Poetry by contemporary authors
Разстояния 🇧🇬
вече нямам търпение
да имаме проблеми заедно.
Стъпки по пясъка 🇧🇬
Вървя сам, ето ме мое море,
сиво и мрачно е вече твоето небе.
Вече студена е всяка твоя вълна
с тях ме поздравяваш отново сега. ...
По теб се разходих. 🇧🇬
По теб се разходих
без измамни преструвки
и не съм те залъгвал
с фалшиви милувки. ...
От сърце 🇧🇬
болести, глад и отчаяние.
Има не една душа в беда сама,
що заслужава нашето внимание.
И, както може да се разбере, ...
Back home
you want to know...
Can we pause time,
or just run it slow.
No one is able ...
Реквием 🇧🇬
В. Петкова
И моята душа бе камертон,
като на други –
художници, поети, музиканти. ...
Ежедневие 🇧🇬
а времето бързо тече.
Косата (от старост) окапва...
сърцето тресе се от стрес.
***** 🇧🇬
тя се сбъдна!
Видях те окъпана
в светлина!
Докоснах твоята ...
Размисли 🇧🇬
от което се страхувам
и не се страхувам,
се случи с мен,
няма да мога да виждам ...
Дух 🇧🇬
силует, притихнал смях.
Мълчанието ехти,
няма кой да те спаси.
Потъмнели са твоите очи, ...
Завистта 🇧🇬
Тя подмолно ни тайно презира.
Търси щастие често при другите,
а у нас само слабост намира.
Имитира без срам добродетели ...
Метаморфоза 🇧🇬
През мръсния прозорец на душата,
аз виждам днес едно дете,
играещо си тихо в прахоляка
и дрехите са мръсни, но душата – не. ...
* * * 🇧🇬
останалото съм аз –
твоя сянка,
образ в огледало.
Не си отивай. ...
Човек 🇲🇰
не изговарај туѓи зборови
не труди се да ги менуваш нештата
животот си има свои патеки
а јас сум пасивен слушател ...
Тишината е родилка 🇧🇬
в мълчание дълбоко,
ако не присъстваме
достатъчно време в себе си,
ако не благодарим за онова, ...
С Богом, Галка 🇧🇬
Камбаната проплаква с глас неверен.
Не вярва никой, вече, че те няма.
Септември, бе рожден, но и последен.
И птиците се готвят да отлитнат, ...
Стъпвай леко 🇧🇬
бавничко..
не предизвиквай чувствата ми..
не ставам за купуване
..просто ме обичай.. ...
Да загубиш два пъти любовта 🇧🇬
да те изгубя за втори път.
А боли, ах колко боли,
два пъти по първия път.
Млада, наивна пожелах ...