От риск по мъжки да не се излагам,
да не попадам аз в небран бостан,
затуй и грижи винаги полагам,
за да не падам в някакъв капан.
Каквито срещи имал съм по време, ...

Луната бавно, бавно се закръгли.
Отстъпи срамежливо тъмнината.
Остана скрита само в мойте Ъгли,
грехът където среща тишината.
Воалът на ефирните лъчи ...

Ти със мен ще споделиш ли
моя малък миг от вечността.
Но побързай. Времето не пита.
Кажи ми, докато пред теб стоя.
Гледам те, а топли са очите. ...

Тя не е героиня от приказка,
той не иска да бъде поет,
но между тях се случи връзка,
която да напомня сонет.
Той не беше Малкият принц, ...

ЛЮБОВ И ПРОШКА
За всеки сторен грях и прошка има!
Отворено сърцето остави!
Със времето и болката ще мине.
Човек създаден е, за да греши! ...

БАБА ДАНА НА ТАВАНА 5
Цял ден носи баба Дана
свои вещи на тавана.
Пъшка, потна, изморена
и мърмори възмутена: ...

Вкъщи
Ела в живота ми, ела!
Не стъпвай плахо, ами влизай,
посрещам те с - Добре дошла,
а ти не стой! Ела по-близо.. ...

Това е той! Не иска да умре,
живее като звяр във всяка вена.
Когато съм човек, не ме зове.
Когато съм животно, ме променя.
Аз се срамувам от вълка във мен, ...

All Rights Reserved
Copyright: Lachezar Nikolov

Видях я първо на пазара тука -
край масите със пресен зеленчук.
И тъй се разговорихме за лука,
че после тръгнахме един до друг.
И много често срещах я в квартала, ...

Мария – хубавица и напета,
пред огледалото се гледа, суче.
Грим си слага, сменя тоалета,
глади, с устните червило суче.
Майка ѝ седи и наблюдава, ...

Омразата си своя ми предаде,
разби ми цялата вселена на парчета,
не знам защо ти беше тази суета
да ме убиеш виртуално, ти пък да останеш клета.
Омразата си пръскай я на друг, ...

Децата на Мали
На всички тях*
Тръгвам на път отново да търся
стария залез, изгрев, надежди.
По пътя стаявам плахо дъха си, ...

Аз съм оная вечна Мария,
(повече грешна и по-малко свята),
често съм камък на нечия шия
или под нечия шапка съм вятър.
Трудно се давам, трудно се лъжа. ...

Излезе баба на покупки сутринта,
а внучката сама в дома скучае.
Да готвят двете баба обеща,
ала къде все още се мотае?
Ще ù направи изненада. Ясно е. ...

Не сме си нужни
не ми трябваш
загуба си на време,
а аз исках...
исках теб ...

Къде отидоха героите!?
И моите, и твоите...
В какво превърнаха се те?
Нима във наши врагове?
Къде отидоха героите!? ...

Третото око на Бога,
в езерата рилски се е скрило.
Дори да си представя вече мога,
че Бог се е родил във Рила.
Създал света по образ и подобие, ...

Земята пъстроцветна е магия,
когато пролетта се прероди
в засмяна, дивно-хубава девойка,
усмихне се: „Здравейте, мили хора!“,
и почне пак без капчица умора, ...

Тъжна съм. Не знам защо.
А може и да знам... не зная...
Седя си върху земното кълбо,
загледана на някъде в безкрая.
Тъжна съм. Като светулка, ...

Влакови релси.
Ляво и дясно.
Без полутонове!
Минало – бъдеще.
Увиснали пръсти в далечен синхрон. ...

/ На Тихчо/
Всяка вечер снимката целувам
и прошепвам тихо, лека нощ.
Спи ми, рожбо, аз пък ще будувам
с мислите за теб, да спиш във кош. ...

Смъртта
Ти идваш – гостенка неканена сега,
заедно със своята сестра Съдба!
Ти стара си, грозна с коса в ръка,
дойде да вземеш човешката душа! ...

Не се научихме да сме добри,
не се научихме да бъдем хора,
интриги разни, всеки нещичко дели
и във гърба ти ще забие ножа.
Усмивки криви срещаш всеки ден, ...

"…Живот в музиката е красиво прекаран живот ."
Лучано Павароти
Музиката е в душата ми,
живея в чувствата и.
Тя е ударът на сърцето, ...

Приветстваме те, с кметския пост
и очакваме от тебе, тост!
Глътка въздух, щедро поеми
и душата свита, отпусни!
Гледай в бъдещето - смело, ...

Можеш и още. Можеш и още.
Докрай се раздай! Не щади ме!
Със думи ранявай! Без думи убий ме!
Смело давай! Не жали! Не жали ме!
Кураж не ти липсва. Желание също. ...

Уморен е вече пътникът пленен,
тъмната ръжда покрива бялото лице.
Самотен зов и писък наранен,
устемено хвърлен в небеса далечни.
В мрака се чернее заробено сърце ...

Обвива ме със черен плащ нощта,
луната плахо в тъмното изгрява,
изгубена в безумна самота,
танцувам по изстинала жарава.
Извива се под плача тих, зловещ ...

КАЖИ НА ГРОБАРЯ
Ще тръгна... Все пак ще си тръгна!
Краят е толкова близко!
Ти ще си толкова тъжна,
а утрото – толкова чисто! ...

Като феникси без препинателни,
минзухари – под път и над път.
Колко дълго летях на крилата ти?
Отеснял от любов е светът.
Обещай ми да върнеш сюжетите ...

"Съдбините на нациите вече не се решават на княжеските съвети, а в душите на тълпите."
Професията "българин" не е от най-предпочитаните напоследък. Бих казала дори никак. Това показват и всички статистики. Не просто няма нови кадри, а професионалните българи заменят професията с новата и по-добре пл ...

По ръба на душата,
там, където се ражда горчилката
и си тръгва надеждата,
днес е само неверие,
метастази от спомени, ...