Тиха лятна нощ, спи градът
и селото спи, ти също спиш.
Само аз не спя, а колко е часът?
Чувам музика, ти ли ми звъниш,
Или е проклетата аларма? ...

За теб е моята песен
/акростих/
Забравям да издишам от
Аромата ти, дошъл по Вятъра,
Това, което пиша ...

ТОВА И ЖАБИТЕ В БЛАТОТО ГО ЗНАЯТ
Първа част
ЗАКЛИНАНИЕ
Думите преобръщат съдби,
макар че ями не копаят. ...

Спомени за миналото, попарват ме като искри
Идващи от старо огънче в сърцето ми, отказващо да изгори.
Година след година, спомените избледняват,
Но раните в душата май за цял живот остават.
Любов ли беше или просто увлечение - не знам, ...

Днеска майка ми прочете
за Исус Христос,
как е ходил по градчетата
при народа прост.
Как лекувал без парички ...

Пожелах си аз една любов голяма,
която всички мои камъни да издържи..
Сърце кървящо-рана върху рана
дори след тая грозна гледка - тя да продължи.
Пожелах си полет към мечтите мои, ...

Както твърди Панглос /„Кандид“ – Волтер/, ние живеем „в най-добрия от възможните светове“. Или: „— Доказано е — казваше той, — че нещата не могат да бъдат другояче и понеже всичко е създадено с някаква цел, всичко по необходимост е създадено с най-добрата цел. Забележете, че носовете са създадени, з ...

БЕЗ РЕСТО
На изток светлината се разбрида.
Блажени спят световните поети.
В дъха на водорасли и на миди
тълкувам тишините на морето. ...

Затихва смехът. Гасне огънят. Силуети и хоризонт, потъват в мастиленото черно на нощта.
- Да не би да те е страх от тъмното? – пита Ти.
- Страх ме е от онова, което ми се струва, че виждам. – отвръща Баба. – Ами теб?
- Виждам възможности и не се страхувам от тях. Научих се да избирам и живея с онази ...

Събота вечер. Заведението бе пълно. Музиката гърмеше, а певицата кръшно виеше снага и пееше от цялата си душа:
" Проклета кучка така ме наричаш, за същата тази ти даваше всичко, тогава беше напълно доволен, без мене се влачиш сега като болен...."
Сервитьорките разнасяха табли пълни с напитки. На едн ...

Защо България обичам? -
попитах Гугъл. Той заби.
Въпросът бил е по-различен -
това системата реши.
Опитах пак. Отново нищо. ...

Умира в човката на синя чапла Юли,
взел плячката ни – гладен залез.
Потъвайки в блатата,
недочакал
от лунна пита да опита залък. ...

Лятото наднича между слънчогледите,
отразено в усмивка от слънчеви лъчи.
Денем шумно разговаря с чайките,
а вечер тихо с морето си шепти.
Осъмва с изгрев ...

Всеки иска да бъде прегърнат, приятели!
Всеки иска да бъде обичан дълбоко!
Всеки вечер блуждае в земя на мечтатели!
Всеки тайно поглежда с душа към високото!
Всеки плаче, но някак от себе си крие се ...

Вдишай ме… сладостно… пълно
усети ароматът на диви цветя
потопи ме в магичност бездънна
разлудей ме, не щади любовта
Помълчи, нека бъдем мигът ...

Вървях по коридора с букет в ръка и се молех срещата със сестра Марина Гатева да мине добре. Бях решил да я поканя на ресторант. Чудех се как ще реагира тя. Дали нямаше да ми откаже? Ами цветята? Дали нямаше да се притесни, когато й ги връчех? Хубаво щеше да е да поговорим поне минутка насаме. Но тя ...

От изтока изгрява слънцето -
мечтата - протяга се нагоре,
прозявайки се в долината.
Ооо, Боже!
Красота, настъпва миг - ...

или память трения до тепла
или средства передвижения в моих снах
или коридор с мягким вращением света
или материализация собственных обязательств прямо перед собой
или восклицание любой точки любой поверхности ...

Докосни, погали
мойта буйна коса.
Целуни, утоли
мойта жадна уста.
С поглед ме пронижи, ...

За будните запалила е свещ,
нощта си в свята църква претворила.
Целува вятър пламъка горещ.
Кой каза: — Светлината е безкрила?
И всеки лъч перце е от крило, ...

Да не бъдеме сериозни -
рими смешни, рими грозни,
всеки пише както може
и финала, като сложи,
пуска в общата сюрия, ...

Рашко Бойков крачеше с гневни крачки.
- Бат Рашко, бат Рашко, не ме ли позна?
- Ей, момче, я си върви по пътя и не ме закачай, че днес не съм никак на кеф. Гешо Иванов ми се изплъзна. Впрочем кой беше ти?
- Аз съм Учиндолския славей, бат Рашко. Ти май си ме забравил. Навремето много гласовито ти пях ...

Дори да ме докоснеш, хей така,
нехайно и привидно уморено,
ще хукне пак в премръзналите вени,
онази буйна пролетна река.
Ръцете ни навеки ще сплете, ...

Кой ще ми каже какво е болка?
Пропуснат момент! Дежа вю!
Душевно падение!
Пълно неведение!
Страничен наблюдател! ...

Мечтая да съм слънчоглед,
събрала в себе си искри от летен огън
и капчици любов в дъждеца лек,
от вятъра целуната за спомен.
За теб ще грее моето сърце. ...

Тъкмо се бръкнах да плащам кафето си и непознат глас към сервитьорката...
- Госпожице, аз ще платя кафето на господина,.. дайте още три кафета и три води...
Погледнах '' благодетеля ''си,.. симпатичен мъж добре облечен,..до него прекрасна госпожица с бяло лице, черна коса, лек грим около очите,... с ...

Ако някога ме напуснеш, идвам с теб.
Наоми Джъд
Ако ти ме напуснеш, аз ще тръгна след теб.
Как ми писна от този ретрограден Меркурий.
Или Юпитер, знам ли? Те го карат подред - ...

Заченат в земетръсно време,
роди се и дотук живя щастлив.
С любов се грижихме за тебе,
да порастеш успяващ, здрав и жив.
Сега след трудните години, ...

Недей да криеш този кичур бял –
прокраднал се по чeлото отблясък.
Аз знам, че всеки спомен е застлал
пътеката за нов и силен тласък.
Следите по телата са окраска ...

Представям ви прмерена мелодия направена от мен.
Приемам всякакви коментари относно мелодията,напомням че това е само ДЕМО запис.
Музика:Кристиян Налбантов
Аранжимент:Кристиян Налбантов

"Изсъхнал басейн превърнал се в дупка."
Само страстта не е преструвка,
изсъхнал басейн превърнал се в дупка.
С водолазкия костюм наподобяващ кръпка,
на бомба се гмуркам върху левия крак с плувка. ...

https://www.youtube.com/watch?v=Ms5HYZ8R2ss

- Какво за девиза? – подскача Ти. – Девизът е: Знам какво говоря; Знам какво искам и Знам как да го постигна. С усмивка!!!
- И кога за последен път постигна нещо с усмивка? – ровичка Баба в остатъците от огъня с другата си кука за плетене.
- О, ако обичаш, да не би да се каниш да извъртиш тъй нещата ...