Poetry by contemporary authors
Пролетни вечери 🇧🇬
В дълбок сън ли е потънала твоята мисъл,
или буден се разхождаш по пътеката на уханието
в пролетните вечери на нашата младост...
Помниш ли бадемовия цвят, бялата акация, ...
Loud places 🇧🇬
трудно се забравям,
някой ми рисува слънце
по краката.
Червената кутия се усмихва ...
Аз ги пращам 🇧🇬
Луната, когато се закръгля?
Подканящо изваяни и пищни,
лишават ли те от спокойни сънища?
Нощта люлее ли те, шепнеща със нежност, ...
Човекът и душата 🇧🇬
заплата днес е взел,
след тежък труд и пот
към вкъщи е поел.
На кръстопътя спира, ...
Превръщане 🇧🇬
за кой ли път се скитам аз объркан.
Нито спирт, нито мехлеми, или бинт,
лекуват раната, която сам човъркам.
И знам, собственоръчно издълбах ...
Този свят 🇧🇬
а светлината озарява душата ми...
В този свят на любов, мир и надежда
аз вървя сред морето от хора...
На мечтите отдавна забравени ...
Изпотени въпроси 🇧🇬
и зимното палто е вече в шкафа?
Къде е дядо Коледа, къде?
Не искам, още дълго да го чакам!
Навярно се зарежда с топлина, ...
Път 🇧🇬
към която назад да се върна.
Бърза времето, сякаш усеща –
тебе искам с любов да прегърна!
Ветровете виелици любят ...
А аз си обещах Живот 🇧🇬
изтъкан от тишина,
от безнадежност
и от липси
живееш ти… ...
Счупен кораб 🇧🇬
Потъващ в студените води със своя екипаж,
едвам потапя се в тъмната нощ.
Океанът тихо го пое във своята прегръдка
и скри се корабът в дълбините. ...
Това не е писане 🇧🇬
проблемен ми е твоя статус.
Виж в пощенската си кутия,
може да имаш писмо от някой.
Като погледна навън ми става тъжно. ...
Оценител 🇧🇬
и да мълчи, и да си трае –
простакът стана оценител,
повярвал си, че всичко знае!
Но нещо в сметките му куца! ...
Съдбата и съдията... 🇧🇬
„Съдбата и съдията
са с един граматически корен”
/ Равновесната душа /
Не съм избирала да бъда съдник, ...
Страх 🇧🇬
в погледа на ближния до мен!
Страх ме е от "глухотата" -
на човечеството, всеки ден!
Страх ме е и от "крадците" - ...
Гняв 🇧🇬
когото презирате, да живее във вашата глава без да плаща
наем за това.
Ан Ландърс
* * * ...
От мрака... 🇧🇬
а Принцът на Нощта мълвеше клетви,
звездите се търкаляха във грях,
на порочната вселена жертви.
В тунел от разпокъсани тела, ...
Душата ни 🇧🇬
красива, нежна, приказна, вълшебна,
душата ни е нещо толкова хипотетично
и винаги ще си остане самобитна.
Душата ни е нещото което ни сближава и разделя, ...
Ухание на Душа 🇧🇬
Ухае на отминалата болка.
Събираш я във шепи и сега
тя става някак, малка, малка...
Но щом с приятел ти я споделиш, ...
Ядосвам се спокойно... 🇧🇬
вече от няколко века,
защото съм покойник,
умрял в библиотека.
Гневът премръзнал е, ...
*** 🇧🇬
пред Божията майка поглед да сведем,
да пази нашите деца да я помолим
и смирени почит да ѝ отдадем.
Тя майчината болка е познала ...