Надежди….
Прегръщат се надеждите с надежди
и изгревите трепетно шептят,
една пътека някъде отвежда,
по нея мигове от чакане горят. ...

Това пътуване беше приключение,
И бе изпълнено със много забавление.
За жалост вече идва и мига,
Когато с вас семейство трябва да се разделя.
Винаги ще помним този миг, ...

(из цикъла "Вицове в рими")
В известна психоклиника, където
се стичаше хайлайфът, щото шик
твърдяха че е, вън пред кабинета
на доктор Иванов – аналитик – ...

Усмири се накрая, сърце!
Не събирай небесни трошици!
Не протягай напразно ръце
подир сенки на литнали птици!
Не търси споделена вина! ...

Дали е отишла вече в училище? Не мога да се курдисам на вратата и да чакам. Защо да не мога? Е, не няма да чакам. По добре ще е да я заговоря в междучасието. А не. Няма. Най добре е да я чакам след училище. Така ще я придружа до тях. В края на краищата живеем наблизо все пак.
Момчето беше неспокойно ...

Някъде към януари,
един младеж гледаше небето,
не виждаше летящи екземпляри
и нещо му свиваше сърцето:
Пусто е там горе – ...

Лунна нощ е, и градът...
заслушан е в концерта на щурците,
Милиони хора вече спят,
отдавна са заключени вратите.
И само малка светлинка ...

Festivalbar 2005
-------------------------------------------------------------------------------------------
Нек - Позволи ми да бъда
Фестивалбар 2005
------------------------------------------------------------------------------------------------- ...

(На Баща ми)
Липсват ми твоите пъстри очи,
Които понякога ме гледаха сурово!
Липсва ми да правя пак детски бели
И да ме прегръщаш след караница строга.. ...

Разпокъсани са мислите ти. Опознават пространството като дълги тънки линии, разкрасяват го със своята енергия. Разсъжденията ти обхождат перфектното определение, пускат го в шумящия свят. Едни го чуват, а други разбират. Доколко си сигурна, че казаното от теб е по силите на непознатия? Доколко си ув ...

Всички планове се променят
Когато ти се случи
Изумих се, когато я видях да стои насред кабинета ми.
На времето бяхме съученички и в известен смисъл се разбирахме, може би защото бяхме като двата полюса на батерия – пълна противоположност. Аз бях самата прилежност, а от нея цялото училище беше пропищ ...

Утро мое, хладно, чисто,
в пролет бяла подранило.
С полъх тих, с небето бистро
в мен надежда нова раждаш.
Утро мое, волно, леко, ...

Пазарджик - древност
съвременна, чувственост,
блян и напевност!...
Той Бесапара
и БИБЛИЯ БЕСИКА ...

Нек - Поне този път
--------------------------------------------------
Autori: Daniele Ronda & Antonello De Sanctis
----------------------------------------------------------
Автори: Даниеле Ронда & Антонело Де Санктис ...

Вчера го срещнах с жена му.
Хубава дама!... Блазя му!...
Грация!...Истинска фея!..
Той пък подтичва след нея...
Казват ми общи познати: ...

03,30 – 04,00 часа.
Като че седях върху нажежен тиган. Скачам и замирам в мимолетно напрежение... Как? Кога? Кой? Защо?
После слизам на земята. Здравчев стои на прага, докторът е застинал полуизправен, Ина гледа неразбиращо...
Зад Здравчев виждам стажанта...
- Къде... – и не мога да продължа. Как да ...

What if we turn into a speck of dust?
What if we live beneath the trust?
What if we doing the same mistakes?
What if we hurt each other no matter what it takes?
What if the afterlife just don't exist? ...

– Не всеки може да тълкува Библията. Светите отци са живели дълги години в пустинята, за да получат Даровете на Светия Дух. Ако Бог иска да съобщи нещо на хората, той го прави чрез пророците. Те не "познават" бъдещето, а съобщават Неговата воля. За да получиш пророчески дар, трябва да се подвизаваш. ...

