Пропила си се в мозъка ми,
като лоша миризма по изкъпана коса.
И не мога да те отмия.
Отрови сънищата, отрови дните ми,
като Чернобил през 2019-та си! ...
Да си добър и чувствителен човек, според моето скромно мнение, винаги е било хубаво и от полза. Хубаво, защото придава Стойност на човека и - от полза, защото не допринася Вреда на никого. Исус Христос са го разпнали именно, защото е бил добър и чувствителен човек, а не, защото е извършил престъплен ...
Толкова много слънца нося в себе си:
едно за децата ми, едно за роднините,
едно за онази любов – неродената,
едно за онази, която отмина.
Едно за дома ми – да бъде на сигурно, ...
Понякога се чувствам толкова нищожна,
че даже някой с крак да ме премаже
като пребягващо членестоного -
аз няма нищо, нищичко да кажа.
Понякога като потъвам в римите ...
Живот между светкавици и гръм,
изтичат бурно устрем и надежда,
мираж роден от тишина и звън
с вяра в бъдното се вглежда.
А може би това не е мираж, ...
Не забравяй, кога за пръв път ти казах, че те обичам
Не забравяй, защото това не е свършило
Аз не съм загубил, защото просто ми липсваш
Тя е моята кръв
Тя е моята душа ...
28.
Аерогара София. Почти няма хора – късно е. В чакалнята на вътрешните линии седят Галя и Васко. Двамата носят куфарчета. Край Васко има и малка чанта.
Камен и Краси пият кафе. Не се поглеждат, не разговарят. Непознаващи се млади хора, случайни спътници.
Извикват пасажерите за Варна. Тръгват, без ...
Различен Следовател (книга 1, част 1) - глава 10.1
🇧🇬
На следващия ден, главата ме цепеше все едно някой я удряше с парен чук. Не само заради пиячката предишната вечер, а и заради непрестанното опяване на Зимина:
- Как можа да се издъниш така, Глухарьов? – беснееше тя вече трети час. – Да заплашваш малолетен със заредено оръжие? Какво изобщо се въртеше ...
Един от най-скъпите ми детски спомени е свързан с една млекарница близо до нас. Бе на Солунска почти на 10 метра от Витошка. Съвсем близо до изхода от бившето кино, „Млада гвардия“, което вече е превърнато в голяма книжарница. За разлика от други унищожени от демократичната простотия на новите управ ...
Времето препуска по стрелки раздвоени -
изтича към един отговор, после към друг.
Губим се в тинята на една неувереност,
докато животът ни бяга. А сме без пулс.
Крехки са мислите ни, само думите силни - ...
Благодаря Ти, Господи, че съществуваш!
Че си Любов, която ме залива
с най-явствена реалност, освободена
от призрачността на всяка плът.
Благодаря ти, Господи, за нежния Ти досег, ...
В този задължителен театър – живот,
по неволя играех главната роля.
Край мен се движеше общество,
научило в спектакъла ролята своя.
Малко ръкопляскаха, душата видяли. ...
Тъй непонятен, днес на кой си нужен?
На кой си нужен с грешното ти време?
А любовта е само спомен южен
и болка от обречени поеми,
че там – в клоаката на обществото, ...
Отдавна не съм ви писала.
Напоследък си мисля за едно определено качество у човека - способността му да се обсебва.
Ето например, днес от сутринта при мен идват все обсебени.
Едните от кафе,
други от алкохол, ...
Чуй смеха ми , а мелодията на крехкото ми аз , докосва образът на нежното и мелодичното.
Тялото ми свири с пулс и ускорява щом докосне устните ми на изтрадалото ми тяло.
Копринено реге от ехо докосна порива на омайно красивата ми коса тогава усети аромата на вишни остана в мен.
Ти ме превърна в месе ...
Здравей, любов! Здравей!
Ти някъде избяга с бавни стъпки,
Промъкна се между пулса на сърцето.
То спря. За миг заглъхнах. Даже онемях.
Мигла се откъсна, отлетя с разперени крила. ...
Не ти го дадох
Чудиш се защо ли нощем ме сънува,
защо е отнесен и замислен всеки ден,
защо с гузна съвест виновно те целува
и защо година след края мисли още за мен... ...