И някой ден, когато тихо отмина
на пръсти покрай теб в съня ти,
ще остане след мен моето име,
гласът ми често ще те пита...
Ще остане след мен онова тънко ухание ...

Мъжете яздеха и се шегуваха. Само един от тях някак си странеше и не се включваше в разговора. Той единствен от четиримата не беше брониран и въоръжен. Неговото ездитно животно бе муле, докато останалите бяха възседнали коне.
Най-възрастният мъж, чието име бе Брукетус, попита:
- Бренъс, Бригонос, ко ...

Разхождам се сред хиляди цветя
и шепотът им нежен ме докосва,
а времето - космическа сълза,
поглежда ме от капчицата росна...
... В която, спряло, твоето сърце ...

Вали. Хубаво е човек да е влажен, когато предстои да разбие собствените си табута.
Ще кажете „Какви табута може да има един член на ХХХ-поколението?”, ами има, защото порното е безсмислица, в повечето случаи, пък и друго си е театърът, друго си е да чуеш диалог върху тази тема, друго си е Пинтър.
За ...

Той честичко се виждаше със нея,
а след това си тръгваше успокоен.
Заставаше сред хората и викаше: „Аз смея,
аз смея се, но винаги съм откровен.”
......... ...

Пернишка мутра, рендосана с гел,
в огледалото блещи очи.
Ланец подрънква, отблясъка взел
от „ГОЛФ” тунингован –
златист металик. ...

Бездомен вятър ли ме буди,
или бе вик
на нощна птица?
Или съня ми лек прокуди
Луна - ...

Длани протегнати. Сластна прегръдка.
Завихрени мисли. Безмълвни слова.
Вятър нестихващ. Пречистена глътка.
Капка живителна. Слети тела.
Музика страстна. Танц херувимски. ...

Зелено, колко е зелено
Полето с мирис на надежда.
Като невеста пременено,
щастливо в тоя миг изглежда.
Воали пролетни дървета ...

Любовна нощ
Тъмно виолетов воал беше обгърнал планината. Очертанията на Витоша бяха станали заоблени и едва прозираха в лятната нощ. Откъм Копитото лъхаше прохлада. По улиците се разхождаха млади и стари, едни хванати ръка за ръка, а други прегърнати плътно. Пред киното на площад Славейков тълпата ч ...

Не знам накъде да тръгна.
Пред мен се ширят кръстопъти.
Не знам какво да мисля.
Аз добър ли съм изобщо?
Не знам в какво да вярвам. ...

Един път се става на осемнайсет
- Един път се става на осемнайсет -
животът започвал тогава.
Пак дните броиш, зачеркваш, пресмяташ.
Почакай, момче, спри се малко. ...

Искам с тебе да заспивам,
докато гледам залеза червен,
и когато сутрин се събуждам,
теб да виждам винаги до мен.
И слънцето отново ще изгрее, ...

(Продължение)
- Какво става с онзи от 9-ти „а“? – питам я.
- Вече не знам. Не ми пише във facebook, а дори не му знам номера. Ох, толкова е сладък! – казва тя.
- Виж, мисля, че Деян го познава, ще искам номера му от него – опитвам се да се правя на състрадателна. Деян е гаджето ми.
- Сериозно? – ахв ...

ДИАЛОГ С ЛЮБОВТА
Пред мен застана и кратко попита:
- Какво би направил за любовта?
За мен би ли си жертвал живота?
- Нима любовта иска смъртта? ...

Да започнеш отнякъде -
от средата на пътя...
Да усещат краката ти
гъделичкане в стъпките.
На самотника лампата ...

Просто миг, прочистен от дневния шум... Чувствам се далеч от този свят, отделена от човешките проблеми и чувства. Това, което ме спасява в света, в който живея, е мълчанието. Около мен кипи живот, хората движат телата си, а вината, че просто съм застанала някъде там в географското пространство, ме в ...

Твоят поглед
Не можех да го видя, но го усещах -
по мен,
върху мен,
в мен, ...

Щом затворя за миг очи,
твоят поглед в мен трепти.
По усмивката личи,
че пак в мислите ми си ти!
Щом затворя за миг очи, ...

Когато си близо до мен,
когато дъхът ти е в моя,
тогава не зная защо...
Тогава не искам да зная!
Когато говориш, шептиш, ...

Никак не е лесно да бъдеш ничий приятел. Освен предимствата, това има и своите отговорности. В добро и зло имаме приятел, който да ни бъде„под ръка”, но така и ние трябва да бъдем на негово разположение.
Кой е мой приятел? Какво означава приятелството? Това са въпроси, които често си задаваме. В няк ...

Снощи небето чух как изкрещя
и отчупи от окото си тежки сълзи,
пусна ги смело по стръмния склон
и обирайки по пътя всички игли,
минаха през мен със силата на слон. ...

Когато те обичах,
когато по тебе тичах
и когато не смеех да си призная,
тогава не знаех как да реагирам,
а сега просто съжалявам... ...

- Ще те убия, копеле мръсно! Заклевам се, ще съжаляваш, че си се родил! – крещи майка ми. И после шум от счупване на стъкло. Отчаян вик на баща ми. Трясък от затръшване на врата. Не знам дали сънувам, или наистина се случва. Стресната, ставам от леглото си и отварям вратата на стаята си. Надниквам в ...

Косите ù - огънят на залеза
с подухнал вятър.
И тя се смее, смее…
Очите ù - ядосан крокодил
стихнал жертвата очаква. ...

Това е моята съдба – да чакам
вратата незаключена
да тръшнеш,
да влезеш с взлом
във моето съзнание, ...

На този ден преди години
за тебе се родих, любов.
Пораснах като цвете във градина,
да ме откъснеш, станеш ли готов.
А ти не идваш, не разбираш ...

Светът бе огромен за Марин Даневски като покрита с белтък палачинкова торта на детско парти. За младата олимпийска надежда слънцето ослепително светеше 24 часа в денонощието. Всичко му се отдаваше от раз и с размах, достоен за крилата приказна история. Не успя да порасне от състезания и тренировки, ...

ОБУВКИ “СЕКЪНД ХЕНД”
С няколко приятели обичахме да се събираме в петък вечер и да ходим на дискотека или бар и да се веселим. Беше средата на април, а навън бе много студено и почти през ден валеше. Обичайно всички хора очакваха пролетта, а с това и затопляне на времето, но тази година то бе много ...

Има хора весели. Има хора тъжни. Страдащи, възхваляващи, печелещи и губещи.
Има хора грозновати. Има хора хубави. Има хора знаещи. Има хора глупави. Странни, непонятни, разбираеми и умни. Има хора можещи. Хора, от безсилие отчаяни. Местни, гости, непознати и в приятелство обвързани. Има хора, има и ...

Откъс от поемата "Командир", 1982 г.
VI.
Когато в пълнолуние луната,
на зверове, на риби и звезди,
потайните пътеки освети, ...