Колко малко на човек му трябва - само
къшей хлебец с топла дума, а той с вяра
ще пребъде в този свят измамен,
ще живее истински и с мяра.
Колко малко на човек му трябва - само ...
Ден след ден търся любов
Там, където преди време е никнала
Но днес днес няма и помен
Ден след ден в мен надежда гори
Че ще я намеря отново поникнала ...
Пия водка. Чиста. С лед.
Руси къдрици ми падат в очите.
Виждам те, макар да не гледам напред.
И се смея. Оглушително.
Държа цигара. Маникюр с червен лак. ...
Целувай ме! Така - сякаш "утре" го няма,
сякаш дните след днес са ненужни,
сякаш целият свят в този миг е измама
и до себе си силно ме гушкай!!!
Целуни ме! Без в този момент да си мислиш ...
Последната си песен днес изсвирих,
изпях и вече нямам сили да стоя
пред публиката мрачна. Дирих
една след друга рими да редя.
Но стискайки до кръв следите ...
А пък сутрин лятото е тънко
като водна лилия на допир.
Дипли светлината меки гънки
в своя благ преразказ на потопа.
А пък сутрин искам да се гмурна. ...
Филип Златанов за злоупотреби е обвиняем.
Стана известен с тефтер скандален.
В тефтера му - и името на президента.
Последният не е невменяем.
Туй не е като шефът му да реже лента! ...
Искам огън във мен - до последния ден.
Искам нежност, и обич, и смърт...
Да умра променен - от любов озарен -
от пожара във моята гръд.
Искам ласки и зной - не желая покой. ...
Сподавен стон. Преглътната сълза.
Изстрадана молитва за прощение.
Виновност. Срам. Наведена глава
в очакване на страшно обвинение.
Минута... две. Пресъхнала уста ...
Не ме очаквай с лудата любов,
оставих я да лази във началото...
Аз обичам мъжа във теб,
а човека - може би съм го намразила...
Отдавна очите ми не си приличат с онези, ...
Правда, какво е това?
Не ни лъжете - префинени
депутати в министерски кресла.
Изфабрикувахте някаква правдоподобна изкусна лъжа.
Не ни харесва "преустройството" в нашата страна. ...
*** (Ти бъди светлинка в животворната длан на всемира)
🇧🇬
Безуспешни са всички познати на волята методи
да утихна за миг.
И прокъсват се в тъмното струните
в своя опит последен да опънат до тебе душа.
Но далеч си, не мога да премина по пътя пеша. ...
Едва ли си спомняш градината тиха,
градината на сивите гълъби,
където без страх наш'те устни се сливаха
в непорочност край старите стълбове.
И беше отдавна, много отдавна ...
Вино от глухарчета
Нима на лятото разплете се съвсем чорапа
и пусна бримка до бедрото на септември?!...
А босоного, детството ми с трън в петата,
обгръща още в спомена туловищата на конете. ...