Опитах се да те забравя,
но не можех! След като ти остави онова изгарящо чувство в мен.
Чувство на любов!
Сега ти заминаваш надалеч,
времето те отдалечава... ...
На безлюден остров ти ме отведи,
дето няма хора, само слънце и звезди.
Да се топлим само двама в нощите омайни,
на теб ще призная и най-съкровените си тайни.
Виж вълните как заливат онзи коралов риф... ...
Блъскат ме градините на ада,
приковали тежкия си поглед връз нозете ми.
Окови няма, но не мога да потръгна.
Вятърът е твърде силен за нозете,
що крачат из калта на ада! ...
Зад маската се крия сега и не остана от мен следа...
Зад маската умирам сега и раздирам душата си сама...
Зад маската не останаха чувства, а само несподелената тъга.
Предай ме! Искам да ме предадеш,
защото ако не го сториш, ще загина,
и като с шиш сърцето ми да прободеш…
Аз искам да се влача по земята, да се срина.
Не искам да ме жалиш, ...
Обидих ли те с нещо, мили Боже,
та бури ми поднасяш за вечеря?!
Преглъщам ги, но сухи са и с кожи.
Присяда ми...и залъка трепери.
Подмятам го накъсано с езика. ...
Изваях те във думи. Не знам дали са стих.
Втъках те във сънища, нали си бил наяве.
Във вечерната си тишина те преоткрих.
Обичах я, защото исках в нея да останеш.
Скъсявах разстояния. Не знам дали можах. ...
Сега съм тази...
Научи ме да бъда силна, да се радвам и на малките неща;
научи ме да съм щастлива и по хората да не крещя.
Научи ме доброто да намирам, да се смея на света;
научи ме и истински да те обичам, истински да те ценя! ...
Душата ми е шепа наранена тишина…
Уж трябваше отдавна да е свикнала,
че в този свят на догми не възкръсват чудеса,
а с първите лъчи отново блика,
като река…И като птица, гони лудостта… ...
Събудих се щастлив, макар и махмурлия,
а махмурлукът, друже, е ламя и змей...
Направих си кафе и седнах да го пия
със подареното ми томче " Стиховей".
И някак се избистри празната кратуна ...
Неостарели петостишия
В нощта, в която кучетата вият
с вълчи вой, протяжен и разстърсващ,
и старата луна ревниво крие
лице беззъбо в синьо-черна кърпа. ...
На мене връх не ми е писан по рождение.
Защо ми е? Без друго с облаци се любя.
Орисана съм да се скитам из ноември,
където слънцето в мъглите все се губи,
където дъждове косите си заплитат ...
Обичам те и искам аз сега
да ти го кажа. Не! – Да го крещя.
Да спра да плача тихо във нощта.
Да се усмихвам, страстно да горя.
Но ти не чуваш, сякаш днес те няма ...