"Остани като сън..."
Ще остана в очите ти – спомен за утре,
пеперудени мисли, шептяща тъга.
И ще топля сълзите ти, тайно, отвътре,
като мъничко слънце, посяло дъга. ...
На болката, в далечния ù край,
закичих мил подарък – грозни спомени,
а после я запитах: „Я познай
къде си крие зъбите оголени
оная попревтасала мома, ...
„Казват, че за да привлече вниманието на улицата, за една дама е достатъчно да облече червена рокля. А ако един мъж облече червена рокля, ще остане незабелязан ли?!”
Не хомосескуалист – отявлен и циничен,
а просто непонятно нелогичен
бъди!
Червена рокля ти си облечи! ...
Ти все ще се връщаш при мене, море -
насън и наяве, в спомени и мисли,
ще бродя смирена по твойте брегове
и ще търся своето вълшебно бисерче.
Ще се взирам в хоризонта мълчаливо, ...
Аз цял живот щурмувам върховете –
в един съм стъпил, друг ме позове,
а трети по е близък с боговете,
четвърти – под самите им нозе.
Едно разбрах: живот един не стига ...
Не заслужаваш по-добра любовница.
Не заслужавам подобаващо сбогуване.
Жестоки за стрелките на часовника -
не връщат същото, което сме изгубили.
А помня пътите, когато сме се срещали ...
Преглъщам си душата. И наливам вино.
Защото мога да си позволя отрано.
Заглъхването няма ме преоткрие...
Ще ме зарови. Сред негата от забрава.
И лошото е, че това ми е привично. ...
Познаваме се вече доста време.
Свикнах да те виждам всеки ден.
Свикнах с твоята пленителна усмивка,
с пламъка в хубавите ти очи.
Свикнах с твоето присъствие. ...
Дали родих се, за да се родя,
по пълнолуние, несъвършено-бяла?
Луна да диря, звезди да бродя,
и птицата от бездна долетяла .
Безметежно, дългоочаквано мълчание, ...
Студентско признание
Не питай защо аз пак мъкна кожуха,
макар че е топло в тоз мартенски пек,
макар че е пролет и вятър не духа,
и птиците порят по пътя си лек. ...
Кажи ми, облаче, защо си толкоз бяло,
къде пътуваш вечно?
От приказки и обещания съм остаряло
и да чакам ще е грешно.
Прекрасно слънчице, как толкоз грееш, ...
Аз все още съм тук - на брега
на реката, разделяща времето
като бич - на "преди" и "сега"...
В шепа камъни спомени дремят...
Кратък мах, после плясък, два, три... ...
Ти искаш да ме чуеш как мълча,
да провериш дали са думите ми истински?
Поспри, заслушай се в дъжда,
и музика ще има – неизмислена!
Ти знаеш ли как мога да мълча – ...
Щом погледът ми в теб се спре
Усещам демонското как се ражда
Като лавина похот в мен расте
Асмодий плътски помисли изгражда
миг по миг изгаря в мене жажда ...
Сълзи от очите твои се стичат,
на капки роса нежни приличат,
в гръдта ти тупти потрошено сърце,
а как не отива на красиво лице!
Седиш в ъгъл мрачен унила и страдаш, ...
Не вярвам да съм бил на Този свят?
По-скоро съм бил писъкът. На сова.
Тъй силно алергичен - към асфалт!
И чак неблагодарен, за Подковите,
що дружно сте поставяли. В захлас! ...