На пръсти слиза лепкавият здрач
и скрива се на славея в очите.
Излива се, чрез песен или плач,
по нещо невъзможно, порив птичи.
Копнежът омагьосващо горчи - ...
Художнико, нарисувай ми тъга.
С плачещи очи и устни тихи.
С тъмен залез цвят коса.
С изморени ръце, с ранено сърце.
Тънка снага, художнико, дай ѝ, гола я остави. ...
Не съм програмиран да помня:
твоя любим шоколад и цветя,
всички покупки без списък (за Бога!)
или на очната линия марката и номера.
Не помня всички филми романтични ...
Прозорците ме гледаха - три ката
очи-фенери с пърхащи кепенци.
Не помня, аз сънувах ли когато
смалих се до усмихнато детенце...
Безгрижно покатерих пак дървото, ...
Измамливи са клетвите човешки
и преходни са думите от кал.
Не искам да повтарям стари грешки,
а после да въздишам от печал.
На никой властолюбец нямам вяра. ...
Аз не прогоних твойта самота.
И дните се стопиха в сива пепел.
И пътят между нас е див сега,
в стотици грешки и лъжи оплетен.
А чувството, че пак се провалих ...
Животът беше я смалил до точка,
зависима единствено от чужди хора,
без корени, без покрив и без почва,
с очи, зареяни през мъничък прозорец.
От спомените – черно-бели снимки, ...
Налей ми вино! В чаша от Троян!
Не ме гледай, че съм като просяка презрян!
Налей! Недей да се скъпиш!
После, със другите ще продължиш!
Налей ми обич! В миглите я скрий! ...
Тъжно е времето в което живея,
няма радост - ни светли мечти...
Всеки ден се боря с вятърни мелници
и горещо се моля да оцелея в тоз
враждебен свят...! ...
Когато бях малка, вярвах във Съдбата
и още по-силно вярвах в любовта,
знаех да играя все по правилата,
знаех и кога да прибегна до лъжа.
Знаех, че сред клоните високо ...
Разтвори шубрака на тъмните мисли луната
и с джобното ножче задялка стрели,
че още с първите сънища почва войната,
а непосилно е да не отвърнеш, когато боли.
Скрит под бетони от страх ...
Ела при мен, преди да стана есенна.
Ела, докато искам с теб да дишам.
Преди да стихнат на кълвача песните
в изсъхналите липови клавиши.
Ела, преди да се разсее ехото ...
Аз зная как боли да раждаш себе си
и може да се случи много пъти -
възкръсваш и се вкопчваш в световете си,
а болката прегризва връв в съня ти.
Камбаната изтърсва прахоляка ...
Една луна, бакърена паница,
излъскана със ситен звезден прах,
играе със съня ми ръченица,
а котките превиват се от смях.
Една луна по котешки мяука, ...
,, Скъпа, мъжете са много.
Единият ще иска да ти вижда усмивката, вторият ще иска да вижда твоите извивки на лунна светлина.
Третият ще те иска до себе си, четвъртият няма да оцени дори присъствието ти.
Петият ще направи всичко, само за да може да те прегърне и да гали косата ти.
Шестият ще изхарчи ...
Усещам как сърцето ти трепери
но дали е от любов към мен
или копнеж по чужди двери.
С роза в косата подсилила си любовта,
красива си напудрена особа ...
"Европейци сме ний, ама все не сме дотам"
А.Константинов, "Бай Ганьо"
Отиваме на гости у приятел –
порядъчен и пресен млад съпруг.
Посреща ни бележка на вратата: ...
На бара погледнах страхотна мадама –
мадона рисувана с тонове грим.
Аз пък си търсех пълна програма,
леко превключил на пияно режим!
С уискито паднаха мойте задръжки ...
ПЛЮС-МИНУС ПОЛОВИН ЖИВОТ И ОЩЕ МАЛКО
Росица Чакърова
В средата съм... Но на кое по-точно?
Днес трудно крета старата писалка.
Приключва нещо, друго се отпочва, ...
Художнико, нарисувай ми любов.
С кърваво червени устни и изпепеляващи очи.
С черни буйни коси.
С парещи длани и боси нозе.
С докосващи ръце, с безмълвно сърце. ...
Не може в клуп конопен да го впримчи
на времето нетрайната заблуда –
езически тотем и кръст пиринчен –
изкуството е храм за шепа луди.
Те стих ще ви напишат в късна доба, ...
Премислено е всичко. На забрава
осъждаме най-глухото си бъдеще.
Отворихме последния подарък
и всичко предвещава да се свърши.
Кресчендото унесено завърта ...