Тогава нямаше хляб и се хранех от чувства.
Насред нищото бях, от „човеци“ напуснат.
Не догоних мечти в отмаляла неделя,
но отроних сълзи за делата ми смели.
Не доказах какво ме повежда по пътя, ...

нека човекът
е БОГОпроява и
БОГОпрослава

Тъжният стон на китарата разкъсва сърцето ми,
душата ми ридае в синхрон с мелодията, която звучи,
гледам очите ти, блестящите ти очи, но само на снимка
Искам да си до мен, но си далеч…
И близко да си - далеч си – дели ни преградата, ...

Усещам фалша – рано или късно,
когато почне да струи умора
и в задушаващата ѝ прегръдка
с теб – постепенно – спрем да си говорим,
и все по-често почна да излизам – ...

Върви си момче, не припарвай до мене
Какво, да не мислиш, че някак ми дреме
Не виждаш ли в мене това безразличие
към твоето минало, безплътно величие.
Какво не разбра, какво не дочете ...

Пътеките намирам,
сърцето си разбирам –
без теб е празно, празно е!
Във хората се взирам,
но тебе не намирам – ...

На върха на планината дърветата скланят очи.
Не могат да докоснат земята,
там където в корените миналото ечи.
Гледаш ме.
Гледам те. ...

Пожелавам си остров спокоен,
по средата на нищото, там
да намеря убежище свое
и дали ще се върна не знам!
Ще си взема със мене Забрава, ...

КРЪВ
Капчица по капчица живот,
ще дадеш ли днес,
за да живее някой утре?
Ще дариш ли кръв, от своето сърце, ...

На майка ми
В просъница бяла незнайно дихание
събужда заспалия Бряг.
След тихо очакване Бризът-изгнаник
завихря се в шеметен бяг. ...

> Суета на суетите, всичко е суета. Каква полза има човек.... под слънцето.
> Еклесиаст
Като бяла хрътка по черните хълмове на времето,
тичам неуморно, гоня своя заек на щастието.
И колкото остарявам, по- бързо бягам, защото се страхувам, че няма да успея навреме да го стигна. ...

Някъде някой си плаче,
потънал във свойте мечти,
рисувайки нощни портрети
на нечии любими очи.
Някъде някой си чака ...

Демонът в къщата ти влезе през комина,
сгушен е в ъгъла, ей там.
Черната му сянка днес не те отмина
и ще си тръгне ли, не знам.
Тихичко се скрива в твоя дреха, ...

Целувам те и заблуждавам се
Мислех си, че съм се влюбила в прекрасно момче, илюзия оказа се
Любов беше, но само от моя страна,ти се беше влюбил в друга.
Мислех си че си друг, но ти се оказа боклук.
Защо ли отделих от ценното си време, само за да бъда с тебе? ...

Недей пали излишни светлини!
Във тъмното се крият пеперуди.
Тъгата е без сянка, не боли,
заспват в тишината ми заблуди.
Наоколо си. Сещам аромат ...

Е най-после, свърши се със тоз дванадесети клас!
Дванадесет години все се учим уж,
ама пък таз последната все едно са всичките над нас .
Като почнеш: изпити, матури и всички искат да ни правят туш.
Но не е важното, че свършва, той края ...

Глава трета.Битките на Скорпиона
...И един ден Сияна вече я нямаше...
Стана неузнаваема. Шията й беше обезобразена от пакети лимфни възли, лицето й отслабна, очите й бяха заградени от тъмни кръгове. Дишаше трудно, единият й бял дроб изключи. Имаше течност в корема и подкожни кръвоизливи. Косата й се ...

Да, живеем във века на информационния бум, но се давим в дезинформация и популизъм... недокоснали нито веднъж мъдростта, неопознали реалността извън умовете ни, вярвайки си, че всичко знаем и, че всичко ни е ясно! "Плуваме" в информация и демагогия, но не и в знание и мъдрост!!!

КЭЧ. Квартирно-эксплуатационная часть десантной дивизии, расквартированная вдоль большой реки и множества озёр по всей богатой буджакской степи, обеспечивала назначение тылового быта отборным офицерам главного вида советских войск. Особенно жёны офицеров нуждались в такой важной службе, что выполнял ...