Poetry by contemporary authors
Аз съм българка 🇧🇬
властолюбивите хиени,
българка да се наричам,
дните ми са преброени.
Аз съм българка изричам ...
Капацитет 🇧🇬
да знаеш,
че не знаеш,
колко знаеш!?
Можеш ли, ...
Хайку 6 🇧🇬
Той не знае светлина.
Но грее с душа.
Когато си отиваш... 🇧🇬
два гълъба на устните ми плачат
и всички необичани цветя
на мене са наречени във здрача.
Когато си отиваш съм река ...
Мечта 🇧🇬
едно е то било.
Мечта голяма имах си и мисля:
,,Защо ми бе...защо!?''
Как искам своя блян да хвърля ...
Пулс 🇧🇬
Не ме оставяй дълго, ти,
пред прага
на твоята безкористна любов!
Душата си в ръцете ти полагам, ...
Да нарисуваш самота... в цветове от Дъга 🇧🇬
Странно е... поне така звучи... но... ще опитам...
Да започна с червено... като огнено сърце... ранено...
присвило се в пурпурно антре...
там незнайно защо... врати за него много... ...
В хората най харесвам кучетата им 🇧🇬
трябва да е по рождение
и със сигурност е сбор от
неполучените нежности.
Колко много безлюбовие… ...
Прометей 🇧🇬
защото пред гаража му бях спрял.
Попитах го: със въшки ли я купи,
пред вратите лепкавата кал?
Защо ми спусна гумите му викам? ...
Бяла луна 🇧🇬
Бяла луна -
куп отражения
в облачен прах -
като видение. ...
Обратното броене на чувствата 🇧🇬
по-бързо
от сърцето ми,
защото
време минава, ...
Обичайте се 🇧🇬
заченат в обич, обич да роди.
Във всяка обич е заложен смисъл –
да продължи човешкия ни вид.
Обичайте се, ако ще сърцето ...
Застреляй ме 🇧🇬
в нозете ти да се свлека,
очите с жар целувай лудо,
преди по теб да изтекат!
Дъхът ми спри с безумен поглед, ...
Моята жилетка 🇧🇬
Бримчици от грижи, обич и сълзи
И шарка гледам малко да подреждам
че освен да топли трябва и да ме и краси.
Моята жилетка започнала е мама. ...
Когато вселената изгрява 🇧🇬
а мисълта ми будна –
все така не спи!
Ето тука, в тихата стая,
аз с наслада отпивам кафе! ...