Аз съм дама пика във твоята колода
Player, и бъди изключително внимателен!
Не мога да чакам на входа,
а поставена на първо място.
Аз съм дама пика. Лоша карта. ...
Героинята ми Доротея е лъчезарна , млада жена, която въпреки трудностите на които я е подложил живота се старае да го изживее пълноценно. Казвам трудности, защото тя е инвалид, но не се притесняваше от факта, че е в инвалидна количка. Съвсем не!Даже напротив - приемаше количката като част от себе си ...
Тази късна любов рони листи и думи,
вее гривата бяла на ранния сняг.
Хлопва гневно небе, грее в смях помежду ни,
да напомни, че живи сме. Хора все пак.
Тя се люшка – махало на градски часовник ...
Шепи нежност, щипка копнежност.
Трохи от усмивка, целувка за вкус,
на кубчета стонове за неизбежност,
замесено под тихите звуци на блус.
Блясък от звездите, лудост от луната ...
Йордановден е днес, Бог се яви.
Далеч съм от родината, но сърцето ми не спи.
То помни очакването за освещаване и благослов.
На този ден се отваря небето и отговаря на искрена молба и зов.
Да влезеш в храма, свещ да запалиш, ...
Реката е белязана със жар
която нося в пазвата си скрита.
На бряг живея, всъщност във олтар.
Пречистването правя с лунна пита.
Не мога тази жар да загася. ...
Гина беше осъществила гръцката си мечта – да намери грък и да живеят мирно и спокойно, и както го пише в книгите, не дотам богато, но разкошно... Беше намерила капитан на кораб, кириос Коста, то тук всички над средна възраст са били или капитани на кораби, или летци в ОЛИМПИК... Коста – слабичък, до ...
Каква е тази лудост, този плам,
които в мен горят и все ме тласкат.
Не спя и нямам право на това,
додето в мен сиротните слова,
очакват ме, надежда да им дам ...
Вчерашният вестник винаги е стар – прехвърлян от кого ли не, смачкан, последна свежест…
А жената, независимо от възрастта, може да е винаги свежа – въпреки че е мачкана от кого ли не, кога ли не, как ли не…
хххх
Няма чужди деца…
хххх ...
Утрото навън е мрачно и студено
и така ми липсва морето зеленикаво.
Мечтите ми са там, във пясъка затрити,
а спомените – белезникави...
Есенният студ за гърлото ме стиска, ...
Преобърнати пътища,каруци много
Картите скъсани ,прът в колелата
Време заминало в нищото , жалко
Истина смачкана в бой със лъжата
Идеали захвърлени ,ритани,счупени ...
Не мога да повярвам, че си тръгна.
Тръгна си от живота ми.
От града, който изградихме нашата любов,
която я мислехме за вечна и незаменима.
Но уви... ...
В кръчмата крайпътна, задимената
пак гуляе цял народ бохеми.
Песен тъжна, да си срежеш вените,
но кръчмарят своето ще вземе.
Кискат се хиенски проститутките, ...
Не беше от мъжете, които ще си замълчат или ще се скрият в ъгъла. Приличаше на гордия си баща, пред който винаги заставаше с възхищение и синовна почит. Много трудности беше видял той в живота си, но стоеше гордо изправен дори и сега, наближавайки достолепна възраст. Така учеше децата си как да прев ...
Вземи ме лято с теб, вземи ме там,
където ще разливаш твойте ласки.
Не мога да остана тука сам,
сред ледени стени и сиви маски.
Как искам на крилете птичи, аз, ...