Един изгубен пътник. Като вятър,
поел на юг... на север... и на запад,
поел в дъха си облаци и думи -
отдавна изваляни... Стари бури -
в сърцето му сломено от кръжене, ...

Порив нов
Не знае сърцето покой,
обичта, като жар ме изгаря,
и звезден прах ме обсипва,
и за тебе, за тебе мечтая... ...

Ветровете брулиха яростно лицето й, но тя вървеше и не се спираше... Зовът, ... онзи нестихващ пронизителен зов, който я привличаше неудържимо, ... някъде! Къде!? И тя не знаеше, само копнееше да го достигне! Дъждът се изсипваше стихийно върху й, но тя продължаваше, стъпка по стъпка да върви...
Не и ...

Лицемерни усмивки и насилствен смях.
Един от друг по-високомерни.
Нищо не им е чуждо. С лекота извършват грях.
Такива са хората - безкрупулни и надменни.
Уж на всичко, за всеки готови. ...

Тишина...
В тишината безумие,
а в него, обич, си ти...
Свобода...
В свободата посърнала - ...

Държиш оръжието,
с пръст на спусака.
прицелваш се...
в сърцето ми.
Красивите очи явно, ...

Преспи сняг, дървета с заскрежени клони,
над високите дворци лети шейна,
малки стъпки на пораснала принцеса,
малка счупена корона,
хиляди изгубени мечти държа в ръка.

Ако някога бъда отново със теб
Ако някога бъда отново със теб, бих целунала слънцето
Ако някога бъда отново със теб, бих ти дала аз цялата себе си, цялата своя душа
Ако някога бъда отново със теб, бих живяла, за твойте целувки в нощта

Аз съм атоми, разляти в теб,
аз съм мисли, гниещи на пода,
аз съм корени, загнездени в пръстта,
аз съм тихо тъжно ускорение,
аз съм тъжни мисли за смъртта, ...

Обещавам да съм силна,
нежно да не ти шептя,
след задъханото ехо,
да не тичам... и да горя.
Да не вярвам, обещавам, ...

В ъгъла на тясната си същност,
свит, потънал в кървави мечти,
човек дълбае в свойта външност
с ножче своите черти.
Опитва се да ги направи остри, ...

Господи,
Ти, който ни говориш чрез поетите...
Ти, който се оглеждаш в нашите души...
Искра запалил си...
Във словото... ...

Много те моля,
отвори ми, любов!
Ето.
Тук съм.
Отвори ми вратата! ...

Тя го търсеше в мислите си,
там сред най-розовите мечти.
Очакваше го сред разлистени,
опияняващи, ароматни липи.
Притискаше го плътно в съня, ...

Всяко сбогуване носи следа
от мъничко болка и капка тъга.
Сбогувам се с лятото, с волната шир
на морето, родило този нежен зефир.
Сбогувам се с ято, поело по дългия път ...

Обикновено не се заглеждам в лицата на хората по улицата. Но това лице... изглеждаше някак гротескно... множеството вертикални бръчки, силния грим и тъмно-червеното червило, излязло много извън очертанията на устните... Спряхме се едновременно. Заговори ми бързо, някак нервно:
- Ама ти изобщо не си ...

Рогатата истина легна в кревата.
Къде да отиде от скука, горката?
---
Кожата често в живота се сменя,
щом егото пусто не ще да задреме. ...

Съмнение и вяра
Бягаш без да виждая края на пътя,
почивката е някъде далеч,
дори представа бегла нямаш за нея.
Самотата е белязала лицето ти, ...

Вървя по пътеки утъпкани
под небето със цветна дъга
и по улици прашни препълнени
се загубвам в безкрайна тълпа.
Със ръцете докосвам лъчите ...

Намерих те!
Ти беше в синьото небе,
в бягащия слънчев лъч,
и в красивите цветя.
Отговори ми!

С дъха на сол и водорасли
шептяха старите ми спомени,
когато ме обсебваше морето
с магията на властната си нежност.
И като в криво огледало ...

към М.Х.
Тъжен е дъждът
над черните клони,
като сълзи
в изстинало утро. ...

Сините Търновски вечери
в меките пазви на хълмите,
янтърно бистро поречие
с древност и тайни препълнено,
неутолена отминала, ...

Ще хвана късния влак
и ще замина за Никъде.
А в стария пътен сак
ще напъхам годинките -
моите щатни гримьори, ...

В тъмната нощ блесна светкавица. Звукът от падналата гръмотевица стигна заглушено до свитото момиче. През прозореца се виждаше с кристална чистота развиващата се буря.
Тя стана и дръпна дантелените завеси. После отвори прозореца. Малки капчици започнаха да пръскат по дървения под. Вятърът със злоба ...

А между нас е тихо.Толкова е тихо!
Делят ни необходени мълчания -
задънени пътеки между викове.
Живееме на къси разстояния,
за да привикнем. Будните ми нощи ...

Погледни през тесния процеп,
промуши през него своя страх,
с цялата сила на своята воля
изхвърли през годините събрания прах!
Животът навярно не ще бъде същия, ...

Сърцето ми не е крайпътен хан,
във който да се спреш и си починеш,
на утрото безгрижен и засмян,
доволно и нехаещ да заминеш.
Сърцето ми не е и кръстопът, ...

На татко
В един безкрайно слънчев ден,
прекрачи тънката черта
между живота и смъртта
без да си вземеш даже СБОГОМ. ...

Полет на птица
в нощта.
Поглед на жрица
в жарта.
Пепел и огън ме следват, ...

Моето лично гуру по физика ме светна (един вид просветление даже получих), че според съвременната наука всичко наоколо е в постоянно движение на частиците. Нещо като непрестанно торнадо с вихри и страшна скорост. Поради тази причина, ако не се наслаждавам на всяка секунда пълноценно, то съм я изпусн ...

Отварям очи.
Светлината ме кара конвулсивно да ги затворя.
Той се е събудил преди мен и ме гледа с големите си наивни, детски очи.
Напушва ме на смях – див, ироничен...
Искам да запаля цигара, търся си запалката и удобна причина да си тръгна по-бързо. ...

Пак ли пърхат в стомаха
стотици пеперуди.
С криле - цветни призми.
Объркват светове и сънища.
А в съня се вплитат златни погледи ...

Любов последна е за нас
Първата любов не се забравя,
оставила е своите следи.
Но последната е още жива,
дори и болка да мълви. ...