При мен по-рано слънцето изгрява
при теб по-късно свършва всеки ден
и някаква зависимост навярно
оставя лятото по-дълго в теб...
докато в мен снегът натрупва преспи ...
Вече аз не мога да ти вярвам.
Няма да намериш някъде причина.
Просто съм целуната от вятъра
и спъната в безсмислена въздишка.
Някога повярвах, че си истински, ...
Със тебе ще срещнем в друг живот.
Във този не е писано да бъде.
Отдавна стана време за любов
и все към теб вървях, но се загубих.
Сезони ще се сменят и години, ...
Всичко пропуснах в този живот
детство, младост, семеен хомот.
Вече и средната възраст премина,
всичко отлагам, а времето мина....
Моите приятели стари с внуци играят, ...
Не заключвай, мамо, пътната врата,
остави да свети крушчичица една.
Твоят син изгубен, обиколи го света
и сега се връща скръбен у дома.
Не проклинай, мамо, своята съдба, ...
Понякога обръщаме се с гръб
и дишаме във своята вселена.
И стъпките назад към теб мълчат.
Душата ми е празна и студена.
И ставам рано в някой скрежен ден. ...
В дланите ми легнало е Лято
и издишва мирис на лаванда.
В миглите - тъкачки птиче ято
премятат черга през веранда,
сбрала дирята ми в пищна сплитка: ...
У тебе виждам нещо несъзримо -
мечта и идеал, и страшна сила,
и плам, и капка горделивост,
и моля се, не си отивай!
Аз храм в сърцето си ти построих. ...
Аз грешница бях.. грехове трупах...
мечти събираха прах.. аз грешница бях.
И по пътя все по тъмен и по стръмен.
ту падах.. ту изморена вървях..
Аз грешница бях... когато истината.. ...
Площадът е препълнен от народ.
Крещят и викат сякаш почва мача:
Ще победим!... Това не е живот!...
Някои презапалени и плачат.
Анархия е, ала във синхрон. ...
Понякога съм тънка, като леден вятър,
и лея мислите си сънени, сурови,
устата ми се сцепват в здрача
от страха да не заплачат отново.
Понякога танцувам, като мисъл, ...
Залутах се в гора от хора, изтощени от умора.
Препъвах се в лиани и във храсти,
заплитах се във паяжините от страсти.
Обърках се съвсем накрая!
На къде да тръгна – хич не зная! ...
Ако докосне пак челото ми
със леденостудените си устни
на сивото презрение досадата,
ще мога ли отново да се скрия
зад откровенията ваши неизказани ...