Бог?
( Есе)
Кой е твоят Бог? Наистина ли вярваш в него или... просто ей така, колкото да кажеш, че вярваш в нещо или някой...?
Имаш нужда да се помолиш на някого, да вярваш в неговото съществуване, да вярваш, че има все пак някой, който да е перфектен, съвършен, който да може да прави всичко, което ...

>>
>>
>> Гневно си, море,
>> под натежалото
>> от ледени звезди небе. ...

Постой така и нека помълчим!..
Не знаеш как очите ти говорят..
И огънят във тях, така любим,
е пътят към душата ти-прозорец!
Постой така! Аз имам нужда само ...

Страдам мълчаливо с дъждовното утро.
Оставих години безценни да бягат безспир.
Осъзнах!
В огледалото печално ме гледа образ тъй чужд...

хайку
рози и... "Сбогом!"...
мигли завиха сълза...
отново сама...

Спиралата на мрака като свредел
забива се в дъната на очите.
А мислите ми блъскат се във тебе,
в стремежа ти да бъдеш вечно ничий.
Замерях те със думи, за да мога ...

Пианист
На тавана, тихо и прашно,
паяжини... ах, колко е страшно...
Сгушено, старо пиано,
затихнало... слънце не видяно... ...

Усещам сигналите първични,
мозъкът не може да греши.
А думите, когато са излишни,
с очи говорим най-добре, нали?
Взирайки се с цялата си нежност, ...

Начало
Всичко красиво трябва да умре,
бе казал някога един поет.
Да, наистина, светът не е това, което очаквахме.
Грижим се за празните си домове ...

АНГЕЛЧЕ Е ВЕЧЕ ТЯ!
Когато Господ прибере дете,
от ангел имал нужда!
Каква е таз лъжа?
Защо са му деца, ...

Сърцето уж е просто мускул,
за мен загадка е омайна...
Как то изпитва нежни чувства?...
Една неразгадана тайна...

Когато погледна назад, виждам теб.
Искам и когато гледам напред да
виждам само теб! Бягам от теб, но
въпреки, че сега не си до мен тялом,
аз знам, че духом още ме искаш. ...

Миг напълно случаен,
а в него ти.
Празник безкраен,
от щастие реки.
Животът предлага ни ...

Пак искам да съм в теб
като преди,
когато се разлистваха дърветата,
когато ароматът на треви
се вдигаше нагоре до небето. ...

Песен нежно изпълва моите уши.
Думи приказни звучат и
сълзи покриват моите очи...
Цяла нощ...
с мислите си аз бях. ...

Снежинка
Виж, над скованата земя
снежинка полетя сама!
Дружки си остави тя
и нежен танц във белота, ...

Голямото дете
Отдавна с кукли аз не си играя,
отдавна не е усмихнато моето лице,
отдавна за принцове аз не мечтая,
а ти ме наричаш още дете. ...

Не искам много. Само да си тук,
когато любовта ми тихо ще умира,
със стон болезнен и предсмъртно глух,
очите ми във теб ще колабират.
Не я целувай. Не е съживяване. ...

Подари ми
само една твоя усмивка,
за да докоснеш очите ми...
Подари ми
само една твоя целувка, ...

Изпих водката си на екс
и захвърлих любовта ти при трезвеността.
Тялото трепти в лудешка страст,
танцувам сякаш никой не ме гледа.
Ти си нищо и никакъв мъж, ...

Да се усмихнеш, когато мисля, че съм жалка,
да ме опровергаеш и да ме накараш да се чувствам малка,
да си до мен, когато животът ме притиска
и да ми дадеш това, което ми се иска...
Да ме наречеш за втори път вълшебница ...

Когато ме погледнеш...
в най-чистата вода се къпя,
най-нежни чувства ме обливат,
към теб пристъпвам и от обич тръпна...
Когато ме докоснеш... ...

Чете Хуан писмото, премига на парцали...
мигар е туй възможно? Изложил се Хорхе...
Ядосва се и вика: "Така да ме посрами,
ах, само да ми падне, що бой ще отнесе!"
Нещастната синьора, така да си изпати, ...

Угасват булевардни сенки.
Потрепва синкава тъма.
Там някъде нашепва вятър
и милва моята коса.
Тъга пристяга безпощадно. ...

Прегръдката на смъртта
Ето, слънцето залязва, огнено червено.
А с него и всяка надежда умира,
споменът в дълбините на мрака.
И ти знаеш... смъртта те очаква, ...

Дърво с листа искрящи,
свежест от кичестата есен,
възкачило оназ далечна долина...
Извисява се с ефирна светлина
и докосва с потайна нежност небесна синева... ...

Tази хремава медуза -
белобуза, стъклобуза,
уж чадър й е главата,
пък е мокра до краката,
снощи кихна без да иска, ...

Тротоарното момиче
На трамвайната спирка,
стъпващо между недопушени
фасове,
стои тротоарното момиче. ...

По "турско" главен данък бе "десятък" -
днес прекият ни данък е "петякът"!
А с косвените данъци проклети,
ни вземат още пет до шест десети!
И застраховките се утроиха, ...

Александра застана на ръба на скалата. Пред погледът й се разкриваше страхотна природа. Погледна надолу. Там някъде беше дъното, което я очакваше. Вдигна главата си и погледна отново напред. Не й се разделяше с цялата тази красота. Но нямаше избор. Отдръпна се назад няколко крачки. Засили се и скочи ...

Залез… Свечерява се бавно.
Гаснат последните слънчеви лъчи на хоризонта -
сякаш плачат и се сбогуват със земята…
Тежки облаци бързо ги покриват.
Мрак… тишина… ...

Мисълта ми често тъпкана бива,
а свободата - прерязана на две,
но пък често, душата моя горделива
диктува правилата в моето сърце.
Човекът не е тяло, той е душата, ...

Сърцето ми е в каменна черупка,
а под нея - мраз и лед.
Душата ми е рана, черна дупка
и скитница без път напред.
В усмивката ми има само ...

Как да ти кажа "обичам те!",
когато нямам своя пътека?
Не мога да откривам светове,
аз просто нося човешкото в човека.
Трудно ми е да свалям звезди, ...

Минутите на обич споделена
изнизват се, зърна на броеница,
душата изтерзана, наранена
стене като уловена птица.
Отплуват бавно ден след ден ...

Стрелки на часовник. И навъсено небе. А помня лятото - портокалови дървета и зими - запотени стъкла. Искам да... искам да издишам болката. Пръстени. Пръстени в локва, смаляващи се, затягащи се, притискат ме. Искам да ме сграбчат цялата.
Ден - година. Две. Сивотата в гардероба ми ме плаши. Плашат ме ...

Воден кръговрат
Нека да ни намокри дъждът!
Нека всички капки по нас закипят...
Да полетят водни пари... Нали?!
Да вдишваме с пълни гърди страст! ...

Разчупи ти тежките окови
на страха и опасенията.
За тебе съм загадка чисто нова,
не си налагай ти сама ограничения.
Върви разголена сред океани ...

ПРИЛЕПНИ ШЕПОТИ,
ПОКРИТИ ТАЙНИ,
ПРИПОМНЕНИ СПОМЕНИ,
ЗНОЙНИ, НЕЗНАЙНИ.
ЗАТВАРЯМ ОЧИТЕ СИ, ...