I
- 15-ти номер!
Класът беше притихнал.
- 15-ти номер!!
Усетих как някой ме мушка в ребрата. ...

Прочухме се! – със къщите за тъщи,
защо ли хич не се учудвам пак?
Милиони хора трескова се мръщат,
стотици се облажиха – с мерак.
Не е виновен, който зелник хапва, ...

Прохладно… обля ме, или по-точно ме пое лекият полъх щом излязох от входа на блока. Вратата зад мен се затръшна, едва подпомогната от автомата за меко затваряне… ръждясали му бяха отдавна обноските…
като на някой, който вече няма никакво желание да бъде кавалер поради някаква отдавна забравена причи ...

Преди да тръгнеш, беше си отишла!...
Самотен гледах следващия залез...
От люляка на гроздове надвиснал,
тъга валеше щедро, на парцали…
Покриваше задъхано душата, ...

Неделна вечер, кръчма, пияндета,
банално и опушено, досадно.
И сметка – сервитьорската вендета.
Пияни плащат и не им е гадно.
От алкохол и леност затъпяла, ...

Никога не се предавай,
не казвай никога не мога.
Бъди уверен, стой изправен,
не се поддавай на тревоги.
Искай всичко, давай много, ...

Жадно отпи, предвкусвайки края. Беше толкова сладко, че чак нагарчаше.
Не се плашеше, знаеше какво следва, и единственото, което желаеше, беше да изпита сладката болка на прераждането. Топлината се разля по тялото му и той бавно притвори очи и зачака Чудото.

Когато вятърът свиреп угасне,
и ти ще ме дочуеш – сладкогласна,
събрала безприютни гласовете
на скитници и на жреци – поети,
живели нявга, още неродени ...

Там... където вишните цъфтят,
където пролетта не знае край..
Където сивите врабчета
прелитат над черниците...
Където тревата е винаги зелена... ...

Нощта е красива
Нощта е нетрайна
Нощта е ревнива
и нивга безкрайна
Нощта е контеса* ...

Вмирисах се на злоба и безсилие
от стискане на зъби и юмруци,
душата ми е празно петолиние -
изгуби всичките си нежни звуци.
Вмирисах се на злоба и неверие ...

Богородице, майко,
сина ти разпна̀ха.
Всички съ̀лзи са малко -
нямат път, нито стряха.
А лукавият Дявол ...

Здравей, "човеко"!
Не обръщай гръб, върни се..
недей затваря ти очи за всяка пошлост.
Потърси дълбоко в себе си доброто..
постъпи човешки, праведно и честно. ...

милениумът дойде

Май е време за безоблачно обичане!
Аз притихнала пред теб мълча.
Йероглифно декорирам с аромати вечерта!

Няма как моят свят да пустее,
ако ти си му пролетен вятър.
Всяко зрънце у мен ще узрее,
ще кълни, ще расте и ще мята
цветна краска на прозата сива, ...

Чувстваш ли си се бездомен у дома?
Имаш къща, богат си и какво от това имаш?
Къщата е твоя но не е дом това,
собственост имаш но къде е Тя?
Сам си, тъжен в своята самота, ...

Светлината те плаши. Зениците ѝ те преследват. Не можеш да се скриеш. Те пронизват всяка частица от младото ти тяло. Трепериш. Ръката ти нервно се протяга и гаси лампата. Тъмнината говори. Говори немилостиво, камбанно в съзнанието ти. Съвестта се гърчи, гори в пламъци. А в тях, изплезили езици, се б ...

Понякога, има моменти, когато неправилният човек получава твоето специално внимание, без да го заслужава.
Някакви парадокси такива....
А в същото време някой, някъде мечтае за време с теб... Превръща в копнеж всяка своя мисъл...
А ти може да не подозираш дори...
И в своите заблуди, не усещаш гъделич ...

И някак си... премина.
През мен, през хилядите спомени,
през миговете на раздяла
и онези със мечти.
Разкъса ме на мънички парченца, ...

