Poetry by contemporary authors
Арт любов 🇧🇬
арт души
преосмислящи деня ти
влюбват те
във любовта ...
Трескав сън 🇧🇬
а не мога да се утеша!
Знам ли накъде да тръгна? Вече
сам не мога нищо да реша.
Плиска се кръвта ми като луда ...
Време да бъдем добри 🇧🇬
Когато боли ни някъде, тогава усещаме, че още ни има.
Егоизма опитваме да преборим, надделяваме страх и умора,
от черупката своя излизаме и ставаме пилигрими.
Миг живот, вкус на корида. После опитваме от себе си да избягаме. ...
Дъждът ме гали с уморени пръсти 🇧🇬
не му омръзна, отдавна все вали,
прогизнаха във мене всички мисли
и чувствата превръщат се в сълзи.
Като листо на плачеща върба, ...
*** 🇧🇬
във душата ми скръбна
остана единствено пепел!
И вървейки по пустите столични улици
аз със просяците прегръщам се! ...
Професорски неволи 🇧🇬
водка с айрянче – догоре, и с лед!
А пък на другата сутрин – изстинал –
сам се събудих във гаров бюфет!
Где ли са моите верни другари? ...
Адамова ябълка 🇧🇬
ме прави адам
но от реброто надолу
съм
ева
На Гроба Майчин 🇧🇬
във кратък отдих,
наведох се със трепетно сърце
стръкче цвете да закича,
протегнах развълнувано ръце, ...
Няма 🇧🇬
учих, утре как да не греша.
И съвсем нормално, по човешки,
истината тънеше в лъжа.
Само който вярваше във мрака, ...
И пак 🇧🇬
Не вярвах аз в лъжите, а истините не открих.
От сърцето ми самотно мечтите отлетяха,
но пак вървя със сълзи на очите
и вярвам аз докрай в мечтите. ...
Симптомът Икар 🇧🇬
... разрошвам късата прическа
и дългите ми дири се скъсяват.
Опира слънцето като решетка
до облачност, в очите наедряла. ...
Лятно настроение 🇧🇬
Кротко синее хоризонта пред нас.
Мами ни Еос с зората.
В утрото златно Слънчо завчас
погалва с лъчите земята. ...
Старият 🇧🇬
Из село се разхожда, без бастуни.
Съседите го поздравяват с "Хей юнак"
"Отивам да си купя хляб". Нали е веселяк!
Помни дните тъй далеч оставил... ...
Ако те срещна... 🇧🇬
само ще те гледам –
със поглед жаден,
ненаситно нежен.
И дълго, дълго, ...