Poetry by contemporary authors
Контрамузно 🇧🇬
включи се във модните тенденции.
Номинира бялото за черно
и ми хвърля някакви претенции...
Влече я изотвътре да стачкува, ...
* * * 🇧🇬
Бута,
разкъсва
и дърпа,
подмята я както вълните безпомощна лодка ...
След него 🇧🇬
ми каза той, а после си отиде.
След него ме докосна само вятъра,
и спомена, че съм била щастлива…
„След него“, как трудно се изрича… ...
Отиват дните 🇧🇬
отнесени като листа,
а аз оставам многократно,
едва спасен над Пропастта.
Света без мен ще съществува, ...
Дъжд 🇧🇬
Милиарди сълзи се сипят от него.
Тежки, парещи, задушават земята.
На скъсани, употребени души.
А моите сълзи мълчат... ...
* * * 🇧🇬
аз ще бъда тук
и пак ще чакам...
защото търпението ме научи
да разбирам ...
Малките строители 🇧🇬
С кубчета и камион
ний строиме дом след дом,
там на детската площадка
в пясъчника със лопатка. ...
Фобия II 🇧🇬
Безкрайно се уплаших от очите ти,
които ми се взираха в душата.
Сега без страх заспивам във ръцете ти.
Сега със теб е нежна тишината. ...
Над нещата 🇧🇬
да се издигнем безуспешно.
Притиска ни с крило тъгата
и ангели сме, ала грешни.
Препускаме си "през нещата" ...
Дете и хвърчило 🇧🇬
Яростно коня на живота си яхнал и с всичка сила ти напред летиш!
И препятствие да срещнеш го прескачаш и пак намигаш на живота!
И при бурите за мен избавление има!
Ти спускаш от душата си към мен спасително въже! Аз оплитам мечтите си ...
Следа 🇧🇬
На верандата тя седи - свита, скрита, пее тиха песен.
С полузатворени очи потъва в тъмнината,
само мрак и цигарен дим открояват красотата.
И ето пак докосва с устни запалената между пръстите цигара, ...
Мечти... 🇧🇬
Към залеза бързащ денят се задъхва,
Живота притихнал очаква нощта,
а вятър подухнал дърветата лъхва
с вечерният дъх от мечти и цветя... ...
Сиво 🇧🇬
отвратителни нощи и дни,
отдавна изгнило е семето,
всичко у мене изтлява, боли.
Работа ме притиска до стената ...
Това ли е причината?! 🇧🇬
Понякога се лутам и не зная
къде да поприседна за почивка.
Понякога се скитам подивяла,
объркана, тревожна и самичка. ...
Душата ми е само миг 🇧🇬
А себе си така раних... в платното на живот - художник.
Откъснах се от свята пръст. И виждах те във мен подире.
Във мъничък човешки ръст. А безбрежен е почти Всемира.
Разходих се по чуден мост. Нарисувах си цветя - градини. ...
Юнона 🇧🇬
В безвремието диша топлина... една звезда
във ангелски крила, искреше с дивна красота.
Пъплеше през нея тъмна сила, с ревност дива вляна,
вилнееше неудържима, бясно в ложето на Храма. ...