,
зад бялата линия там във Всемира. ...

Пустош, тръни по тротоара,
Скелети съхнат по земята.
Напукана от жажда е пръста,
Последният дъжд бе преди колко?
Две лета, а сега настъпва трето. ...

Защото беше тъмно, заваля.
А тъмното започваше отвътре
и нямаше ни намек за дъга,
ни ехо от свиреп космичен тътен.
Изля се, сякаш бе небесен вик, ...

За дървото на живота
днес искам да пиша.
От години все отлагам
тази сложна ниша.
--- ...

Тази нагла луна се промъква
на пръсти под миглите,
гъделичка,
соленикавомедна пълзи
и ме сепва, ...

Contessa ( Светла Асенова ) и Agferdousi65 ( Асенчо Грудев )
С: Недей дарява друга с твойта нежност,
в най- синьото на тази лятна нощ,
че чувствам, чувствам жребия си лош,
на дъното на своята копнежност! ...

В старанието си да бъда мил
възможно ли е с нещо да сгреша?
От прекалена нежност - за лъжа,
съмнение във теб да съм стаил.
Не се съмнявай! Всичко съм открил, ...

С очи лазур и синьо небе,
с коси от злато – слънчеви дни.
Със сочни устни – ябълков цвят.
В разкошна рокля с уханни цветя.
Препуска с бяг на топъл южняк, ...

И сто септември няма да ми стигнат,
и кръвта ми ще ври, с всеки изминал дъх
и искам по зелена поляна – безгрижно да тичам
пък дори и да се спъна в някой горски мъх...
– спокойно ми е да те обичам! ...

Животът ми – пълен провал.
Дошъл на пресекулки.
Кой каза – Да ми е халал!
Тук-там има и светулки.
Животът ми – пълен успех. ...

Дерзая -
стичат се горчиви сълзи
от очите,
като бурна река
плаче ...

Докога ще размахваш косата, животе
и мечтите без жал ще прерязваш?
Колко сълзи ще капят по листите нотни?!...
Колко кули ще зидам напразно?…
Уж билетче си купих. Но влакът за рая ...

Братовчедът Лари, както го наричаха в селото, се ожени за много красива жена – тъничка, руса като слънце, синеока… в селото с право му завидяха. И му завиждаха до деня, в който русата хубост го напусна. А как стана това… хм, като си имаш такава прилична на вид булка, трябва да си отваряш очите на че ...

ОБИКНОВЕНИ НЕЩА
И малко стига ми – да съм щастлива –
в изострения въздух сутрин рано
да заухае на кафе и кифли,
да ме погали с топли длани мама, ...

Последната притча се пише със кръв,
не защото е зима и трябва контраст.
За всеки е важно да остави следа,
подир да заглъхне сетният глас.
Имоти, бижута, все ценни неща, ...

Когато вечер се прибираш,
денят събуеш пред вратата,
близките край теб събираш,
крепиш ги и държиш в ръката,
когато любовта прегърнеш ...

ДУМИ БЕЗ ДЕЛА
Дела трябват, а не думи.
Васил Левски
На мнението на масите
не се придава никакво значение. ...

Ти знаеш, че често говорех без смисъл,
познаваш и думите празни и болка кървяща,
вакуум, безизходица, разбити съдби,
това ли остана от онази любов нашта?
Когато вечер да ме пуснеш не искаше, ...

С такваз Демокрация
под гордия Хемус,
ще пребъдем като нация
без български демос.

Какво е всъщност красотата
и купува ли се тя с пари?
Как точно се измерва?
Най-важна е външността... Дали?
Когато свалим всички дрехи ...

Любовта внезапно пристигна,
изпитателно взря си в лицето,
закачливо дори ми намигна,
сякаш с ласо придърпа сърцето...
Този ден създал го художник, ...

И вървеше, и зяпаше, с празни очища,
той – душица нехайна – свирука дори.
Бързат, трупат гиздила, незначещи нищо,
а в душата му, глад незаситен гори.
Ден, след ден на пазара е там, до чешмата, ...

Дидо вървеше по улицата и мислеше - кои да бъдат тези седем души? Всъщност списъкът беше дълъг, бяха повече от седем, но колкото-толкова. Кои заслужаваха най-много подобна съдба?
Разбира се, първа беше бившата му приятелка. Тя така и не намери смелост да застане пред него и да му каже защо го напусн ...

Пренеси ме над бездната в силни ръце
като Господ, без нищо да искаш -
на гърдите, в покоя на свойто сърце.
Пренеси ме, когато заспивам.
Подари ми надеждата, дето сви колене ...

Кори тен Бум (1892 - 1983 г.)
Драматичните времена не само разкриват колко уязвим всъщност може да бъде човек, но и изкарват наяве истинската същност на хората. Страхливците, злодеите, предателите, конформистите, непримиримите, борците, героите изведнъж напускат тривиалните си ежедневни занимания и ...

Добре дошли, момичета! Започваме нашия курс по мъжка психиатрия, ще го водя аз. Да се представя – Ирина. Понякога ми викат Иринакис, нещо като титла.
С тази специалност се заех в началото на следването. Моя братовчедка завърши микробиология и направо се вживя в съществуванет на вредните организми. О ...

Колко стихове ти подарих,
но така малеят ми на брой...
Затова отново пиша стих
да ти кажа само, че съм твой!
Мисля си, че този факт те радва, ...

ТЕМЕНУГИ
Оставих битките на другите.
Дали сгреших не зная,
но вечер в пролетна омая
радвам се на ароматни теменуги. ...

Сълзите на изгрева капят по белия сняг
и някак пречистен денят се облича в мълчание.
На изток отваря порталите новият свят
очаквайки пълните шепи на хора с крилати мечтания.
Рисува си зимата ледено нежни цвета ...

С предел е зимата, макар метежно
да ни връхлита с вятър лют и сняг,
че идва пролетта пред твоя праг
със първото кокиче, гледай, нежно.
Едно мъниче чудодейно може ...

Срещаха се от време на време от 3-4 месеца при него. Живееше сам в просторен апартамент, необвързан, а и удобно, от квартала.
Че то в тая пандемия къде другаде. Само първата им среща уцели времето малко преди да затворят заведенията, та беше на обяд в пицарията.
- Как не съм те познавал преди години ...

Защо си тъжна днес? Кажи ми!
От суета ли е? Недей!
Така са звънки твойте рими -
от тях запял би и Орфей!
Напразно чувства не пилей, ...

Отдавна минах петдесет, изтече младостта
хей така между другото
с усмивки песни и любов
надвила хребета на времето.
И ето ме сега и тук ...