Глава 36
Никой не отговори на въпроса ми. Возехме се в Спарка, без никой по петите ни. Те не се постараха да крият от мен къде отиваме – завихме на запад в посока квартал Боровец, минахме необезпокоявани през него, и излязохме отново на път сред дървета. Вцепенена, не можех дори да се разплача. Отби ...
Нашият говорящ котарак Генади очевидно не беше добре. От две седмици лежеше във фотьойла, гледайки вяло към полилея. Притеснявахме се. Купичката му с котешки лакомства стоеше пълна въпреки старанията ни да му угодим. Дори вече не влизаше в кабинета да упражнява ноктите си върху кожения диван. Всъщно ...
Откакто се разведе, започна да събира дом. Изрязваше от вестниците талони за промоция, обикаляше по изложения, следеше специализираните предавания и пръскаше пари за всевъзможни покупки. И жилището ставаше все по-красиво; онова жилище, в което, докато живееха заедно, двадесет години никой не го бе р ...
Вървя си по улицата. Пред мен – красива жена. В прекрасна къса рокричка, която не толкова скрива, колкото подсказва. Чудесни музикални токчета, пеещи като ксилофон. Веeща се руса коса като облак около новата Афродита…
И – сама…
Без типичната грозна приятелка. Без наглия мъж, режещ всички погледи към ...
28.
Дванадесет години…
Хубава идея, но…
Времето се променяше, хората с него…
Губех все повече сили за мотивация на учениците. Все по-трудно ставаше да говорим за медии, за истината, за информираност, за човешки права и за желания… ...
Баба Мира навърши 71. Беше запазена за възрастта си. В тъмното човек можеше да я сбърка с младо момиче. Кръшна и стройна фигура, като на Мая Плисецкая. Играеше йога от дете и това спаси тялото й. Но главата, ах какво да прави с главата си. Пустите бръчки полазиха като стоножки по лицето й. А на млад ...
Жасминови шепоти
По сребърен лъч... В полунощ. Ще се спусна в съня ти... Тих. И с рокля от лунна светлина ще се изправя пред теб... Бял дявол. Изкусна. Ще ме почувстваш... Като истина. И топлина.
И ухание на жена... Неусетно ще те обгърна. Разстилаща се... И мека. Ще съм жасминова клонка. Виеща се п ...
(Нещо като писмо)
- Здравей, Тишина! Как си? Много отдавна не сме си говорили с теб.
Да ти кажа не осъзнавах колко много си ми липсвала...
Добре де признавам,
че аз избягах от теб... ...
Лъч светлина стаята покорява,
моето детство, любовта ми изгрява.
Споменът за тази стая е моето щастие,
колко кукли и играчи видяла е.
Тъжни са понякога разделите, ...
Сенки трептящи. Презрителен смях.
Ярост ... в длани нестихнала.
Зависимост трудна. Нечута сълза.
И вина, която не диша.
А утрото някъде грейва със смях, ...
В ранената и бяла тишина,
където всяка съчка има памет,
уверените стъпки на сърна...
ловеца ще преследват и ще мамят.
А той, присвил окото до тире, ...
Тайната на щастието?...Една душа, която те носи на криле високо и не иска да види низините... Една смелост, която не се стряска от последния дъх, последната обич, дори и болезнена, далечна, недостижима... Една лудост, която не може да бъде събрана в никакви човешки граници...Една капка кръв, събрала ...
('... Циндил Пиндил зад плета, Джаста Праста на хорото " - българска народна приказка)
Така и си останах зад плета
да гледам през ресниците си мокри,
как вие най - щастливите хора
Животът, пременен със пъстра рокля. ...
Животът ми предложи четири посоки.
Окръжност, бездна. Слънце и Луна.
Небе, трева. Добро ли... зло ли...
И съвест будна. Но заспала суета.
Страдание и изгрев. Залез в радостта ми. ...
Очите ти търсят , устните парят , но ти бе моят спасител.
Името ти - сладко и солено , запомних го , когато ми го даде на прозореца лед в който бе написано ,, помни мойте устни и споменът за мен.
Потънах в мисли , любовта ме зове , вървя и гоня из морския бриз силуета ти...
Безгранична е любовта ми. ...
Онова лято, когато отидох да живея там, люлката със синьо одеяло беше привързана, от единия край за нашата ограда, а от другия край за смокинята в другия двор. Беше хлътнала надолу, така сякаш в нея спеше някой и гледайки я през мрежата, на мен ми приличаше на пухкав, син пашкул.
Чудех се какво ще с ...