"Страхувам се,
да не ме грабне изведнъж…"
Маги
Прилика
Не се разсърдва отведнъж - ...

Мъчното
Мъчно ми е.
Отвсякъде боли...
(Не са безмилостни стрели.)
Промъква се нечакано и вяло. ...

Иди си
Нямам право да ти кажа "остани",
не ще крещя в нощта "върни се".
Вече няма сълзи в моите очи,
боли ме, но шептя: "Иди си!" ...

Опитвам се да пиша,
но не мога.
Драскам след всеки ред
и следващ стих.
Опитвам се да открия ...

Алкохолът размътва мозъка.
Недей.
Няма да ти помогне.
Не бива.
Остави го. ...

(Приликата с действителни лица е съвсем
случайна)
Писна ми да съм такава умна,
че и талантлива, (няма спор),
имам "висше", кой със мен ще мери дума, ...

For My Pain - Dancer In The Dark
The only hope in this endless night
Is to follow you through
Through the shadows of the deepest blue
Away from the light ...

ЦеЦа- Не е монотонноста
Навсякъде около мен
мъже и жени,
по стените сенките им
едни в други притиснати. ...

Това, което ни прави различни и понякога безразлични
ЗА ТЕЗИ, КОИТО ЩЕ ЧЕТАТ ТЕМАТА НА ЕСЕТО, ДА ИМАТ ПРЕДВИД, ЧЕ Е РАЗДЕЛЕНА НА ДВЕ ЧАСТИ!!!
1 ЧАСТ
Малцина хора или човеци, ако мога така да кажа, си задават този въпрос, който и аз самия си задавам: Какво е това, което ни прави различни и защо сме б ...

МОРСКИ МЕЧТИ
Златният пясък по дюните
блести от червена зора,
тичат вълните разпенени,
вятър ги гони едва… ...

Frankie Miller - JEALOUSY
It cuts me deep
And it cuts me wide
This gut rock feelin'
I get inside ...

Taste in man
Come back to me awhile
Change your style again
Come back to me awhile
Change your taste in men ...

Знам, много думи
днес не са необходими,
само Твойто "Да" с
Мойто ние да скрепиме !
С радост е изпълнена душата, ...

Сиропиталище на спомените
Денят беше дъждовен и мрачен. Облаците се стелеха толкова гъсто, че изчезваше всякакъв шанс на слънцето да се покаже. Светът беше притихнал и някак смирено се мъчеше да се изправи отново на крака, след двете световни войни. С това, което му беше останало, без онова, което б ...

Отварям очи и посрещам зората,
няма я тъгата, тук е само самотата.
Но по-добре да съм сама,
да спра да наранявам своята душа.
Странно, но не чувствам нищо, ...

Беше тъмна нощ. Тя го очакваше - знаеше, че ще дойде, просто ей така. Но чакането я убиваше. И въпреки това щеше да умре и го знаеше.
Гледаше през прозореца тъмната уличка. Уличната лампа беше чак в другия край и светлината почти не достигаше до нея. В стаята също беше тъмно. Всичко изглеждаше черно ...

Някога обичах, но сега съм друга,
толкова различна от преди.
В мен гори омраза луда,
защото любовта захвърли ти.
Обичах те безкрайно и до болка ...

Ceca - Zarila sam zar
U ovu casu vise niko ne doli ni kap
Prepuna je tvojih lazi i prevara
U ovo srce vise niko ne donese ljubav
Nemam ja vise snage ni nerava ...

Разлива
сладко съвършенство
приспаният следобед...
женственост
отвъд ...

Когато животът направи завой
и мъката те мачка безмилостно...
Когато сълзите в песъчинки безброй
са превърнали тягостни мигове...
Когато ръката на някой приятел ...

В косите среброто настани се.
И линии кожата браздят.
Душата, на всичко ненаситна -
не признава тоя видим кръговрат.
Сърцето вече стана по-голямо - ...

Колко често сме намръщени.
Още по-често пък, грешим
и внимание на нищо не обръщаме
питанките щом не можем да решим.
А животът е толкова кратък - ...

> Късна есен.
> Свободни от плодове
> голи клони.

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна
Тя седеше скрита в сянката на ъгъла - удобно местенце, хем си невидим, хем всичко, що става по две барем улици, чуваш - къде клюка, къде разправия, къде седенкарско мероприятие... пикантии разни. А с тях изпълваше същността на живота си - сол и ...

През сърцето ти преплувах, за да дойда
и да донеса при теб деня.
През своето сърце преплувах после,
за да кажа „твоя съм”
и да заключа в мен нощта. ...

Такива сме си ний,
във твое име всичко се кълнем, че правим,
във твое име и прелюбодействам,
и крадем, и братя си убивам,
във твое име срещу теб вървим ...

Не допускай грешка
Чувстваш се разкъсана, нали?
Сякаш виждаш се на хиляди парчета,
усещаш, че много силно те боли,
че в кръв обляно е сърцето клето. ...

Когато се превърна в леден вик,
ще потрепери ли душата ти от спомени,
ще се превърнеш ли в невинен стих,
когато счупя дните непотърсени?
Във тъмната си скръб ще ме очакваш ли ...

Ема се разхождаше нервно из улиците. Имаше малко време до потеглянето на автобуса, но нея не я сдържаше на едно място. Пристигна буквално в последната минута, настани се удобно и въздъхна с облекчение, когато той потегли. Искаше час по-скоро да се махне от тук. Градът на големите мечти и надежди, гр ...

Ушите ми си измислиха симфония!
Тялото диктува отчаянието.
А копнежът помъдря... когато го убих.
Изкуствено дишане и черен бял дроб.
Безкапилярно сърце... ...