Обичах, обичах - уморих се.
Отричах, отричах - примирих се.
Заставам пред собствената си тъга.
Заставам - знам, че вече съм сама.
Страх ме е - душата е в сълзи. ...
Също като убягнал смисъл...
като прашинка, падаща от твоята коса,
вятърът отново се е слисал
и заклещил се около твоята осанка
рисува светлина без мисъл...! ...
по разказът на Melissa (Ясна М)
- Бабо! Бабо, ба! Ти виждаш ли звездите,
как смеят се безгрижно в тъмнината!?
- Виждам, бабиното… Виждам, че очите
недоглеждат веч' тъй често красотата. ...
Отдавна пътища погубени, като на снимка,
асфалтово се лющят в жълт нюанс…
Отдавна бурени във цветната градинка,
без капчица човешки толеранс,
обхванали са хризантемите и цветовете ...
Като в приказка - дълго бях скитал -
клан-недоклан и дран-недодран…
Писма ти пишех от дъжд на вятър,
провождах ти поздрави.
На умрял лисугер се правех ...
Какъв би бил светът без нас -
и ангели, и дяволи, и феи...
И дяволското, дявола ще го събуди,
и ангел, само ангела у нас ще сътвори,
а ние времето ще преобърнем, ...
Липсваш ми, но вече не по онзи начин!
Не искам да съм с тебе тяло в тяло,
а приятел с приятел.
Искам пак да се смея с теб, но не искам болката отровна да съсипва моето сърце!
Не, а аз не те искам така! - вече не искам любовта! ...
Магарешки неволи
Силен рев изригна, огласи полето.
Где когото стигна, спря се, общо взето.
Марко беше гневен на една кобила,
че без да му мисли муле му родила. ...
От Дявола писмо едно получих"
"Не ме вини, че влюбен съм във теб",
усмихнах се "И как така се случи"
попитах... и изчакал своя ред,
отново на писмо ми върна нежно, ...
на Нели Я.
А бяхме малки - четиринайсетгодишни,
изгубени в шумния училищен двор.
Сега безпаметно сливат се дните предишни
под на времето безсърдечния взор. ...
Половин година се изниза от мига на съкрушение,
половината от болката не само не изчезна, утрои се,
и още всяка чаша вино ми е страшно изкушение
да те намеря, да ми кажеш любовта къде е, изпари се?
Броя секунди, паяжини и изпушени цигари, ...
Душата без покрив не хваща ръжда
от дъжда, зашумял във листата.
Тя блед силует е във лунна мъгла -
подгизнала, нежна и свята.
И все по-начесто се спуска сама ...
Да лъже мълчанието ти повече от думите,
да мразиш мисълта, че в краката ми се свличаш;
да сме непознати, само за пред другите;
събуждайки се сутрин мене да обличаш.
Да бъда за тебе наградата в облога; ...
Светлината - самотна, безгранична в този час…
спокойна, от летаргия обзета, но и вътрешно смутена.
Дръзка, смела – винаги в анфас.
Уверена в своето изящество – сирена.
Безброй искри от пламък невъобразимо бял, ...
На разсъмване плачат върбите
край заспалата тъмна река,
сякаш спомнят си Дядо с торбите
как ми маха за сбогом с ръка.
Конят вече потропва с копито, ...
За малко спри и погледни назад.
Не е ли миг живяното до тука.
Живот, като на празничен парад,
примесен от емоции и скука.
Живот, като диханието кратък, ...
Когато всичко завършва с "обичам те"
и нежни ръце те притиснат към мен.
Тогава сърцето ми пърха с криле
(като птица в небесата пленен).
Когато всичко завършва със вричане ...
Осъден е умът ми всеки ден
да ръкопляска бодро той сега
на безкрайната човешка простота,
облечена в жалка суета...
Щом падне мрак, излизат зомбитата пак, ...
Огън и пепел
Искам да съм болна, да умра...
Не искам повече да виждам слънчевата светлина!
Искам мрак да ме скове,
И никой на повикът ми да се отзове... ...
Бе топла вечер в края на септември.
Случайна среща във квартален ресторант.
Кръчмарят пак доливаше ми бренди
под звуците на тих и ненатрапчив джаз.
Очите ни се срещнаха през масите, ...