Счупен кораб, скърбящо скърце.
Потъващ в студените води със своя екипаж,
едвам потапя се в тъмната нощ.
Океанът тихо го пое във своята прегръдка
и скри се корабът в дълбините. ...

Април е месец на промени,
проблемен ми е твоя статус.
Виж в пощенската си кутия,
може да имаш писмо от някой.
Като погледна навън ми става тъжно. ...

Не намирам покой без теб във нощта,
само ти си лекарство за моята лудост,
когато успея за час да заспя,
при тебе се връщам в съня.
Не намирам покой без теб през деня, ...

Да вали дъжд. Да ни вали. Да вали около нас. Да тичаме между капките. Само ти и аз и само аз и ти. Само нас и само този нощен пейзаж. Червен светофар и дълги целувки. А след това зелен и тичане след теб. София е достатъчно голяма, за да ни побере. Да побере нас и големите ни мечти. Студените пръсти ...

Вървях изморена към вкъщи. След дългия работен ден мечтаех единствено да се отпусна във ваната и да помечтая за това, което ми предстои, а именно за деня – мечта на всяка жена. Предстоеше ми сватба. И то с Петър – мъжът, с който бяхме преживяли толкова много. Колко пъти се бяхме разделяли, но накрая ...

Видях един тенекиен човек, който засаждаше кипариси пред кметството. Наричаха ги "тенекиени хора", но официално бяха нано-боти, а неофициално мултифункционални празноглави контейнери с червени лампички,имитиращи очи. Този беше последен модел - Т408. Не всеки човек можеше да си позволи подобен луксоз ...

Омръзна му да бъде зрител,
и да мълчи, и да си трае –
простакът стана оценител,
повярвал си, че всичко знае!
Но нещо в сметките му куца! ...

Онази смърт, която е отвътре –
облечена в пижама на сърца.
Да, балът свърши, но къде е пътят?
Къде е кладенецът със слънца?
Мълчиш? Удавил си принцеса! ...

Съдбата и съдията...
„Съдбата и съдията
са с един граматически корен”
/ Равновесната душа /
Не съм избирала да бъда съдник, ...

Страх ме е, от празнотата -
в погледа на ближния до мен!
Страх ме е от "глухотата" -
на човечеството, всеки ден!
Страх ме е и от "крадците" - ...

Да се отдавате на негодувание значи да позволите на някого,
когото презирате, да живее във вашата глава без да плаща
наем за това.
Ан Ландърс
* * * ...

Когато се родих валеше прах,
а Принцът на Нощта мълвеше клетви,
звездите се търкаляха във грях,
на порочната вселена жертви.
В тунел от разпокъсани тела, ...

Душата ни е нещо прозаично –
красива, нежна, приказна, вълшебна,
душата ни е нещо толкова хипотетично
и винаги ще си остане самобитна.
Душата ни е нещото което ни сближава и разделя, ...

И пак не мога да заспя,
сърдити са ми чудесата,
мечтите свиха пак крила,
не аз те чакам, а душата.
И пак опитвам да летя, ...

Натежали клепачи затварям,
отпускам уморени две ръце.
В нощ прозрачна се разтварям
и чувам, бие моето сърце.
И ето, виждам двама ни сами. ...

Душата ти - кристална е сълза.
Ухае на отминалата болка.
Събираш я във шепи и сега
тя става някак, малка, малка...
Но щом с приятел ти я споделиш, ...

Хайку
Великден -
сняг ли вали
или сливов цвят.

Ожѝдат ли да
по-по-найват, редно е
да поназнайват...

Което има своето начало,
то несъмнено има своя край.
Разбрах го. Беше трудно отначало…
А как живея днес? – От край до край.
Обичам силно, плача, наблюдавам, ...

Ядосвам се спокойно
вече от няколко века,
защото съм покойник,
умрял в библиотека.
Гневът премръзнал е, ...

Свещица в храма да запалим,
пред Божията майка поглед да сведем,
да пази нашите деца да я помолим
и смирени почит да ѝ отдадем.
Тя майчината болка е познала ...

Здравей, Поезия! Здравей!
Със стъпка ямб или хорей,
със анапест или дактил...
За теб поета е платил
със най-добрите си слова, ...

Мълчаливи ноти рисуват в душите ни
и болките чезнат негласно,
в гласа им крила са преплетени,
небесни акорди разливат се ясно.
А няма лек, когато жив си на Земята ...

По стръмните пътеки на душата
изкачването беше към дълбокото.
Препъвах се разсеяно в живота
и дялках свирки от гредата във окото си.
Минавах мимолетен през годините ...

154/А в „stihove” ми забраниха
да пращам всякакви творби,
те в стиховете ми откриха
че “феса” вписан ми вреди!
Акъл от всички аз не вземам, ...

Борба
От гроба на семето тръгва живота.
Пробива нагоре. Расте!
И рови земята със сила жестока,
на сто не! - на хиляда мъже! ...

Не моля, когато изгарям от жажда.
Не моля за залъче хляб.
Не моля за обич, когато ме смазва
студен, безразличен светът.
Закрила не търся! ...

Потънах аз във дълбините,
напълнили се от тъга любовна
и галеха ме изгарящо лъчите
на този пристан и съблазън нова.
Изгубих се сред бурното течение ...

В твоите очи
пламък грее...
Плуват сълзи
в чистото море...
В твоите очи ...

Aз съм кaпчицa живa водa.
Лъч пронизaл нощтa непокорнa.
Тихa песен нa роснa тревa.
И глухaрче-перце във просторa.
Aз съм толковa мъничкa днес... ...

Расти на воля, учи се и съзрявай!
Набирай сили живота си да подредиш!
И милите и обичани от тебе радвай,
следи да оставиш и с любовта си да ги наградиш!
Със знания да украсиш живота си ...

(Дали) внезапно някак, изведнъж,
не беше нужна даже нито дума,
лицето си повдигна и с копнеж
захапал устни, нежно ме целуна.
В обливащата влажна топлина ...

Боли ли ви, че все в
Ъгъла ни пращат.
Леви и десни кълвачи
Гордостта ни разклащат.
А ние не искаме много – ...

Молиш ме за прошка, но кажи
мога ли да ти простя лъжите?
Всяка нощ те чаках със сълзи,
и с тревога бяха пълни дните!
Как веднъж поне не пожела ...

ПРОЩАЛНО, АМА НЕ СЪВСЕМ..
Не съм поет като Евтимов
нито Дамянов с дар небесен,
но помогни ми, Боже мили,
мой някой стих да стане песен! ...

О, МИЛА И О, МИЛИЧЪК
(превод от македонски)
– Мила!
Любов моя,
ти, която засенчваш звездите, ...

Посветено
Капки дъжд капят по очите ми,
щастливи днес, че ще ги запомня...
Бих искала поне малко да им
върна от лъчите, с които ме огряват. ...