Вървя по лунната пътека,
пред мене лунна планина.
Със хиляди кристали свети,
над мене бледата Луна.
Вървя по лунната пътека ...

Двигателят се изкашля задъхано и старата лодка се отдели от кея на мисията като пое нагоре срещу течението на реката под гъстия балдахин от надвиснала растителност.
В лодката седяха трима мъже - двама бели авантюристи и един полугол и полупокръстен индиански водач. Единият от бели държеше на коленет ...

Не мога вече аз да се засмея,
за тебе плача, не отричам,
така ли вечно ще живея,
само теб ли ще обичам?
Докога така ще продължавам... ...

Категорична е като нож в масло,
подир попива във филията на съня.
На куков ден - по право пладне,
понякога разменя се нощта с деня.
Закъснява като качулка след дъжд, ...

Понеже не вярвах, Господи,
даде ми очи, да видя,
как се въздигаш, Господи,
загърбил жлъч и обида.
Съня ми нащърби целия ...

На небе
с милион звезди
едничка
може да заблести.
Някои ...

- Виж я, пак е застанала пред витрината ни. И какво толкова гледа?! – промърмори едната продавачка. Беше изрусена, висока и кокалеста. Имаше тънки устни и малки очи, които й придаваха високомерен вид.
- Как какво ? Само чантата. Оная обшитата с пайети. Нали знаеш някои си падат по лъскавото. – отгов ...

Нещо я караше отвътре, та се беше разшетала вкъщи, а беше Разпети петък. „На този ден нищо не се прави, но работата не е грях“ – си мислеше Стела за свое оправдание и продължи да лъска подовете с препарат. Реши да зареди пералнята и посегна към панталона на мъжа си, окачен в антрето. Бръкна в джобов ...

Вече не ми говориш, не искаш, знам.
Чувствах те, когато душата ти плаче...
Усещах, когато сърцето ти изпита плам...
А днес захвърлен съм като сираче.
Извърташ поглед от моето отражение. ...

Тази проза рисува по своему,
онова, за което мечтае.
Време има за всички герои…
Колко време?! Авторът знае.
Вероятно се смее в брадата си, ...

За Вавел специално на човек чу трябва поне седмица. При това – ако бърза. Дворецът е разпрострян на грамадна площ, има за гледане много, а предизвикващи размисъл места – още повече.
Като почнете от металната скулптура на дракона /наричан още Смок/, която е издигната до брега на Висла. И пуска огън о ...

Billie Eilish - Bored
The games you played were never fun
You'd say you'd stay but then you'd run
Giving you what you're begging for
Giving you what you say I need ...

Видях Ксантула вчера
да тръгва от брега,
на лодка с ход отмерен
напускаше дома.
Издуха се платната ...

РЕРИХОВЦЫ
На следующий вечер мы подошли к лагерю, состоящему из четырех палаток. В горах людей мало и, как правило, если кого-нибудь встретишь, то обязательно поздороваешься, а то и разговоришься. Тут же был целый лагерь. Мы подошли. Возле палаток сидели три женщины, мужчина, и двое детей. Поздорова ...

(глава от книгата на Будимир "Последната жертва на епохата" - П.Ж.Е.)
Ние се наспахме. Добриня не ме събуди веднага, а ми позволи да си полежа в топлия спален чувал. Когато излязох от палатката, беше готова закуската: на примуса се пареше кашата от елда. Дървета, а следователно и дърва тук нямаше. К ...

Имам право на глътки „Тъга”
от прелялата чаша, съдбовна…
Имам право на хапки „Мълчание”
в скръбен миг с наслада и упование!
Имам право за малко да спра ...

Ветрове бушуват вън...
Светът е бърлога на омагьосани призраци
гладни за щастие, власт и пари...
Скудоумници, не алчнеете ли прекомерно?
Не са ли тесни гърлата ви? ...