Ще бъда винаги до теб,
спокойна, тиха, невидима!
А ти ще страдаш от копнеж за мен
и за усещането несравнимо!
Животът ти ще бъде низ ...

В кабинета на Хесер беше претъпкано. Там винаги е малко тясно – няма как с всичките тия вехтории вътре. Шкафове с документи, шкафове с вехтории, шкафове и чекмеджета с амулети и други магически предмети, огромното бюро на шефа, диванчето от едната му страна, меката мебел от другата и масата по среда ...

Аброком и Антия: Аброком е горд и надменен, божествено красив младеж. Син на Ликомед и Темисто, 16 годишен. Твърди, че е над всички и никога няма да се влюби. Бог Ерос се гневи от това поведение и на шествието в града хвърля стрелите си – Аброком и Антия се срещат и влюбват. И двамата са най-красиви ...

Аз те чакам сам във нощта,
тук- под стария явор.
На Бог въплатил съм мощта
и стихията на дявол!
Ела при мен в мрака и ти - ...

Не бягай
От дупката в гърдите си
Не се крий
Зад дим и алкохолни пари
Не се преселвай ...

Уви, изтичат ми дните, мила,
но и в мъка осветяваш моя път,
затуй душа се е успокоила,
ела при мене в тоя кът.
Нощта е мрачна и студена, ...

Сега не зная как да ти говоря...
Дори на хората. (Не ме интересуват).
Безумно искам те. За вечност да си моя!
От себе си изтрих това сбогуване...
Разбира се, че още ми е тъжно ...

Не ме подминавай!
Нека ти кажа нещо, за други– може би нищо.
Усещам, има едни хорица, затворени вътре в черупките си. Техен щит, защита от онзи черния, безскрупулния свят, издигащ на пиедестал злокобната агония.
А знаеш ли има и едни мекотели – опетнени, голи. Толкова нежни, толкова невинни, раздава ...

Огледален образ;
глава на кокиче
поглежда.
***
В планината ...

Беше ранна пролет. Полъхваше лек ветрец, но галеше лицата със студени пръсти. Те обаче не го забелязваха. Двете жени седяха на терасата на любимото си кафене. Спокойствие и чист въздух. Приказваха си както едно време. Времето преди гадния вирус, маските и локдауна. Малките радости на живота: чаша ар ...

Очите - морска синева,
усмивката - грейнала звезда,
гласът - топъл като пролетта,
сън на несбъдната мечта!
Времето не спира да върви, ...

Животът просто е прекрасен
и шарен, като плажна чанта,
но се обърква изведнъж,
когато се намеси интриганта.
Влиза във живота ти полека ...

Повика ме в света си, Февруари!
С десницата си снежно-мека
даде тон
и сред космически аплаузи
и фанфари ...

Ядосана на лятото, че спи
в черупката на празна мида скрито,
зората просветлява и сребри
чудатите релефи на вълните.
Зората е палитра от бои. ...

Много сълзи изплаках,
много радост събрах,
със мечтите си лягах
и се будех със страх.
Много пътища минах, ...

Иде ми да викам шумно!
Щастие безумно!
Скоро край на карантина!
Вече съм с ваксина!
Няма Covid, няма вирус! ...

Пееше пясъкът. Ти ли догони ме?
Нашият дъх нарисува кубе.
Пак прожектира в душата ми споменът
снимки от цъфнало лятно небе.
Как омагьосваха с тайна внушителност ...

Животът е като книга, никога не знаеш какво ще прочетеш в следващата глава! Може да предполагаш и гадаеш, но само авторът знае какво следва.Чертаем планове, правим стъпки към посоката - която сме приели за правилна, но в един момент.... , Съдбата ни завърта и ни връща в изходна позиция! Мечтаем за у ...

Не искам
нищо да знам за поезията -
блудница,
скитаща между сърцата.

Напоследък в действителното пространство, в диалог между хората, в интернет пространството и сред пишещите братя, но преди всичко в политическите дебати се чуват парадоксални твърдения.
Разбира се, всеки индивид има право да твърди че е носител на истината, защото тя е понякога дълбоко скрита,има ви ...

Две очи-красиви
потънали в тъма,
една душа-неясна
потънала в мъгла.
Една любов-неказана ...

