Най-силно присъстваш, когато те няма.
Липсата чувствам истински, мощно.
Тогава сама съм, а всъщност сме двама.
Превръщам спомени в сънища нощем.
Става ми топло и светло във мрака. ...
Може ли някой ден да я видя?
От дъното на блатото да изплувам.
Любовта да ме прегърне.
И двамата да бъдем до едно море.
Там да си останем заедно с любовта. ...
Ти знаеш ли какво е очакване
когато си влюбен до безсъние?
Телефонът ти да е все в ръката
и да следиш статуси на присъствие...
Дали си прочела, след като пиша ...
Сърцето ти от лед ли е, кажи ми!
Защо си тъй студен и мрачен ти?
Ако сега сгрешила съм, прости ми!
Или пък просто всичко забрави!
Можеш ли да любиш и да страдаш? ...
Чувал ли си тази стара поговорка
''Любов със любов се забравя''?
Да, знай, вярно било, че забравя се,
забравя се и ще забравя...
Преливат един в друг дните неусетно, ...
Басня от Генка Богданова
На село, впрегнато в долап със стар чекрък,
видях магарето да се върти във кръг.
Мухи го хапят, жарко слънце го гори,
то, ноздрите издуло, върти ли, върти... ...
Сумракът честичко поспира между два безлюдни бряга;
под звуците на отразени сенки – във утрото, със
кестенявите му багри и отенъци.
Сапфирената тъмнина пробягва, свлича се
по склоновете на безвремието... ...
Ако забременея от мисъл, дали ще съм непорочна,
а целувката на мрака дали е двупосочна,
реша ли да прогледна ще бъде ли болезнено,
а онази истина наистина ли чезне...
Ако те срещна в душата си, ...
В прекършените клони на сърцето,
в пресъхналите листопадни цветове,
в прегръдките на ветрове – мусони,
в секундите на есенните студове,
самотно тиха съм ... ...
Била съм никъде, някога, ничия.
И винаги с теб, там винаги твоя.
Любовта е по ъглите и по белезите,
неотворените рани винаги кървят.
Сърцата имат навика да помнят: ...
Измоли ме от вятъра, после приший ми криле,
да надбягам последния поривен вихър
и когато зовът на сърцето при тебе ме спре,
като гълъб покоя намерил да стихна.
Измоли ме от залеза – този оранжев пожар ...
Аз не искам любов, само пламък в душата
да ме сгрее когато съм цялата студ
и когато вали дъжд и сняг по земята
да приижда пак топлия полъх от юг.
Аз не искам любов, само мъничко нежност – ...
Бяла следа от самолет в небето,
чертае кардиограма на сърцето,
накъсана линия на полет далечен,
сякаш е щрих на пулса сърдечен,
може би защото със самолета отлита, ...
Гневът не притежава ни разум, ни контрол.
Той не може нивга да ни защити.
В раните ни сипва само шепи сол
и в пожар превръща малките искри.
Гневът е сила зла - той носи ни разруха ...
( коментари след рецитал )
" - Страхотно даровита поетеса!...
И нестандартна!...С образен език!...
Лиричните ѝ стихове - пък те са
болезнен вопъл...на душата вик!..." ...