Сирия - Чак до небето
--------------------------------------------------------
Autori: Marco Liverani
--------------------------------------------------------------
Автори: Марко Ливерани ...

Taylor Swift - Speak Now
I am not the kind of girl
Who should be rudely barging in
On a white veil occasion
But you are not the kind of boy ...

I'm not that hich is present
I'm not and what I want to be
I can not love you as I would like
I can not change even if I
I can not speak and think as I would like ...

-----
Светът е усмихнато слънце -
следдъждовно изгря отзарана!
И вече май нищо не търся,
ти си мойто последно имане! ...

Привидя ми се вчера във сайта,
че си станал на Ботев побратим
и отчаян си хванал гората...
Само нещо да питам... приятел!
Ще се кротнеш ли, или ще пишеш ...

Дочула
ромона
на ручей –
лъчезарният
смях ...

Не събуждай лошата в мене -
ще съжаляваш, обич, за това!
Не събуждай лошата в мене -
ще изгарят твоите сетива!
Страни от нея, нека знае, ...

Боли ме от раздялата... Боли,
сякаш съм по счупени стъкла вървяла,
но не краката, а душата ми кърви,
парчетата във шепи съм събрала.
Да те предпазя, да не стъпваш там, ...

Звънни ù късно през нощта,
не плаши се, че ще я събудиш.
Помогни ù да усети нежността.
Нима можеш нещо да изгубиш?
Подари ù цвете, ей така, без повод. ...

Ти помниш ли онези скрити трепети –
прохождахме като деца за първи път.
Като долитащи ята от лебеди
криле разперваше любов във нашта гръд.
Пред нас мечтите бяха теменужени; ...

Той е толкова очарователен, че всяка жена се извръща след него. Някои жени се извръщат след колата му, естествено. Той е мъжкарят. Всяка една от нас го бленува. Красив, нахакан, умен, възпитан, прекалено интелигентен, за да рискуваш да го излъжеш. Проблемът е, че взема души. Взема ги и ги погребва в ...

Аз съм причината
за доброто
и лошото
за многото
и малкото ...

Всичко е добре, когато завършва добре. Как „добре”, вече никой не знае. Важното е да си харесваме спомена. През годините трупаме много такива. Ще имаме много несполуки, но винаги ще имаме добри спомени, които да ни крепят.
С всеки ден трупаме нови знания за всичко. Всеки ден разочароваме и на следва ...

Искам да попитам някой икономист: При каква лихва се отпуска кредитът на доверие?
Землянино, не викай срещу всеки астероид: „Само да ми паднеш!”.
Специално за фотографи – извършвам “баланс на бялото”... на очите.
Как ли щеше да свърши приказката, ако Червената шапчица не беше срещнала Вълка, а Бика? ...

Тръгвам. Защо? Къде? Нима вървя? Не, само в мислите си...
Бързам. Бягам. Както винаги. Закъснявам, макар да не пристигам никъде. Но съм там. Сама. Това не ме притеснява. Там винаги съм сама. Въпреки че около мен е пълно с хора. Но те не са тук в този момент.
Те са някъде другаде. Вероятно бързат за ...

Странно как ми избяга сънят,
щом реших да рисувам живота си.
Взех бои, взех дузина платна
и забърках мечтите с въпросите.
На платното изгряха звезди ...

Когато вляза в старата къща,
отново виждам твоите очи.
Споменът за теб отново ме прегръща...
споменът за отминалите дни.
Когато отворя старата врата, ...

Нарисувай ми, художнико, любов,
тъй чиста, като утринна роса,
тъй ярка, като слънчев небосвод,
тъй искрена, като сълза.
Нарисувай ми, художнико, любов, ...

Дните се отронват педантично –
като капки от дъжда
застигат се.
По прозореца пред мен се стичат
монотонни ...

Усмихваш се! И знаеш!
Усмихваш се, така изглежда!
Но болка има в твоето сърце!
Усмихваш се, нали,
от кеф! ...

Чрез другия
Защо сме от тревоги обладани,
дали от страх за идващите дни,
нима не вярваме на любовта ни?!
Света да се стопи, не сме сами! ...

Лица с балони
и в балоните... лица.
(спукани)
Не, те не са!
(спомен) ...

Студът е в мен…
И властва
точно
заради онези думи,
написани от теб за някого… ...

Всяка вечер, щом си ляга малкият Огнян,
чаша мляко му се дава, да расте голям.
Все се сърди, че му казват „малчуган“,
а пък той се перчи - вече бил голям.
Приказки чете му мама, да се отнесе ...

Отдавна те затрупах с камъни -
на тънките змии храна да станеш,
на тъмно да умираш, да изгниваш,
луна и слънце да не видиш.
Клетвите ми били са напусто - ...

Драконова песен
Изкушена те чувствам,
в тебе глад е притихнал,
скрит зад маска намусена,
демоничен и вихрен. ...

Понякога се случва и това: изложба, която да те завладее напълно, да почувстваш, как постепенно се влюбваш във всички картини и да си тръгнеш от нея с преизпълнена от цветовете душа. Това се случи на юбилейната изложба на Георги Янакиев. Но как да го наричам Георги, като за многобройните му приятели ...

Зaщo cъм тyк?
Kaквo мe тyк зaxвъpли?
Bъв тoзи кpaй, cpeдa нa пycтoштa.
Tyк нямa кoй, ни - кoй за да пoдxвъpли!
He cъм cкaлa, a кaмъчe в cвeтa. ...

Остани, само миг остани
и не тръгвай от моите мисли,
цяла пропаст сега ни дели,
а сърцето ми още те иска.
И не пита дали е уместно, ...