Събирам си трошици радост късна,
в нощта, порозовяла от екстаз,
минутите узрели си откъсвам
с черешов вкус и сладост в пласт след пласт.
Живея и обичам, без да спирам ...

Когато бурите отминат
и дъждът в очите спре,
хвани ме силно за ръката
и ме отведи към наши светове.
Зная, пътят ще е кален, ...

Пак, Любов,
сърцето ми ти изгори.
Цяло в пепел гореща то стана,
но пак вярвам –
искра в дълбоко се скри, ...

Нарисувай ми усещане за лято.
Изплети го в сноп от слънчеви лъчи.
Разпилей му чудни, свежи аромати.
От любовните флуиди да блести.
Нарисувай ми копнежа на морето. ...

Аз не съм ти враг,
за да ме затваряш в саркофаг.
Душата ми гори от истините грозни!
Комбинация от сън и екшън
като зла орисия ...

Днес е по-различен,
само по название.
Иначе е като брат-близнак.
По-умиротворен, едва ли,
просто ден в календара-единак. ...

Пътуваха прекалено дълго, прекалено дълго...
Това мислеше Ливиа, след като за кой ли път погледна часа – наистина им отне доста време този преход от точка до точка. Трябваше да стигнат някъде, а изглежда все още далече това място, което всъщност дори не знаеше кое е - Ким определяше маршрута им при ...

Всичко му беше пределно ясно... и безсмислено.
Дидо беше напуснал работа за пореден път. Не знаеше кога ще се върне пак и дали изобщо щеше да го направи.
Беше спрял за по-дълго, в един момент обаче щяха да му потрябват пари.
Дидо вървеше в парка, пушеше и проклинаше всичко наоколо. Хладният полъх на ...

Вечер е.
Всички спят.
Всички, освен влюбените
и наранените.
Ти не спиш – отново. ...

The swans follow their breath
in the murky sea water ...
Winter on the outskirts of Varna.

Самуил си събу обувките и с раздразнение хвръли настрани раницата. Не рaзбираше безкрайните опити на това момиче Петя, която все нещо искаше. В какво се беше забъркала тя Самуил можеше само да гадае. Тя винаги си просеше белята, мислеше си Самуил трескаво, с разни мафиоти, с разни богати и опасни в ...

Месец март тъкмо затопляше не толкова простудената от тази зима природа, когато коварният коронавирус достигна и България. Не очаквах тази китайска напаст да провали пролетните ми планове за пакости в училище и футболни игри на открито. Цяла зима чаках с нетърпение да се ометем от смърдящия на потни ...

ПЪТЯТ КЪМ БЕЗДНАТА
От ИЛИЯ ИЛИЕВ
Полетът щеше да бъде тежък. Космическият ферибот лежеше на космодрума, готов да тръгне към Земята.
Бордовият инженер на ферибота Лефтер Гечев гледаше с навлажнени очи огненото кълбо, изгряващо от запад. То изглеждаше ярко червено и значително по малко от това, което ...

Света без теб е сив,
студен, по-тъмен от килия.
Гумичка, нямам молив,
магия всичко да изтрия.
Празен – на парчета раздробен, ...

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА: В АДСКИЯ КОШЕР
Жуженето се засилваше и ставаше направо непоносимо. Но странно защо момчето не усещаше досега с опасните насекоми. Внезапно шумът спря и там се появи една ръка. Беше отрязана. Момчето се ужаси. Беше неговата собствена. По дяволите! Какво търсеше тя тук! До нея имаше ...

Какво ти дадоха, мой беден народе?
Ден подир ден на едно място крачиш,
робството твое, рай за всеки идиот е,
живота си сив зад себе си влачещ.
Нима можеш да отгледаш мислещ човек, ...

И в интимност общуват
все чрез тез смартфони, таблети -
дъха дори когато си чуват
и се държат за ръцете.

Винаги съм смятал за странно привлекателна смесената светлина на лампите от отсрещните блокове. Както и примигащите улични лампи, защото действат странно успокояващо.
Някак си, това се и оказа причината да седя на дървения стол на малката си тераса с нисък парапет. Не знаех колко е часа, предполагам ...

Кучето има права нерушими,
старецът има перде на окото.
Скитат след пагубни две Фукошими
лични, но всъщност такъв е животът.
Жив е човекът, но за обществото ...