Когато се разпадат ореоли,
картинката е повече от жалка –
кралиците безпомощни са голи,
а неми са ръждивите писалки.
Бракувани са бляскави каляски ...

Ти си радост за мене, дете,
топло слънце във ледена зима,
късче вечност от мойто сърце,
и опора в душата ми рима.
Аз за тебе съм твърда скала, ...

Село, село – расло на могила,
с кал и слама къщички наплело,
сън ли си, наяве ли си било?
Помниш ли човеците си, село?
Колко бяха? Шепа стари хора, ...

1-ва прилика:
Подобно на затвора и Фейсбук е пълен със серийни убийци... на време!
2-ра прилика:
Подобно на затвора и във Фейсбук влезеш ли, оставаш за дълги години, дори до живот.
3-та прилика: ...

Парѝ убиват любовта.
Пàри не изтритата сълза!
Парѝ заробиха Света.
Пàри мисълта за теб!
Пари в житейско езеро, ...

Някога, в забравено селце,
се родило Златното дете.
С чудна дарба и с душа богата -
то общувало дори с цветята...
- Здрасти! Как си, хубаво Лаленце? ...

СЪБУЖДА СЕ ГРАДЪТ
На розите листата започват да стърчат,
и птички как летят и облаци вървят,
в небето синьо мънички облаци вървят,
сега е сутрин и събужда се градът. ...

Не мога да отгатна какво мислиш в този час.
В дълбок сън ли е потънала твоята мисъл,
или буден се разхождаш по пътеката на уханието
в пролетните вечери на нашата младост...
Помниш ли бадемовия цвят, бялата акация, ...

Аз съм странна и с пороци,
трудно се забравям,
някой ми рисува слънце
по краката.
Червената кутия се усмихва ...

Не стихвай в океан от мечти,
че водата бистра е като сълзи.
Не стихвай в моите очи,
целувай и трепни.
Не стихвай на прага, ...

Напомня ли ти моите извивки
Луната, когато се закръгля?
Подканящо изваяни и пищни,
лишават ли те от спокойни сънища?
Нощта люлее ли те, шепнеща със нежност, ...

Небето
посипа косите ми
с капчици дъжд.
Където
бяха очите ми, ...

Ето го Човекa,
заплата днес е взел,
след тежък труд и пот
към вкъщи е поел.
На кръстопътя спира, ...

В собствения си душевен лабиринт
за кой ли път се скитам аз объркан.
Нито спирт, нито мехлеми, или бинт,
лекуват раната, която сам човъркам.
И знам, собственоръчно издълбах ...

Често пия, за да те забравя
и осъмвам с чаша във ръка.
Споменът в сърцето ме изгаря!
За теб е жадна моята душа!
Всеки изгрев носи нова болка! ...

Бели капки дъх
в мен дъжд от огньове
прегърна ме ти...

В съня ти ще нахлуя като вятър,
ще те завия с лунна светлина
и като сянка в призрачен театър,
ще бдя над теб до края на нощта.
Ще милвам нежно твоето лице, ...

Празнуваме леталните си празници.
Превръщаме живота си в пустиня.
Не сме ли само заблудени странници,
не стигащи до въжделяваната истина?
Едно небе над нас ни се усмихва криво. ...

на Сашо Дончев
На таланта трудно се прощава.
Навярно защото е невинен.
Нима на любовта е нужна слава
или пък някаква си там сервилност? ...

Една изстинала любов,
а още свети топлина...
Любов летяла в бурята,
с прекършени криле....
Възкръсвала от пепелта, ...

Обаждам се на Славев след три дни, да не реши че хич не съм си дала зор и му казвам, че нещата няма да станат. Звучи доста разочаровано, но го преглъща. Оказва се прав за хотела, Драшев и Борил са натиснати и изпиват по една студена вода, независимо от връзките на Драшев. След онази вечер Борил запо ...

И ето ме! Вървя по света,
а светлината озарява душата ми...
В този свят на любов, мир и надежда
аз вървя сред морето от хора...
На мечтите отдавна забравени ...

ДЪЖД
Знаеш ли, небето също плаче,
лицето му е тъжно и скърби,
тъгува то за птицата която
във него вече няма да лети. ...

Какво, че слънцето така пече
и зимното палто е вече в шкафа?
Къде е дядо Коледа, къде?
Не искам, още дълго да го чакам!
Навярно се зарежда с топлина, ...

Свят отвъд света,
за мен това е отвъдността.

Път пътувам, но спирка не срещам,
към която назад да се върна.
Бърза времето, сякаш усеща –
тебе искам с любов да прегърна!
Ветровете виелици любят ...

Не забравен спомен
За спомена ли искаш да говорим,
криещ се зад гъстите ти мигли,
с който нощем много дълго споря,
проклинайки предателските мисли? ...

Императивният човек
/Императив - лат : заповед, диктат, повеля, нареждане /
Точно тази сутрин императивният човек се събуди рано. Облече се с известно усилие, измърмори нещо на самия себе си, погледна криво през прозореца и за част от секундата намрази: студената сутрин, скапаният свят, тревите, хра ...

Във замък,
изтъкан от тишина,
от безнадежност
и от липси
живееш ти… ...