Косите подире и се стелеха,
очите покоя не намериха,
остана тя да броди в гората,
с одежда, извезана в позлата.
Посестрими и бяха си заминали, ...

Анонс на поредната теле-новела,
още един епизод назаем съм взела.
Следваща серия от тази комедия,
а уж беше със сюжет на трагедия.
Герои не липсват - с теб сме двама, ...

Десант на българските хорове в Охрид
От 22.08.08 до 25.08.08 в град Охрид се проведе Първия хоров фестивал. В него взеха участие състави от различни страни - България, Босна и Херцеговина, Литва, Македония, Полша, Русия, Румъния, Словения, Сърбия, Турция, Хърватска, Чехия.
В сградата на Културния до ...

Обичам те такъв,
какъвто си!
Обичам да ме гледаш
и да ме галиш.
Обичам да ме прегръщаш ...

Санела беше на двадесет години, когато се запозна с Киро. Една вечер го срещна в дискотеката и от този ден, вече една година бяха заедно. Макар да беше на тридесет и две години, Киро я правеше щастлива. Никога не й показваше явно любовта си, но държеше на нея и правеше всичко възможно тя да го разбе ...

Когато погледна луната, виждам твоите очи
да искрят като две звезди.
Спомням си времето, когато ти се отрече от мен,
в онзи дъждовен ден.
Припомних си колко сълзи изплаках, ...

Не успях...
а беше тежко вино.
По устните ми парещи следи.
Не можах...
а беше топъл като мед ...

Заспивай, мое цвете
Пада мрак, как тихо е вън,
звезда приспивна песен ти пее.
През прозореца вятърът с магичен звън
идва в прегръдка топла да те сгрее. ...

Аз бях... А вашите усмивки
накацаха по мен. По рамена.
Препълвахте сърцето със иглички,
иглички - гъделът на радостта.
И вярвайте ми - бяхте ВЯТЪР, ...

Бе тиха нощ и опалени звезди трептяха,
в грамадния океан на нощното небе,
където Зевс и Хера над Земята бдяха,
а Хелиос препущаше със своите коне.
Но бледа сянка сега бе той оставил ...

Иди си! Не си видял всичко в мен,
не искай - не, не ме гледай смутен!
Избягай, не знаеш каква съм дори,
смърт за мойте устни... помни!
Иди си! За моето име не питай, не смей, ...

Остават само истинските
Къде са тези "приятели",
които уж вярни ти бяха?
Къде са тези мечтатели,
които уж с тебе се смяха? ...

В гърдите ми се накълбява мрак.
Върти се като ураганен вятър.
По жилите ми нажежен живак
се спуска, като побеснял се мята.
И аз съм звяр, чудовищен вампир. ...

Милваш ме
с очи
от нежен кехлибар
и не знаеш,
моя любов, ...

Ти знаеше, че аз не пия...
И навярно не разбра защо тогава го сторих.
Защото не можеш да погледнеш в женската душа и да видиш как сатенът може да е мокър и омърсен. Как може сред величествената прохлада на дълбоките лесове да запаля остатъка от дрехите си. И да остана напълно безпогледна за теб. Защ ...

Безумният бяг, в който изпада всяка мисъл, сблъскала се със саморазрастващата се въпросителност на фразата: Суета на суетите, каза Еклисиаст, всичко е суета! (Еклисиаста!12:8), е именно онзи отказ от посредственост и вече - отговореност, който в своята съдържателност е единственият път към битие.
Аб ...

Понякога те мразя адски много, понякога държиш се с мен сурово.
Понякога ми иде да крещя, да чупя, хапя и летя, понякога просто те обичам на инат.
Понякога си много лош, понякога обсипваш ме с любов...
Понякога треперя като лист пред теб, а нощем чакам да заспиш, за да те гледам, дори и в малките ча ...

Клони към заник слънцето и с тебе
вървиме успоредно все натам
в различни пътища, в различно време
ще стигнем края нежелан.
А днес, когато пламналото лято ...

Ако никога
Ако никога любима с нежна ласка
не е сваляла желязната ти маска,
ако никога не те е стягало сърце
от протегнати ръчички на дете, ...

Три пъти мери,
един път повий
децата на утрето,
големи и черни като мравки,
не слушай съветите ...

Тя е малко момиче, той е малко момче
и топят се оковите, кой сега ще ги спре...
Тя неусетно заспива, той я рисува с очи,
те създадоха изгрева, той подари им лъчи...
Тя е сирена красива, той не е вече момче, ...

Започнах да я посещавам всеки ден. Винаги ми се усмихваше, когато идвах и очевидно й беше приятно да си говорим, но сякаш нещо я притесняваше. Имаше нещо, което стоеше между нас и може би затова често се случваше да изпаднем в неловко мълчание. Отначало си мислех, че се тревожи за бъдещето и е прите ...

Възможно ли е възпитание на чувствата?
(есе)
За да се отговори на този въпрос, първо трябва да се изясни представата за думата „чувства". Според някои психолози, понятието „човешки чувства" може да се дефинира така:
„Човешките чувства са като контейнер, разделен на две секции. Първата е настъпателна ...

Сини теменуги
Седя си зад панелните решетки,
добре ми е далеч от светска суета.
Омръзна ми от двулични сметки,
оставам тук - потънала в самота. ...

Щура маймунка
със сладка муцунка,
с игриво сърце,
с душа на дете.
Скокна на клонче, ...

Бягам. Като поредната глупачка.
Страх. Страх, че разби любовта.
Сяга бягам, за да се спася. От съвестта.
... А уж не исках, вместо това и двама ви нараних.
Убиец ли съм сега? Убиец на любовта? ...

Живот ли е това?
Птица без криле,
тяло без душа,
човек без сърце,
свят без природа и хора! ...

Не се прощавам с вещицата в мен.
И с феята добра не се прощавам.
Различен смисъл има всеки ден -
не знам коя от двете ще играя.
Противник съм - на злоба и лъжа. ...

Една пробойна в сърцето...
Трепери то от омайващата го болка!
Нова пробойна...
Бия си аз упойката от блянове и мечти...
и в миг от ангел се превръщам в дявол! ...

Ти искаш света да владееш?!
Готов ли си?!
Способен ли си... на подлост?
Можеш ли... да бъдеш копеле?
Ще смачкаш ли с ботуша си... ...